Решение № 323 от 16.09.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Костинброд, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20231850100123 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца - М.П.К.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище/адрес на управление: гр. С., представлявано от И.Л.П., чрез адвокат И. Л.

- САК, съдебен адрес: гр. С..

Иска се признаване за установено, че ответниците - Ц. И. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К. и „Ф.Г.З.Ф.Л.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище/адрес на управление: гр. С., представляван от управителя И.Т.А., му дължат солидарно следните суми по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1069/22 по описа на съда, а именно: Сумата от 24.90 лева, представляваща главница; Сумата от 4.80 лева, представляваща лихва от 21.12.2020 г. – дата на заплащане на главницата на „А1 България“ ЕАД, до 15.11.2022 г. – дата на подаване на заявлението в съда; Законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 21.12.2022 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

В хода на производството, преди осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК ищецът оттегля иска за законна лихва на размер на сумата от 4.80 лева за периода от 21.12.2020 г. до 15.11.2022 г. Предвид това, в закрито заседание е постановено определение за прекратяване на производството в тази част, което е съобщено на ищеца и е влязло в сила след като не е обжалвано.

Твърди се в ИМ, че на 28.08.2018 г. между ответницата Ц. и мобилния оператор „Мобилтел“ ЕАД, в момента с наименование „А1“ ЕАД е сключен договор за продажба на изплащане за устройство Таблет Леново Таб7, като е договорено заплащане на продажната 1 цена на части, съгласно погасителен план.

Твърди се, че ответницата Ц. не е изпълнила задълженията си по договора, като остатъчната дължима сума е в размер на 24.90 лева.

Твърди се, че между ищеца и мобилния оператор е налице договор от 07.11.2014 г. за поръчителство, с което ищецът, към този момент с наименование „С.Б.С.“ АД, съгласно който договор ищецът се е съгласил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на абонати по договори за продажби на изплащане, сключени от мобилния оператор.

Твърди се, че ищецът /с предишното си наименование/ е заплатил на мобилния оператор сумата от 24.90 лева на 21.12.2020 г., след като е бил поканен за това съгласно договора за поръчителство.

Твърди се изпращане на уведомление за встъпване в дълг до ответника Ц. след извършеното плащане от ищеца към мобилния оператор.

Твърди се встъпване в дълг от страна на ответника – „Ф.Г.З.Ф.Л.“ ЕООД, с договор от 28.07.2022 г. между ищеца и това лице, съгласно който фонда встъпва като съдлъжник за заплащане на задълженията на длъжници – физически лица, произтичащи от договора за поръчителство от 2014 г. между ищеца и мобилния оператор.

Твърди се, че нито ответницата Ц., нито фонда са заплатили дължимата сума на ищеца.

Законната лихва в размер на 4.80 лева се претендира от момента на изпълнение на задължението на ответницата Ц. към мобилния оператор.

Претендира и присъждане на разноски в заповедното и настоящото производства.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие. От негова страна са ангажирани само писмени доказателства.

В срока за отговор ответниците не подават такъв.

В съдебно заседание ответника „Ф.Г.З.Ф.Л.“ ЕООД не изпраща представител.

В съдебно заседание ответницата Ц. се явява и прави възражение, че е заплатила всички дължими суми на мобилния оператор. Представя писмени доказателства за това.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след като по ч. гр. д. № 1069/2022 г. по описа на РС Костинброд е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответниците за солидарно заплащане на претендираните в настоящото производство суми. Заповедта е връчена на ответника „Ф.Г.З.Ф.Л.“ ЕООД, като в едномесечния срок не е постъпило възражение. Срещу заповедта е постъпило в срок възражение от ответницата Ц., с което се твърди изплащане на всички задължения към мобилния оператор на 17.06.2020 г. и получени уверения, че няма други задължения.

2

Искът е недопустим по отношение на „Ф.Г.З.Ф.Л.“ ЕООД, след като по отношение на това лице заповедта е влязла в сила, налице са основания за издаване на изпълнителен лист срещу това лице и съответно няма правен интерес от водене на иск с правно основание чл.

422 от ГПК за установяване на вземането, каквато преценка има право да направи настоящия съд в исковото производство.

Поради това производството следва да се прекрати в частта, в която се иска солидарно заплащане на претендираните суми от ответника „Ф.Г.З.Ф.Л.“ ЕООД.

Ответницата е сключило с мобилния оператор „А1“ ЕАД договор № 505379570/28.08.2018 г., като е постигнато съгласие да купи вещ на изплащане с плащане на първоначална вноска от 4.98 лева и задължение да заплати още 23 месечни вноски, в които е включва главница и лихва в размер на 5.25 % като всички вноски са в размер на 4.98 лева, без да са посочени дати на вноските. В договора не е посочена вещта, която ответницата ще придобива, а е направено препращане към протокол за предаване на вещта.

Налице е и протокол – приемо-предавателен, също с дата от 28.08.2018 г., като в него е посочена вещта – таблет Lenovo Tab7, Black Сърф. В протокола липсва каквато и да е идентификация, че се отнася до цитирания договор от същата дата.

През 2014 г. същият мобилен оператор, в този момент с наименование Мобилтел ЕАД, е сключил договор с ищеца, в този момент с наименование „С.Б.С.“ АД /СБС/, с който последният се е задължил да извършва дейност – определяне кредитоспособност на даден потребител и определяне на кредитен лимит по поръчка на всеки служител на мобилния оператор, като тази преценка се отнася само до потребители, купуващи вещи от оператора на изплащане. От страна на СБС е поето и поръчителство по тези договори за вещи на изплащане. Договорено е възнаграждение от 10 лева за всяка оценка на отделен потребител, както и 10% върху всяка цена на купено на изплащане устройство.

Ответницата е изпълнявала неритмично задълженията си за заплащане на месечните вноски, като следва да се отбележи, че в цитирания договор няма определени дати за плащане, като доколкото са определени като „месечни“ може да се предполага, че са дължими до края на всеки календарен месец.

За периода от началото на 2018 г. до края на м.09.2023 г. ответницата е внесла общо двадесет вноски, в това число и първоначалната на 28.08.2018 г., всяка в размер на 4.98 лева на каса на мобилния оператор А1 ЕАД. Последното плащане в такъв размер е от 02.02.2021 г. /от този момент ответницата няма плащания към мобилния оператор и очевидно е прекратила всички отношения с него/, като на 16.07.2020 г. са платени наведнъж четири вноски в посочения размер, а са идентифицирани с различни фактури. Без значение е факта, че в периода са налице и други плащания на ответницата към мобилния оператор, вероятно за други услуги /в приемо-предавателния протокол е посочен номер на мобилна услуга/.

В изпълнение на договора между мобилния оператор и ищеца, през месец май – началото на юни 2020 г. са подадени данни за предсрочно изискуеми се суми по договори за продажба на изплащане, като в приложението фигурира ответницата със сума 44.82 лева, 3 обозначена като „неплатена сума гарантирана от СБС“.

На 21.12.2020 г. ищеца е заплатил в полза на мобилния оператор обща сума по задълженията си за поръчителство, като в приложението с отделните потребители фигурира ответницата със сума 24.90 лева, обозначена като „сума, платена от СБС“.

Налице е писмо от мобилния оператор, чрез поръчителя за поемане на задълженията от последния, като няма данни за връчване на това писмо, както и за момент на изпращането му, като може да се предполага, че това е станало преди юни 2022 г., когато е променена структурата и наименованието на ищеца, а писмото е на бланка с предишното му наименование и след 21.12.2020 г., след като в уведомлението е цитираната заплатената на тази дата сума по договора за поръчителство. Ищецът е упълномощен от мобилния оператор, с анекс към договора, да изпраща уведомления.

При тези факти съдът намира, че следва да отхвърли изцяло претенцията на ищеца към ответницата Ц..

На първо място липсва каквато и да е валидна облигационна връзка що се отнася до сключване на договор с идентифицирана вещ, която се купува на изплащане и поемане на задължение за плащане в определени срокове. Няма и издадена фактура от мобилния оператор за предсрочно изискуемите се суми, съгласно 12.3 от договора между мобилния оператор и ответницата, а така също и издадените в полза на поръчителя фактури за задълженията по които поръчителства, съгласно 2.2.6 от договора между мобилния оператор и ищеца.

Само за пълнота следва да се отбележи, че според съда е налице некоректно отношение към потребителя както от страна на мобилния оператор, съгласяващ се да изплати твърда сума за оценка на потребителя и възможността му да плаща задълженията си, така и да заплати процент от стойността на всяка продадена вещ на изплащане като възнаграждение по договора за поръчителство, при което в тежест на потребителя са възлага без съмнение заплащане на тези суми, а така също в настоящото производство се претендират общо разходи за ищеца в размер на 850 лева, безобразно-кратно надвишаващ материалния интерес по делото и нежелание на мобилния оператор, както и на ищеца да извършат минимално необходимото за предприемане на възможните действия по доброволно изпълнение и спестяване на недопустимо високи разходи по събиране на възможно задължение, а освен това с цел последващо прехвърляне на задълженията е учредено и встъпване в дълг на трето лице с неясни мотиви за дейността, но без съмнение с възможност за начисляване на допълнителни разходи. Като заключение в тази насока съдът намира за необходимо да бъдат прекратени всякакви подобни прехвърляния на вземания и сключване на договори за поръчителство или встъпване в дълг без да бъдат уведомени потребителите за тези действия.

Също за пълнота може да се отбележи, че е възможно ответницата да дължи четири вноски по договора в общ размер на 19.92 лева, като са налице нередовности и недоказване на надлежното уведомяване на ответницата за поемането на дълга от поръчителя, което при 4 характеристиките на продажба на изплащане има значение, каквото има и предсрочната изискуемост при договорите за банков кредит, което обаче е без значение, след като срока на договора за продажба на изплащане договора е изтекъл вероятно в края на август 2020 г. и плащанията от поръчителя са в края на същата година, но са налице и доказателства за плащане от ответницата след този момент, а именно на 02.02.2021 г. и плащането е възможно да се отнася до договора за продажба, но не е отчетено от оператора и от поръчителя.

Предвид изхода от делото не следва да има произнасяне по разноските поради липса на искания в такава насока от ответницата.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска на ищеца - М.П.К.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище/адрес на управление: гр. С., представлявано от И.Л.П., ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответницата Ц. И. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. К.,

МУ ДЪЛЖИ следните суми по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1069/22 по описа на съда, а именно: Сумата от 24.90 лева, представляваща главница и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 21.12.2022 г., до окончателното изплащане на дължимата сума.

ПРЕКРАТЯВА, поради недопустимост производството по иска за установяване, че сумите се дължат солидарно и от ответника „Ф.Г.З.Ф.Л.“ ЕООД, ЕИК *******, седалище/адрес на управление: гр. С., представляван от управителя И.Т.А..