Решение № 15793 от 19.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15793 гр. София, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110141427 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника С. Д. Н. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено по отношение С. Д. Н., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 3183,79 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 439,63 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху горната главница за периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г., сумата от 2,65 лв., представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,40 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 15.10.2021 г., които суми касаят топлоснабден имот- апартамент № 1, находящ се в гр. София, жк. „Лагера“, блок 44, вх. А, ет. 2, аб. № 108404 и за които е издадена заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 62855/2021 г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение между него и ответника, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че предявените суми са дължими от ответника. Претендира разноски.

Ответницата С. Д. Н. е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание. Оспорва през процесния период да е собственик или носител на вещно право на ползване по 1 отношение на посочения недвижим имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главниците и съответно на акцесорните претенции.

Поддържа, че услугата дялово разпределение се извършва от трето за спора лице, поради което и намира, че ищецът не се явява материално легитимиран по претенцията за заявената сума. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД изразява становище за основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 62855/2021г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 05.05.20221г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на длъжниците С. Д. Н., М.Б. Н. – Д. и К.Б. Н. да заплатят при условията на разделна отговорност следните суми, които суми касаят топлоснабден имот- апартамент № 1, находящ се в гр. София, жк. „Лагера“, блок 44, вх. А, ет. 2, аб.

№108404.

С. Д. Н. – 4/6, или за сумите: сумата от 3183,79 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 439,63 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху горната главница за периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г., сумата от 2,65 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,40 лв. – мораторна лихва за забава от 01.05.2020 г. до 15.10.2021 г.;

М.Б. Н. – Д. – 1/6 сумата или за сумата от 795,94 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 109,91 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху горната главница за периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г., сумата от 0,66 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,10 лв. – мораторна лихва за забава от 01.05.2020 г. до 15.10.2021 г.;

К.Б. Н. – 1/6 или за сумата от 795,94 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 109,91 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху горната главница за периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2021 г., сумата от 0,66 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 03.11.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 0,10 лв. – мораторна лихва за забава от 01.05.2020 г. до 15.10.2021 г.;

Длъжникът М.Б. Н. – Д. е представила доказателства за заплащане на претендираните спрямо нея суми, поради което по отношение на този длъжник за заявителя не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск, а длъжникът К.Б. Н. не е възразила в законоустановения срок срещу заповедта за изпълнение, поради което в полза на заявителя срещу последната е издаден изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника С. Д. Н. редовно, 2 която в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подала възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо нея в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

3

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

От приетия като доказателство по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 19.03.1991г. се установява, че въз основа на Заповед № ДИ-94-05/1990г. на Председателя на ИК на ОбНС „Красно село”, Б.С.Н. и С. Д. Н. са придобили собствеността по отношение на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр.София, жк. „Лагера”, блок 44, вх. А, ет. 2. Същевременно към датата на придобиване, Б.С.Н. и С. Д. Н. са били в брак, което обстоятелство се установява от приетия акт за граждански брак № 572/1967г. /лист 115/, поради което следва да се приеме, че същият е бил притежание в режим на СИО /арг. чл.19, ал.3 вр. ал.1 СК 1985г. отм./. Видно от приложено удостоверение за наследници с рег. № УГО1-10550, издадено на 20.11.2018г. от Столична община, район „Красно село”, Б.С.Н. е починал на 11.02.2012г., като е оставил за свои наследници по закон преживяла съпруга С. Д. Н.

/ответник/, дъщеря М.Б. Н. – Д. и дъщеря К.Б. Н.. С оглед на изложеното след прекратяване на бездяловата съсобственост и съобразно приложимите разпоредби на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН, процесният имот е притежание на наследниците при следните права: 4/6 за С. Д. Н. (1/2 лична собственост + 1/6 по наследство), 1/6 за М.Б.

Н. – Д. (по наследство) и 1/6 за К.Б. Н. (по наследство). С оглед на изложеното, доколкото въз основа на описаните придобивни способи ответницата С. Д. Н. е собственик на идеални части от имота за процесния период, тя има и качеството потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й, поради което следва да отговаря за стойността за потребеното количество ТЕ, до размера на притежаваните права в съсобствеността.