Решение № 187 от 23.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Варна, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20253100900190 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от М. Б. Б., с ЕГН **********, с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Радко Димитриев“ №59А, чрез адв.Я. Я., против Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от Б. Г. И., Р.В.М. и Т.Д.Т., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 35000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат от телесно увреждане, получено при пътнотранспортно произшествие на 08.07.2023г., в 09:45 часа, на главен път I-4 гр.София-гр.Варна, км.72.200, общ.Севлиево, причинено от водача на товарен автомобил “Камаз“, модел “53213“, с рег.№******, чиято отговорност към този момента е застрахована при ответника по застрахователен договор “Гражданска отговорност“, с Полица №*****, валидна до 17.08.2023г., ведно със законната лихва от 27.01.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 687.24лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от гореописаното ПТП, съставляващи разходи за лечение-такси за прегледи, издаване на болничен лист, наем на инвалидна количка, медикаменти, рехабилитации, терапии и др., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2025г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендират се разноски и се сочи банкова сметка с IBAN: ******, по която може да се извърши доброволно плащане на исканите обезщетения.

В исковата молба се твърди, че на 08.07.2023г., на главен път-I-4, гр.София-гр.Варна, е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водача на товарен автомобил “Камаз“, модел “53213“, с рег.№******, който в нарушение на ЗДв.П предприема маневра завой на ляво, без да се увери, че водачът на мотоциклет “Хонда“, модел “ГЛ 1800“, с peг.

№***** е предприел маневра изпреварване, съответно го блъска. Сочи се, че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №247/08.07.2023г. Твърди се, че към момента на ПТП ищцата се е возила на мотоциклета 1 като в резултат на произшествието, е получила фрактура на десен глезен от външната страна. Сочи се че след инцидента пострадалата е посетила МБАЛ “Д-р Стойчо Христов“ ЕООД-гр.Севлиево, където е приета в ортопедо-травматологично отделение, като след извършване на необходимите прегледи и изследвани, е поставена диагноза: “Фрактура малеоле фибуле декстра“. Сочи се, че в условия на местна анестезия е направена репозиция на фрактурата, латерален манеол на дясната фибула, след което е поставена гипсова имобилизация за срок от 35 дни. Твърди се, че два дни по-късно, поради силни болки в областта на дясната глезенна и лява колянна става, е извършен преглед и след направена рентгенография се установява наличието на фрактура на главичката на фибулата. Излага се, че в следствие от силните и непрестанни болки в областта на дясната глезенна и лявата колянна става, ищцата е била непрекъснато на легло, като нощем не е можела да спи. Твърди се, че пострадалата не е била в състояние да се обслужва сама, тъй като получените травматични увреждания са ограничавали движенията, съответно се е наложило близките й да поемат изцяло грижите за нея. Твърди се, че това състоянието на ищцата и нуждата от грижи, й действало травматично психологически. Твърди се още, че за да се придвижва по време на периода на гипсова имобилизация, ищцата е използвала инвалидна количка, а след това патерици в продължение на 30 дни. Поддържа се, че през този период ищцата е изпитвала отпадналост и уморяемост, страдала е от безсъние, което допълнително е влошило състоянието й. Също така е била потисната, тревожна, избягвала е да общува с хора, извън тесния семеен кръг. Сочи се, че по препоръка на лекар, ищцата е извършила десет посещения за рехабилитация, а два месеца и половина след ПТП е провела психиатрична консултация, като й е поставена диагноза: посттравматично стресово разстройство, съответно е назначено медикаментозно лечение с антидепресанти, от които обаче тя не се е повлияла. Твърди се, че и понастоящем ищцата продължава да изпитва болка в областта на дясната глезенна става, която се засилва при продължително вървене и при смяна на климата. Поддържа се, че невъзможността за пълно възстановяване на здравословното състояние, като това преди инцидента, оказва допълнителен психически тормоз, тъй като препятства възможността за носена обувки на висок ток, съответно наранява женското самочувствие на ищцата. Сочи се, че през периода от 10.07.2023г. до 05.12.2023г. ищцата е била нетрудоспособна. Поддържа се, че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 50000лв., а дължимото такова за неимуществени вреди възлиза на 1374.48лв. за заплатени разходи по реализираното лечение, включително плащане на такси за прегледи, наем на инвалидна количка, медикаменти, рехабилитации и терапии. Сочи се, че с Протокол №58/18.10.2024г. по АНД №370/2024г. по описа на Районен съд Севлиево е одобрено споразумение, с което е установена вината на водата на товарния автомобил, за настъпване на процесното пътно произшествие, съответно телесната увреда на пътничката на мотоциклета. Сочи се, че към момента на произшествието, виновният автомобил е бил застрахован при ответника по застраховка “Гражданска отговорност“, поради което с покана от 11.12.2024г. ищцата е предявила извънсъдебна претенция. Сочи се още, че по претенцията при застрахователя са образувани преписки по щета №******* и 04. Твърди се, че в резултат от водената кореспонденция, на 19.02.2025г. ответникът е изплатил обезщетение в общ размер от 15687.24лв., от които 15000лв. за претърпените неимуществени вреди и 687.24лв. за претърпени имуществени вреди, което според ищцата не отговаря на действителния размер на претърпените вреди.

Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ ответника дължи и законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, считано от датата на представяне пред застрахователя на банкова сметка-27.01.2025г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на искова молба, с който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции.

Оспорва се описаният в исковата молба механизъм на процесното произшествие, като се 2 твърди, че е налице независимо съизвършителство от водача на товарния автомобил и водача на мотоциклета, при когото е пътувала ищцата, като последния е нарушил множество от императивните норми на ЗДвП. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като се твърди, че същата в качеството си на пътник на мотоциклет е пътувала без поставена предпазна екипировка, което е довело до увреждането на долния й крайник. Твърди се още, че последната е разсейвала вниманието на водача на мотоциклета, с което е намалила неговата концентрация и е обусловила реализирането на пътния инцидент и вредите, причинени в резултат от него. На следващо място се оспорват изложените твърдения от ищцата относно вида, характера и степента на телесните и психологически травми, настъпили в следствие от пътното произшествие. Оспорва се и причинно следствената връзка между произшествието и претърпените травми, като се поддържа, че не всички от тях са породени от пътния инцидент. С оглед на изложеното, се твърди, че застрахователят е изплатил справедливо обезщетение. В условията на евентуалност, се моли за редукция на претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди, поради съпричиняване на вредите от пострадалото лице, дължащо се на неглижиране на възстановителният процес. Поддържа се, че ако ищцата е положила действително необходимата грижа за здравето си и е предприела своевременно необходимото лечение, то възстановителният процес би приключил по-бързо. Наред с това се поддържа, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди, е необосновано завишено. Претендира се намаляване на размера на исканото обезщетение за имуществени вреди, както се сочи, че част от дейностите не представляват необходим разход, съобразно нормите на КЗ. По аргумент от неоснователността на главните искове, се излага становище за недължимост на законна лихва върху претендираните суми. Моли за присъждане на сторените в хода на производството разноски.

С подадена от името на ищцата допълнителна искова молба, се поддържат предявените искове и се оспорват доводите на насрещната страна. Оспорват се и възраженията на ответника относно механизма на пътното произшествие и тези по повод на твърдението за съпричиняване. Аргумент за последното извежда от одобреното споразумение по а.н.д.№370/2024г. по описа на Районен съд Севлиево, с което от една страна е установен механизма на ПТП, а от друга не е коментирано поведение на пострадалата което да е в причинна връзка с произшествието. Сочи се, че не всяко поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Твърди се, че в случая ищцата не е проявила такова поведение, съответно че не е налице съпричиняване. Поддържа се претърпените неимуществени и имуществени вреди са установени по размер и интензитет, като същите са в пряка причинна връзка с процесното пътно произшествие и че претендираното обезщетение кореспондират с критерия за справедливост визиран в чл.52 от ЗЗД. Оспорва се възражението за недължимост на претендираната лихва за забава, по аргумент от чл.429, ал.2, т.2 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ.

В предоставения срок по чл.373 от ГПК, включително допълнителен такъв, ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба и не е взел становище по обективираните в същата възражения.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощникът си, поддържа предявените искове и моли за уважаването им, ведно с присъждане на деловодни разноски. С писмени бележки се доразвиват доводи в подкрепа на основателността на претенциите.

Ответникът, чрез постъпила молба от процесуалният му представител, поддържа отговора на исковата молба, респективно оспорванията и възраженията си. Претендира деловодни разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в 3 съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че към датата на процесното ПТП-08.07.2023г. с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно товарен автомобил марка “Камаз“, модел “53213“, с рег.№******, обективирано в Застрахователна полица №*****, валидна до 17.08.2023г., както и че на 11.12.2024г. пред застрахователя е депозирана извънсъдебна претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, по която са образувани щети №******* и 04, и на 19.02.2025г. ответникът е изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в общ размер на 15687.24лв., от които 15000лв. за неимуществени вреди и 687.24лв. за имуществени вреди.

От приетия по делото препис от Протокол №58/18.10.2024г. по АНД №370/2024г. по описа на Районен съд Севлиево, се установява че производството по същото е приключило със споразумение, с което подсъдимият К. Г. К., е признат за виновен в това, че на 08.07.2023г., в 09:45 часа, на главен път I-4 гр.София-гр.Варна, км.72.200, общ.Севлиево при управление на товарен автомобил “Камаз“, модел “53213“, с рег.№******, в нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДв.П предприема маневра завой на ляво като отнема предимството на мотоциклет “Хонда“, с peг.№*****, съответно го блъска и по непредпазливост причинява средна телесна повреда на возещата се на задната седалка на мотоциклета ищца, изразяваща се в счупване на външен глезен на дясна подбедрица, довело до трайно затрудняване движението на крайника.