Решение № 56 от 16.03.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Враца, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Надя Г. Пеловска-Дилкова

Росица Ив. Маркова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно гражданско дело № 20211400500548 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 270772/04.11.2021 г. на М. К. А. от гр.Враца и „Юлстрейд“ ООД-гр.София, против решение № 260453/18.10.2021 г. по гр.д. № 1279/2021 г. по описа на Районен съд-Враца в частта, в която е уважен предявеният от „Златия Агро“ ЕООД евентуален иск и е признато за установено, че клаузата на р.III, т.1 от договор от 21.07.2015 г. за наем на земеделска земя, сключен между ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“ и М.

К. А., с нотариална заверка на подписите с рег.№ 4355/21.07.2015 г. на нотариус В. В., с рег.№ *** в Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията-Лом с дв.вх.рег.№ 6221/03.08.2015 г., акт № 238, т.14, по силата на която на наемателя са предоставени за временно и възмездно ползване следните земеделски имоти в землището на с.***, обл.Монтана: поземлен имот с идентификатор *** с площ 5 979 кв.м., поземлен имот с идентификатор *** с площ 3 300 кв.м., поземлен имот с идентификатор *** с площ 101 009 кв.м., поземлен имот с идентификатор *** с площ 8 749 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** с площ 5 899 кв.м., е нищожна на основание 1 чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради противоречие със закона – чл.229, ал.2 ЗЗД, в частта относно уговорения срок на договора след 01.10.2018 г.

В жалбата се твърди, че в атакуваната част решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Развиват се доводи, че изводите на районния съд, че наличието на търговска сделка не изключва приложението на чл.229, ал.2 от ЗЗД, са неправилни. Поддържа се, че решението на ВКС, на което се е позовал районният съд, няма тълкувателен характер и не представлява задължителна съдебна практика, като се посочва и решение на СРС, постановено в обратния смисъл на решението на ВКС.

Иска се отмяна на решението на районния съд в обжалваната му част и присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В жалбата се прави искане за приемането като доказателство по делото на решение № 20087349/06.04.2021 г. по гр.д. № 49779/2020 г. по описа на СРС.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК от въззиваемата страна „Златия Агро“ ЕООД-гр.***, е постъпил писмен отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се поддържа, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи, че разпоредбата на чл.229, ал.1 от ЗЗД придава значение на вида на сделката само във връзка с нейния срок, т.е. сделка, сключена от собственик, имащ правото да се разпорежда, може да бъде за срок от над десет години, ако е търговска. В случая договорът е сключен за десет, а не за повече години, поради което няма значение препратката към чл.286 ТЗ и позоваването на вида на сделката като търговска.

Сочи се, че в следващата ал.2 на същата разпоредба е дадено разграничение за това кой и за колко време може да сключва договор за наем. Въззиваемият счита, че в случая „Юлстрейд“ ООД, като правоприемник на ЕТ „М.А.Юлстрейд-Ю. К.“ е собственик на 3/18 ид.ч., поради което няма право да се разпорежда с имотите и не може да сключва договор за повече от 3 години.

Навежда доводи, че дори и сделката да бъде приета като търговска, то ограниченията относно представителната власт на наемодателя, въведени с различни закони, в т.ч. и с чл.32, ал.1 ЗС, продължават да имат действие. В тази насока се позовава на практиката на ВКС на РБ.

Въззиваемото дружество иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на направените във въззивната инстанция разноски.

В отговора се прави възражение по направеното с жалбата 2 доказателствено искане, като се изтъква, че не са налице предпоставките на чл.266 ГПК, тъй като представеното решение на СРС е постановено преди приключване на първоинстанционното производство, както и че същото не е влязло в законна сила и няма доказателствена стойност.

При проверка на допустимостта и редовността на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на „Златия Арго“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище гр.***, чрез юрисконсулт П. Ц. М., с която против М.

К. А. от гр.Враца, ЕГН **********, и „Юлстрейд“ ООД, ЕИК ***, със седалище гр.София, в условията на обективно съединяване са предявени следните искове:

1/ Главен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено, че Договор за наем на земеделска земя, вписан в СВ-Лом с вх. рег.№ 6221/03.08.2015 г., акт № 238, том 14, е нищожен за срока му на действие след 30.09.2016 г., поради противоречие с разпоредбите на чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ и § 10 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр. 42 от 22.05.2018 г., в сила от 22.05.2018 г.) по отношение на описаните в исковата молба имоти в с.***, обл.Монтана;

2/ Евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено, че същият договор е нищожен за срока му на действие след 30.09.2018 г., поради противоречие с разпоредбата на чл.229, ал.2 ЗЗД по отношение на описаните в исковата молба имоти в землището на с.***, обл.Монтана;

3/ Евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за признаване за установено, че същият договор е нищожен, поради противоречие с разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗС.

В исковата молба се твърди, че на 20.07.2020 г. между „Златия Агро“ ЕООД и съсобственици, притежаващи необходимия общ минимален дял от 3 над 50 % идеални части, съгласно изискванията на чл.3, ал.4 от ЗАЗ, е сключен договор за аренда, вписан в СВ-Лом с вх. рег. № 4030/20.07.2020 г., акт № 260, том 6, по отношение на следните земеделски имоти в землището на с. ***, област Монтана: поземлен имот с идентификатор *** с площ 5 979 кв.м., поземлен имот с идентификатор *** с площ 3 300 кв.м., поземлен имот с идентификатор *** с площ 101 009 кв.м., поземлен имот с идентификатор *** с площ 8 749 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *** с площ 5 899 кв.м.

Поддържа се, че за същите имоти между ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“арендодател и М. К. А. - арендатор е сключен договор за наем на земеделска земя с вх. рег. № 6221/03.08.2015 г., акт 238, том 14, със срок на действие 20 години, считано от 01.10.2015 г. Сочи се, че на 03.10.2016 г. между ЕТ „М.А.Юлстрейд-Ю. К.“ и „Юлстрейд“ ООД е сключен Договор за продажба на търговско предприятие по чл.15, ал.1 ТЗ, по силата на който ответното дружество, в качеството си на правоприемник, е станало страна по договора за наем на земеделска земя, сключен с другия ответник М. К. А.. Твърди се, че „Юлстрейд“ ООД, като правоприемник на арендодателя ЕТ „М.А.-ЮлстрейдЮ. К.“, е собственик на 3/18 ид.ч. от имотите.

Ищецът навежда доводи, че тъй като договорът за наем между ответниците е сключен преди редакцията на чл.4а, ал.2 (ДВ бр.42, в сила от 22.05.2018 г.), то съгласно § 10 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е следвало да бъде потвърден от съсобствениците, притежаващи повече от 25/100 ид.ч. от съсобствения имот. Твърди се, че съсобственикът „Юлстрейд“ ООД не е представил в ОСЗ-*** декларации от съсобственици, притежаващи 25/100 ид.ч., поради което договорът би следвало да има действие за една година, т.е. до 30.09.2016 г. Сочи се, че съгласно разпоредбите на § 10, ал.3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ договорът за наем на земеделска земя, сключен между М. К. А. и ЕТ „М.А.-Юлстрейд-Ю. К.“, чиито правоприемник е „Юлстрейд“ ООД, е следвало да бъде заличен по служебен път.

В условията на евентуалност ищецът поддържа, че ако съсобственикът „Юлстрейд“ ООД докаже съсобственост над 25/100 ид.ч., то съгласно разпоредбите на чл.229, ал.2 ЗЗД договорът за наем би следвало да има действие за три години, т.е. до 30.09.2018 г., тъй като е сключен за срок от 20 години и не е търговска сделка.

В исковата молба се твърди, че към момента на подписване на 4 договора действат и ограниченията на чл.32, ал.1 ЗС. Развиват се съображения, че впоследствие е въведено правилото на чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ за сключване на наемен договор за земеделска земя и по този начин отношението на ЗСПЗЗ и ЗС са като специален към общ закон, поради което след поправките от 22.05.2018 г. следва да намират приложение изискванията на ЗСПЗЗ. Ето защо, в светлината на изискванията на чл.32, ал.1 ЗС и чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ, сключеният на 21.07.2015 г. договор за наем е непротивопоставим на договор за аренда в земеделието, вписан в СВ-Лом, с дв.вх.рег.№ 4030/20.07.2020 г., акт № 260, том 6.

В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от „Юлстрейд“ ООД и от М. К. А., които оспорват основателността на предявените искове. Навеждат доводи, че договорът за наем, по който ответниците са страни, е сключен преди 22.05.2018 г., когато е влязъл в сила чл.4а ЗСПЗЗ, и в този смисъл е съобразен с изискванията на действащото към момента на сключването му законодателство. Ответниците считат, че не е възникнало задължението по § 10 от ПЗР на ЗСПЗЗ за представяне на декларации от съсобствениците, тъй като такова е предвидено само по отношение на имотите, отдадени от наемодател – несобственик (чуждо на собствеността лице), каквато хипотеза не е налице в случая, тъй като наемодателят е съсобственик на поземлените имоти.

Ответникът „Юлстрейд“ ООД оспорва твърдението на ищеца, че е собственик на 3/18 ид.ч. от поземлените имоти, описани в исковата молба.

Твърди, че дружеството притежава 4/15 ид.ч. от имотите, или 26,67%.

Посочва, че дори договорът да е бил сключен при действието на чл.4а от ЗСПЗЗ, нарушение на съответната разпоредба не би имало.

Ответниците оспорват и втория иск, предявен в условията на евентуалност, като навеждат доводи, че след прехвърляне на търговското предприятие на едноличния търговец – страна по договора, наемодател се явява „Юлстрейд“ ООД, който има качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.2 ТЗ и в този смисъл приложение следва да намери презумпцията на чл.286, ал.3 ТЗ и сделката да бъде определена като търговска, а съгласно чл.229, ал.1 ЗЗД договорът за наем не може да бъде сключен за повече от 10 години, освен ако е търговска сделка.

В отговорите се изразява становище за неоснователност и на третия иск, предявен в условията на евентуалност, като се навеждат доводи, че 5 разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗС не е приложима в случая, тъй като правоотношението се урежда от ЗСПЗЗ с оглед специфичния обект на договорите за наем на земеделска земя. Навеждат се и доводи, че сделките на управление, сключени в противоречие с чл.32, ал.1 ЗС, не са нищожни, а имат за последица непротивопоставимост спрямо неучаствалите съсобственици.

С Решение № 260453/18.10.2021 г. по гр.д. № 1279/2021 г. Врачанският районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан главния иск за признаване за установено, че Договор за наем на земеделска земя, вписан в СВ-Лом с вх. рег.№ 6221/03.08.2015 г., акт № 238, том 14, е нищожен за срока му на действие след 30.09.2016 г., поради противоречие с разпоредбите на чл.4а, ал.2 ЗСПЗЗ и § 10 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ бр.42 от 22.05.2018 г,, в сила от 22.05.2018 г.). Със същият съдебен акт е уважен предявеният в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на сделката, поради противоречието й със закона – чл.229, ал.2 ЗЗД. Предвид уважаването на този иск, първоинстанционният съд не се е произнесъл по последния евентуално съединен иск.

Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частта, в която е отхвърлен главният иск. Предметът на въззивната проверка обхваща правилността на първоинстанционния съдебен акт в частта, в която е уважен евентуалния иск за прогласяване на нищожността на сделката, поради противоречието й със закона – чл.229, ал.2 ЗЗД.