Присъда № 278 от 20.11.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 3466/2024
- Вид
- Присъда № 278
- Подписан
- 20.11.2024
- В сила
- 06.12.2024
- Състав
- Валентин Пушевски
Цитирани разпоредби
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 278, постановена на 20.11.2024 г. по НОХД № 3466 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г.
Производството по НОХД № 3466 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно производство № 633 по описа за 2024 г. на Второ РУ към ОД на МВР гр.
Варна срещу обв. М.Т.М., с ЕГН: **********, с адрес: *.
Варненската районна прокуратура е повдигнала обвинение на подс.
М.Т.М. за това, че на 24.05.2024 г. в гр. Варна, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – пробиване на отвор в тухлена стена на избено помещение и чрез използване на техническо средство – метален лост, отнел чужди движими вещи – 1 /един/ брой електрическа тротинетка марка „Kugo Мах 2“, ведно със зарядно устройство, на стойност 1200,00 лева (хиляда и двеста) лева, 1 /един/ брой преносима тонколона марка „Михlеr“, на стойност 40.00 лева (четиридесет лева) и 1 /един/ брой саунд бар, марка „Шарп“, на стойност 54,00 лева (петдесет и четири лева), всички вещи на обща стойност 1294,00 лева (хиляда двеста деветдесет и четири) лева, от владението на И.А.П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
С протоколно определение от 20.11.2024 г., постановено по НОХД № 3466 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., е приет за съвместно разглеждане в съдебното производство граждански иск, предявен от гражданския ищец И.А.П. срещу подс. М.Т.М. за заплащане на парична сума в размер на 1254 лева, която сума представлява обезщетение за претърпените в резултат на евентуално извършеното престъпно деяние имуществени вреди.
В хода на съдебните прения по време на проведеното на 20.11.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 3466 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., представителят на Варненската районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение спрямо подс. М., намирайки, че от събраните по делото доказателства с категоричност се установява обективната и субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия престъпно деяние. Поради гореизложените съображения моли съдът да постанови осъдителна спрямо подсъдимия присъда и да му наложи наказание „лишаване от свобода“ в минимален размер, застъпвайки становище, че този размер на 1 санкцията ще окаже превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия и изцяло ще изпълни целите на наказанието, предвидени в разпоредбата на чл.
36 от НК.
Гражданският ищец И.А.П. се солидаризира с позицията на Варненската районна прокуратура в своята пледоария в хода на съдебните прения, като лаконично моли за уважаване в цялост на предявения от него граждански иск спрямо подс. М..
В своята пледоария в хода на съдебните прения по време на проведеното на 20.11.2024 г. открито съдебно заседание по НОХД № 3466 по описа на Районен съд – Варна за 2024 г., служебният защитник на подс. М. – адв. Е.Ф. от АК – Варна поставя акцент върху многобройните според нея смекчаващи отговорността обстоятелства, които я мотивират да помоли съда да наложи наказание в минимален размер на нейния подзащитен. Адв. Фичева заявява, че гражданския иск е основателен, поради което и следва да бъде уважен в цялост.
Самият подс. М.Т.М. се придържа към становището на своя защитник адв. Фичева, като в предоставената му възможност на основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред съда, подсъдимият изразява съжаление за извършеното престъпно деяние.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Гражданският ищец И.А.П., с ЕГН: ********** живеел в апартамент, находящ се в жилищна сграда с адрес: гр. Варна, ул. „Драва Соболч“ № 2.
Към апартамента, в който живеел имало избено помещение, в което гражданският ищец държал и съхранявал различни свои движими вещи.
Ha 24.05.2024 г. подс. М.Т. М. вървял по ул. „Драва Соболч“ и забелязал, че прозорчето, което води към избените помещения на сградата с административен адрес: ул. „Драва Соболч“ № 2, било отворено. Решил да влезе през прозорчето и да извърши кражба.
Когато влязъл в общите части на избеното помещение, подс. М. застанал пред мaзaтa на гражданския ищец П.. He успял да отвори вратата, но забелязал, че стената е в лошо състояние и е силно мухлясала. Взел метален лост, който бил поставен на пода в общите части на избените помещения и започнал да откъртва с него тухли от стената.
2
След като направил достатъчно голяма дупка в стената, влязъл през дупката в мазата на гражданския ищец П. и видял 1 бр. електрическа тротинетка марка „Kugo Мах 2“, ведно със зарядно устройство, 1 бр. преносима тонколона марка „Михlеr“ и 1 бр. саунд бар, марка „Шарп“.
Подсъдимият М. решил да вземе посочените вещи, като една по една ги промушил през дупката в стената, която бил направил с металния лост, след което през прозореца излязъл на улицата с отнетите движими вещи и се насочил в неустановена по делото посока.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното производство доказателства: самопризнанието на подс. М.Т.М., направено по реда на чл.
371, т. 2 от НПК, което е безусловно подкрепено от следните доказателства: показанията на св. И.А.П., показанията на св. А.Д.М.; Протокол от 24.05.2024 г. за оглед на местопроизшествие; фотоалбум към Протокол от 24.05.2024 г. за оглед на местопроизшествие; изготвената от вещото лице С.П. съдебно – оценителна експертиза; актуална справка за съдимост на подс. М.Т.М., изготвена от бюро „Съдимост“ към Варненския районен съд.
На първо място, съдът изцяло кредитира и дава вяра на самопризнанието, което направи в хода на съдебното следствие подс. М., че именно той е автора на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл.
194, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от Варненската районна прокуратура, тъй като същото е подкрепено от останалите събрани в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и назначената съдебна експертиза.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. П., който на първо място конкретизира и индивидуализира всяка една вещ, която е била отнета от владението му на 24.05.2024 г., като също така посочва и времевия интервал, когато е било сторено изпълнителното деяние на престъплението, насочено срещу неговата собственост.
Също така съдът изцяло дава вяра на показанията на св. М., който споделя, че именно подсъдимият му е предложил за продажба отнетите движими вещи от избеното помещение на св. П., поради което и се налага обоснован извод за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното 3 деяние.
Видно от изготвената в хода на разследването съдебно – оценителна експертиза, чието заключение съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно изготвено, ценовата стойност на инкриминираните вещи възлиза на обща стойност на 1294 лева.
Поради гореизложените съображения, въз основа на посочените доказателства и кредитирайки изцяло самопризнанието на подсъдимия, съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че на 24.05.2024 г. в гр. Варна, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – пробиване на отвор в тухлена стена на избено помещение и чрез използване на техническо средство – метален лост, отнел чужди движими вещи – 1 /един/ брой електрическа тротинетка марка „Kugo Мах 2“, ведно със зарядно устройство, на стойност 1200,00 лева (хиляда и двеста) лева, 1 /един/ брой преносима тонколона марка „Михlеr“, на стойност 40.00 лева (четиридесет лева) и 1 /един/ брой саунд бар, марка „Шарп“, на стойност 54,00 лева (петдесет и четири лева), всички вещи на обща стойност 1294,00 лева (хиляда двеста деветдесет и четири) лева, от владението на И.А.П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Родов обект на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл.
194, ал. 1 от НК, извършено от подс. М. са правоотношенията на собственост и по – конкретно съвкупността от обществени отношения, чрез които се осигуряват условията за нормално упражняване правото на собственост и на имуществените права, свързани с неговото придобиване, упражняване или запазване.
Предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност – в случая предмет на деянието са: 1 /един/ брой електрическа тротинетка марка „Kugo Мах 2“, ведно със зарядно устройство, на стойност 1200,00 лева (хиляда и двеста) лева, 1 /един/ брой преносима тонколона марка „Михlеr“, на стойност 40.00 лева (четиридесет лева) и 1 /един/ брой саунд бар, марка „Шарп“, на стойност 54,00 лева (петдесет и четири лева), всички вещи на обща стойност 1294,00 лева (хиляда двеста деветдесет и четири) лева
4
Субектът на престъпното деяние по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК – М.Т.М. е пълнолетно и вменяемо лице, способно да разбира свойството и значението на постъпките си, да ги ръководи и контролира.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в съзнателно прекратяване от страна на подсъдимия на фактическата власт на пострадалия свидетел върху неговите собствени вещи и същевременно установяване на своя фактическа власт върху тях.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – отнемането на вещите е извършено с цел облагодетелстване по неправомерен начин, т.е. отлично е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е имал за цел настъпването на общественоопасните последици.
Квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК се обуславя от факта, че подсъдимият чрез техническо средство (в случая метален лост) е пробил дупка в тухлената стена на помещението, където са се съхранявали инкриминираните вещи, проникнал е в обособеното помещение, след което е взел вещите – предмет на престъпното деяние.
По вида и размера на наказанието.
За извършеното от подс. М.Т.М. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК законодателят предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от една до десет години.
Съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства липсата на предходна съдимост на подс. М. (към датата на извършване на престъпното деяние), неговото разкаяние и изразеното критично отношение към извършеното престъпление. В тази връзка следва да се има предвид, че съда придоби непосредствени впечатления от подсъдимия и вярва, че това разкаяние и съжаление е искрено, а не е просто формално изразено в съдебната зала.
Съдът не констатира наличие на отегчаващи вината обстоятелства, поради което и определи наказанието в осезаем превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Същевременно следва да подчертае, че направеното самопризнание от подсъдимия не може да се счете за смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл т. 7 от ТР № 1 от 06.04.2009 г. постановено по тълк. дело № 1 от 2008 г.
5 на ОСНК на ВКС), тъй като признаването на фактите в обвинителния акт, не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК, тъй като благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно снизхождение.
След внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства и след като отчете смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, съдът намира, че най – справедливо наказание, което изцяло препокрива целите, предвидени в разпоредбата на чл. 36 от НК, е наказанието „лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде редуцирано на основание чл.
58а от НК с 1/3, т.е на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от осем месеца.
Съдът намира, че наложеното наказание „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано ефективно, не само доколкото е налице чисто формалната материална предпоставка лицето да не е било осъждано, но и съдът с категоричност застъпва позиция, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за да се превъзпита дееца не е необходимо наказателната репресия срещу него да бъде разгърната в пълна степен, а е по – удачно наказанието „лишаване от свобода” да бъде отложено с минимален изпитателен срок в размер на три години.
Разпечатката съдържа 46 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/96258fbe-3230-41a0-9393-0c4272b4772f