Определение № 1007 от 18.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1007 гр. С.З., 18.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500588 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А.Г.**“ ЕООД, подадена чрез адвокат А. Г. С. от АК-С.З., против определение № 2124/18.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2348/2024 г. на Районен съд – К., III граждански състав, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено за разглеждане на С. районен съд по правилата на местната подсъдност на основание чл. 118 ГПК, вр. чл.

411 ГПК.

Жалбоподателят твърди, че по реда на чл. 410 ГПК заявителят може да подаде заявление, избирайки сам съда, който да го разгледа /в случая – Районен съд – К./, като този съд не може да извършва служебна проверка на местната подсъдност, респ. да изпраща делото за разглеждане от друг съд. Ето защо обжалваното определение се явява незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса. Ето защо същата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че доколкото седалището на длъжника „Г.-П.С.“ ЕООД е в гр. С., то компетентен по правилата на чл. 411 ГПК да разгледа подаденото от „А.Г.**“ ЕООД заявление по чл. 410 ГПК е С.ят районен съд.

Настоящият съдебен състав намира за установено, че жалбоподателят „А.Г.**“ ЕООД, ЕИК 204722589, е подал заявление вх. № 12753/12.09.2024 г.

1 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника „Г.П.С.“ ЕООД, ЕИК *****, за сумата от 5280 лева – неплатена цена за услуга – отпушване и продухване на главна канализационна система и прилежащи дъждовни шахти на пешеходна зона на ул. „****“ и видеодиагностика, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане на задължението, като във връзка с посоченото заявление е образувано ч.гр.д. № 2348/2024 г. по описа на Районен съд-К., III граждански състав.

От самото заявление за издаване на заповед за изпълнение, а и от служебна справка, извършена в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, се установява, че към датата на подаване на образуване на заповедното производство седалището на длъжник „Г.-П.С.“ ЕООД е било в гр. С..

Във връзка с така установените факти, настоящият съдебен състав счита, че формираните от Районен съд – К. правни изводи са правилни и следва да бъдат споделени.

Съгласно § 25 ПЗР на ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 11/2023 г., на 01.07.2024 г. влиза в сила изменението на чл. 410 ГПК и 411, ал. 1 ГПК, според което заявлението за издаване на заповед за изпълнение може да бъде подадено писмено на хартиен носител, в който и да е районен съд, с изключение на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10, които се подават в районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. Със същото изменение е предвидено, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 ЗСВ, като заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 се разглежда от съдия от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, респ. при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес.

С последващо изменение на § 25 от ПЗР на ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр.

11/2023 г., направено с § 2 от ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 67/09.08.2024 г., датата на влизане в сила на ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 11/2023 г. е изменена от 01.07.2024 г. на 01.07.2025 г. Законодателят е придал обратно действие на § 2 от ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 67/2024 г., като съгласно § 4 от ЗР на ЗИД на ГПК, обн. ДВ, бр. 67/09.08.2024 г., разпоредбата влиза в сила от 01.07.2024 г.

Следователно влизането в сила на измененията в заповедното производство, в т.ч. и тези, касаещи местната подсъдност, е отложено до 01.07.2025 г. Ето защо към момента на подаване на процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение /12.09.2024 г./ приложима е била редакцията на чл. 411, ал. 1 ГПК, обн. ДВ, бр. 100/2019 г., съгласно която местната подсъдност се определя според постоянния адрес или по седалището на длъжника, като в случай, че съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той следва да го изпрати незабавно на надлежния съд.

Както бе посочено по-горе, седалището на „Г.-П.С.“ ЕООД е в гр. С..

2

Следователно по правилата на чл. 411, ал. 1 ГПК, обн. ДВ, бр. 100/2019 г., компетентен да разгледа и да се произнесе по подаденото от „А.Г.**“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е С.ят районен съд.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2124/18.09.2024 г. по ч. гр. д. № 2348/2024 г. на Районен съд – К., III граждански състав, с което е прекратено производството по делото и подаденото от „А.Г.**“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК е изпратено за разглеждане на С. районен съд по компетентност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3