Решение № 8 от 09.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Велико Търново, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500346 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Образувано е по въззивна жалба на Р. П. П., ЕГН **********, с адрес град Велико Търново, **********, чрез пълномощник – адвокат Т. К., срещу Решение № 11/08.01.2024г. по гр.д. № 748/2022г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново в частта, в която е отхвърлен предявения от нея срещу Софийски градски съд иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 26 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане и решаване съгласно чл.6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на гр.д. № 12023/2020г. по описа на СГС досежно постановяване на определение в разумен срок по направено искане по чл.389 ал.1 вр. чл.397 ал.1 т.3 от ГПК, ведно с акцесорна претенция за законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане и в частта, в която е отхвърлен предявения от нея срещу Софийски районен съд иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за сумата над 1 500 лв. до претендираната от 26 000 лв., ведно със законната лихва върху отхвърлената главница, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане и решаване съгласно чл.6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на гр.д. № 9041/2021г. по описа на СРС. Жалбоподателят счита първоинстанционното решение в обжалваните части за неправилно. Прави искане за отмяната му в тези части и постановяване на друго, с което всеки от предявените искове - срещу Софийски градски съд, съответно срещу Софийски районен съд, бъде уважен в пълния му предявен размер.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна – Софийски градски съд, е подал отговор на въззивната жалба, чрез пълномощник С. Р., в който е заел становище за нейната 1 неоснователност. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно списък по чл.80 ГПК, за процесуално представителство в максимален размер по реда на Наредбата за заплащане на правна помощ. В случай, че въззивната жалба бъде уважена и съдът пристъпи към присъждане на разноски на жалбоподателя при направено искане от негова страна, моли то да бъде счетено за неоснователно поради липсата на доказателства за реално направени разноски по делото, като евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В същия срок е постъпил отговор на въззивната жалба и от втория ответник – Софийски районен съд, чрез пълномощника Л. Н., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство на основание чл.10 ал.4 от ГПК.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от Софийски районен съд в частта му, в която е уважен предявеният от Р. П. П. срещу същия съд иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, като Софийски районен съд е осъден да заплати на ищцата сумата от 1 500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на правото й на разглеждане и решаване съгласно чл.6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи на гр.д. № 9041/2021г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ – 19.10.2022г. до окончателното изплащане на вземането. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Счита, че от събраните в производството доказателства не може да бъде установено еднозначно, че са настъпили твърдените от ищцата вреди, че същите са следствие именно от забавеното разглеждане на гр.д. № 9041/2021г. по описа на СРС. Евентуално, навежда оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – нормата на чл.52 от ЗЗД, доколкото съдът приел, че настъпилите за ищцата неимуществени вреди не надхвърлят обикновените такива, но едновременно с това присъдил обезщетение в значително завишен размер, несъобразен с изискванията за справедливост. Направено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният срещу Софийски районен съд иск бъде отхвърлен изцяло, а евентуално, в случай, че искът бъде счетен за основателен, да бъде намален размера на присъденото обезщетение.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от противната страна.

В предоставения на Окръжна прокуратура-Велико Търново срок не е постъпил становище по подадените от страните въззивни жалби.

В съдебно заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат Т. К., поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с нея. Претендира присъждането на възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ във въззивното производство на основание чл.38 ал.2 от ЗА в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004г. на ВАС.

Въззиваемата страна – Софийски градски съд, поддържа в писмено становище своята позиция по спора, както и претенцията си за разноски.

Жалбоподателят Софийски районен съд не се представлява в съдебно заседание.

Апелативна прокуратура-Велико Търново, като контролираща страна в производството, чрез прокурор Ирманова, заема становище за неоснователност на подадените въззивни жалби. Моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Производството пред Окръжен съд-Велико Търново е било образувано по искова молба на Р. П. П. срещу Софийски градски съд с твърдения за предявени на 03.11.2020г. пред 2 същия съд отрицателни установителни искове с правно основание чл.440 ГПК срещу Кооперация „Кооперация Кредо“, „Юробанк България“ АД, ТД на НАП София – град, Столична община, район – Люлин, Б. П. Б. и И. Д. П. за приемане за установено, че недвижим имот - Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по плана на град София, Столична община, район Люлин, ж.к. Люлин, ********, който самостоятелен обект се намира в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект – Ателие за творческа дейност, с брой нива на обекта 1, с посочена в документацията площ от 38,24 кв.м., а по архитектурен план от 67,86кв.м., нива едно, заедно с 0,964% на хиляда идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, не е собственост на длъжника И. Д. П. по изп.дело № 185/2019г. по описа на ЧСИ С. П., с рег.№ 921 в регистъра на КЧСИ с район на действие СГС. Въз основа на подадената искова молба било образувано гр.д. № 12023/2020г. по описа на Софийски градски съд, като със същата сезирала съда и с искане за допускане на обезпечение на предявените искове, на основание чл.389 ал.1 ГПК вр. чл.397 ал.1 т.3 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по изп.дело № 185/2019г. по описа на ЧСИ С. П. до приключване на производството по делото в с влязло в сила съдебно решение. Посочено е, че с нарочно определение от 23.12.2020г. СГС е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Софийски районен съд, като за периода на висящност на делото в СГС – от 03.11.2020г. до 23.12.2020г., в продължение на два месеца и двадесет дни, съдът не се е произнесъл по направеното от нея с исковата молба и допълнителни молби от 06.11.2020г. и 13.11.2020г. искане за допускане на обезпечение на предявените искове. Изложени са твърдения, че след прекратяване на производството производството по гр.д. № 12023/2020г. по описа на СГС и изпращането му в СРС, на 16.02.2021г. делото било образувано в СРС под № 9041/2021г. по описа на този съд, като при извършена справка към 19.11.2022г. /датата на подаване на настоящата искова молба/ последното било все още със статус „Без движение“, без да има постановен акт на съдията-докладчик със задължителни указания по движение на делото.

Твърди се неразумна продължителност на производството пред СРС повече от двадесет месеца /в периода 16.02.2021г. – 19.10.2022г./. Излага се, че е нарушено правото й на разглеждане и решаване в разумен срок, съгласно чл.6 §1 от КЗПЧОС на гр.дело № 9041/2021г. по описа на Софийски районен съд, I-ГО, 175 състав, както и на постановяване на определение в разумен срок по направеното от нея искане по чл.389 ал.1 ГПК вр. чл.397 ал.1 т.3 ГПК от Софийски градски съд по гр.дело № 12023/2020г. и от Софийски районен съд по гр.дело № 9041/2021г., дължащо се на бездействието и неизпълнение на задълженията по закон от страна на посочените съдилища, в резултат на което търпи значителни неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, стрес, задълбочаване на чувството и усещането й за липса на справедливост, тревога за изхода на спора, както и притеснения относно правото на собствеността върху недвижимия имот. Изложени са твърдения, че продължителният срок на разглеждането на делото в Софийски районен съд, както и продължителният срок за разглеждането на молбите за допускане на обезпечение и непроизнасяне по същите от СГС и СРС, подсилват чувството й за несигурност относно приключване на делото в разумни срокове и обуславя вреди от психическо напрежение и тормоз спрямо нея. Направено е искане за осъждане на Софийски градски съд да й заплати сумата от 20 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от правото й на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС на гр.дело № 12023/2020г. по описа на съда - произнасяне в разумен срок по направеното от нея искане за обезпечение на предявените искове и искане за осъждане на Софийски районен съд да й заплати сумата от 20 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от правото й на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС на гр.дело № 9041/2021г. по описа на съда, включително и произнасяне в разумен срок по направеното от 3 нея искане за обезпечение на предявените искове, видно със законната лихва за забава върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Софийски градски съд е подал отговор на исковата молба, в който е заел становище за недопустимост на исковата претенция поради непровеждане на административна процедура по реда на Глава Трета „а“ от ЗСВ, предхождаща подаването на исковата молба, доколкото производството по образуваното пред СГС гр.дело № 12023/2020г. е приключило с окончателен влязъл в законна сила съдебен акт на 15.01.2021г., респ. становище за неоснователност на исковата претенция поради липсата на един от кумулативните елементи на правопораждащия вземането за обезвреда фактически състав – нарушаване на изискването за разумен срок. Оспорено е наличието и на останалите елементи от фактическия състав – вреди и пряка причинна връзка с продължителността на производството по делото. Направено е възражение по чл.5 ал.2 от ЗОДОВ, че ищцата е допринесла с действията си за продължителността на процеса, с твърдения, че същата е подала нередовна искова молба, няколкократно оставяна без движение от съда, и създаваща по този начин пречки за произнасяне на съда по искането за допускане на обезпечение на предявените с нея искове. Оспорена била и акцесорната претенция за законна лихва поради неоснователност на главния иск и поради липсата на инициирана процедура по реда на Глава Трета „а“ ЗСВ, поради което Държавата, която е длъжникът по спорното материално правоотношение, макар и да отговаря чрез процесуални субституенти, не е изпаднала в забава по отношение на вземането за обезвреда.

В същия срок ответникът Софийски районен съд е подал отговор на исковата молба, в който е заел становище за неоснователност на исковата претенция. Посочено е, че при извършване на преценката за разумна продължителност на производството съдът следва да съобрази факта, че СРС е един от най-натоварените съдилища в страната, през периода 20202022г. е работил при извънредни обстоятелства, довели до промяна на графици по дела, отлагане на дела, дистанционна работа, което нарушаване на обичайния ритъм на работа на съда се дължи на извънредни обстоятелства и е извън поведението на съда. Оспорено е ищцовото твърдение за причинени неимуществени вреди вследствие бездействието на СРС.