Решение № 16153 от 27.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16153 гр. София, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110166039 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на М. Л. П. срещу Д. Х. Д., с която е предявен ревандикационен иск за признаване правото на собственост на ищеца върху избено помещение и осъждането на ответника да предаде владението на същото.

В исковата молба се твърди, че ищецът, в качеството му на наследник на лицата Л. Г.

П. и В. Д.а П., е собственик на основание настъпило наследствено правоприемство на недвижим имот, представляващ апартамент № 11 с идентификатор *************** по КККР, одобрени със Заповед No РД-18-45/09.07.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в ***********************************, с площ от 97 кв. м, ведно с избено помещение с площ от 12 кв. м, при съседи: от юг – Г. Б., от запад – Н. Х.а, заедно с таванско помещение с площ от 2 кв. м, при съседи: запад - Г. Б. и от изток – А. К., заедно с 420/9957 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от парцела, в които е построена сградата, представляващ УПИ XIV-17, кв. 537 по плана на ********, местност „ГГЦ-зона Г- 12“, с площ от 1012 кв. м, при граници по скица: ***********, УПИ XIII-18, УПИ XII за ОЖС и кино, УПИ IX за медицински институт, УПИXV-13, и при съседи: Дирекция „Народно здраве“, Н. И. – син, *********** и К.. Посочва, че ответникът се е настанил в прилежащото към притежавания от ищеца самостоятелен обект избено помещение без съгласието на собственика, поставил е заключващ механизъм на входната врата на помещението и по този начин препятства възможността на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Твърди, че многократно е канил ответника да му 1 предаде ключ от процесното избено помещение и да напусне същото, но ответникът продължавал да държи помещението без наличие на правно основание за това, поради което предявява настоящия ревандикационен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че именно ищецът е титуляр на правото на собственост върху избено помещение с площ от 12 кв. м, при съседи: от юг – Г. Б., от запад – Н. Х.а, прилежащо към недвижим имот, представляващ апартамент № 11 с идентификатор *************** по КККР и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху същото. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с които предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан. Твърди се, че не се установява кои са съседите и каква е площта на процесното избено помещение, предвид наличие на противоречия в представените от страна на ищеца като писмени доказателства документи. Оспорва ищецът да е титуляр на правото на собственост върху процесния имот. Оспорва да е поставял заключващ механизъм на входната врата на помещението и по този начин да е препятствал възможността на ищеца да упражнява твърдените в исковата молба права. Посочва, че обитава портиерското жилище в сутерена на вх. А, състоящо се от една стая, измазана с комин и кухненска мивка с крила за изцеждане и държане на домакински съдове, собственост на съпритежателски дом „Б.“, с площ от 15,1 кв. м, при съседи: изток – ***********, север – двор, запад – обща тоалетна на етажната собственост, юг – избено помещение, преустроено по проект в магазин за пакетирани стоки, а сега стопанисвано като обущарска работилница. Твърди, че портиерското жилище е обитавано от Х. Д. С. – баща на ответника, от 1984 г. до смъртта му, а самият ответник живее необезпокоявано в същото от раждането си до момента, на основание сключен договор от 05.08.2019 г. и анекс от 26.07.2022 г. с етажната собственост, съгласно които ответникът има качеството „портиер“. Сочи, че не се установява точното местонахождение на избеното помещение в сутерена на сградата. Оспорва да упражнява владение върху избено помещение в процесната сграда. Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна следното:

Ищецът М. Л. П. е собственик на апартамент № 11, находящ се на четвърти етаж във вх. А, на сграда на етажна собственост „Б.“, *********** ***************, с площ от 97 кв. м въз основа на наследствено правоприемство, което обстоятелство не се и оспорва от ответника.

От приетото като доказателство Удостоверение за наследници на М. П. П.а /л. 8/, починала на 05.04.1987 г., се установява, че същата е оставила като законни наследници сина си Л. Г. П. и дъщеря си А. Г. И.. Л. Г. П. е починал на 27.05.2003 г., видно от удостоверение за наследници /л. 10/ и е наследен от съпругата си В. Д.а П.а и сина си М. Л. П.. Прието като доказателство е и Удостоверение за наследници / л. 9/, от което се установява, че В. Д.а П.а е починала на 28.07.2023 г. и е наследена от сина си М. Л. П. – ищец по настоящото дело.

2

Видно от приетия като доказателство по делото е Нотариален акт № 41, том XIII, дело 2375/1950 г. от 25.12.1950 г. /л. 22/ между Българска народна банка – централно управление в качеството й на продавач и А. Д.а И. в качеството й на купувач е сключен договор за покупко-продажба на апартамент, находящ се на четвърти етаж, състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет, антре, килер, гардероб, балкон с веранда с изложение изток, ведно с избено помещение при съседи от юг – Г. Б. и от запад Н. Х.а, както и таванско помещение, заедно с припадащите се идеални части от терена, върху който е построена сградата.

Приет като доказателство по делото е Нотариален акт № 10, том II, дело № 172/1964 от 27.01.1964 г. /л. 23/, видно от който между М. П. П.а и А. Г. И. е сключен договор за замяна на недвижими имоти, по силата на който М. П. И. прехвърля на А. Г. И. апартамент с площ от 150 кв.м., находящ се в *************************, заедно със зимнично помещение, таванско помещение и идеални части от парцела, върху който е построена сградата, а А. Г. И. прехвърля на М. П. И. своя апартамент, находящ се в жилищна сграда в ********, *********** № 2, на четвърти етаж, състоящ се от четири стаи, кухня , вестибюл, баня, клозет, антре, килер, гардероб, балкон с веранда с изложение изток, ведно с избено помещение при съседи от юг – Г. Б. и от запад Н. Х.а, както и таванско помещение, заедно с припадащите се идеални части от терена, върху който е построена сградата.

Приет като доказателство е Нотариален акт № 16, том XIV, дело № 2419/1972 г. /л. 25/, видно от който М. П. П.а продава на Л. Г. П. ½ ид.ч. от собствения си апартамент находящ се на четвърти етаж, състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, баня, клозет, антре, килер, гардероб, балкон с веранда с изложение изток, ведно с избено помещение при съседи от юг – Г. Б. и от запад Н. Х.а, както и таванско помещение, заедно с припадщите се идеални части от терена, върху който е построена сградата.

Приет като доказателство е Протокол от 03.11.1994 г. по гр.д. № 5627/1994 г. /л. 26/, в който е обективирана постигната между Л. Г. П. и съпругата В. Д.а П.а от една страна и А. Г.

П.а от друга съдебна спогодба, по силата на която апартамент № 11, находящ се на четвърти етаж на ЕС „Б.“ в ************************, с площ от 97 кв.м., ведно с избено помещение с площ около 12 кв.м. при съседи от юг – Г. Б. и от запад Н. Х.а, както и таванско помещение, заедно с припадщите се идеални части от терена, върху който е построена сградата е получен в дял от Л. Г. П. и съпругата В. Д.а П.а. В приетото писмено доказателство за първи път е посочена площ на прилежащото избено помещение.

Приет като доказателство Нотариален акт за собственост върху недвижим имот въз основа на покупка, наследство и делба№ 143, том XXII, дело 4637/1997 / л. 27/ от 29.12.1997 г., видно от който Л. Г. П. и съпругата В. Д.а П.а са признати за собственици на апартамент № 11, находящ се на четвърти етаж на ЕС „Б.“ в *********, ***********, с площ от 97 кв.м., ведно с избено помещение с площ около 12 кв.м. при пряко осветление, при съседи от юг – Г.

Б. и от запад Н. Х.а, както и таванско помещение, заедно с припадащите се идеални части от терена, върху който е построена сградата.

Приет като доказателство по делото е Нотариален акт за собственост върху 3 недивижим имот, приодбит по наследство № 62, том II, рег. № 9985, дело 232 от 2003 г. /л. 11 -12/, видно от който В. Д.а П.а и сина си М. Л. П. са признати за собственици на апартамент № 11, находящ се на четвърти етаж във вх. А, на сграда на етажна собственост „Б.“, *********** ***************, с площ от 97 кв. м, ведно с избено помещение с площ от 12 кв. м, при съседи: от юг – Г. Б., от запад – Н. Х.а, заедно с таванско помещение с площ от 2 кв. м, при съседи: запад - Г. Б. и от изток – А. К., заедно с 420/9957 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от парцела, в които е построена сградата, представляващ УПИ XIV-17, кв. 537 по плана на *********, местност „ГГЦ-зона Г- 12“, с площ от 1012 кв. м, при граници по скица: ***********, УПИ XIII-18, УПИ XII за ОЖС и кино, УПИ IX за медицински институт, УПИXV-13, и при съседи: Дирекция „Народно здраве“, Н. И. – син, *********** и К..

По делото е прието като доказателство Извлечение от Разделителен протокол /л. л.

103-119/ от 2.12.1935 г. от Общото събрание на собствениците в сграда с адрес, *********, *********** № 2. Видно от Протокола жилищната кооперация „Б.“ е прекратена жилищната кооперация и помещенията, находящи се в сградата са разпределени между членкооператорите. Под т. 25 в Протокола е описано жилищно помещение, състоящо се от 4 стаи, кухня, ветибюл, баня, клозет, антре, килер, гардероб, балкон и веранда с изложение изток и юг, заедно с избено помещение при съседи от юг Г. Б. и запад Н. Х.а /в приложеното от ищеца към исковата молба извлечение от документа – л. 13 е поправено без да става ясно от кого от „Н. Х.а“ на „М. Х.“/ и таванско помещение, които помещения са определени и стават собственост на „Банка Български кредит“ АД.

Приета като доказателство по делото е Фактура от 16.05.2014 г. /л. 45/ издадена от ЧЕЗ „Електро България“ АД на „Етажна собственост портиер“ – ******************. В отговор на издадено съдебно удостоверение по делото е постъпила информация от „ЕРМ Запад“ ЕАД за клиентски номер ***********, който е регистриран за обект на етажната собственост.

По делото е приет като доказателство по делото е договор за отдаване за ползване на собствен имот – портиерско помещение в жилищна кооперация „Б.“ вх. А, Б и В на *********** № 2 в ********* срещу почистване на входовете А, Б и В, както и прилежащото дворно пространство от 05.08.2019 г. /л.46/, сключен между Б. Л. за вх. А, В.

М. за вх. Б и М. Т. за вх. В – всичките управители и собственици в етажната собственост, действащи в качеството им на управители и Х. Д. С., действащ като изпълнител. Съгласно сключения договор управителите на ЕС и собственици в етажна собственост отдават на изпълнителя портиерско жилище, което е собственост на входовете А, Б и В на сградата за обитаване заедно със сина му Д. Х. срещу извършване на дейности по поддръжка и почистване на общите на части на входовете и дворното място. Приет като доказателство е Анекс към граждански договор /допълнително споразумение/ към договора от 05.08.2019 г.

/л. 47/, сключен на 26.07.2022 г., съгласно който Д. Х. Д. приема и се задължава да ползва и изпълнява условията на договора от 05.08.2019 г. в пълен състав и никакво изменение.

Прието като доказателство е извлечение от Правилник на съпритежалски дом „Б.“, 4

*********** № 2, приет от Общо събрание, състояло се на 23.02.1936 г. Протокол № 3.

Съгласно чл. 83 от глава V за изпълнение на вратарска длъжност за поддържане и почистване на общите части , за пазене на сградата и друга обща работа се назначава вратар.