Решение № 11513 от 21.10.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

.1513 гр. ., 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на шести окто.и през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: З.А.Е. при участието на секретаря Р.Е.Д. като разгледа докладваното от З.А.Е. Гражданско дело № 20221110120577 по описа за 2022 година

Производството е първоинстанционно, исково, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответникът е собственик, и управляващ информационен сайт .:/..bg, в който на 2.4.2022г. е публикувана статия с клеветническо съдържание, целяща оклеветяването му като директор на „.“ чрез участието му в престъпни схеми. Изложените факти, свързани с личността му счита от естеството да накърнят доброто му име в обществото, укорими от гледна точка на господстващото обществено мнение, включително чрез излагане на слухове и съмнения относно поведението му. Поради изложеното, предявява иск за осъждане ответникът да му заплати сумата 3000лева обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 2.4.2022г. до предявяване на иска, като сочи, че продължава да търпи душевни болки и страдания и към 20.5.2022г.

. Ответникът „ „.“ ЕООД оспорва предявения иск като недопустим, с довод, че не са ангажирани никакви доказателства, че той е собственик на сайта, и като неоснователен, с довод, че статията е препечатана от публикувана на 1.4.2022г. статия в ..bg – сайт без никаква връзка с ответника, и без добавки. Сочи се, че липсват доказателства ответникът да е възлагал написването на статията. Счита се, че ако следва да се носи отговорност, при условията на препечатка, същата следва да се търси от автора, както и за „внушения“ не може да се носи отговорност. Ответникът твърди, че в дните, следващи публикацията от 1.4.2022г. в ..bg, статията е препечатана и в други сайтове, поради което и вредите не могат да се носят само от една от медиите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на 1 ответника, намира за установено следното.

С определението по чл.140 ГППК, обявено за доклад без възражение на страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ищецът, към датата на публикуване на статията в интернет страницата, е директор на „.”.

В представените към исковата молба разпечатки от интернет страницата с домейн адрес https://blitz.bg/kriminalni /..../ е налице вписване в самата страница “.”, като на страницата е посочено „.. Всички права запазени”. Като се съобрази изявлението на самото дружество – ответник в декларацията за политиката на администратора на лични данни, с име – ответникът „.”, съдът намира за доказано, че именно ответното юридическо лице е собственик на интернет сайта.

С оглед на обстоятелството, че собственик на сайта е ответникът – юридическо лице, то и през призмата на чл.49 ЗЗД, ответникът отговаря за причинените вреди от изнесената на този сайт информация, но при определени предпоставки.

Ответникът се брани със защитно възражение, че публикуваната информация е дословна препечатка от друга интернет медия. Това възражение е неоснователно – в горната част на статията, непосредствено след заглавието, на страницата е отбелязано, че статията е авторска, чрез посочването „автор : .”. На първия ред на статията е вписано следното изречение „След назначаването му за директор на ., В. К. е и ИНКАСОТО на ., пише .bg.com”. На нито едно друго място не се споменава този сайт, нито е посочено, че останалата част от статията е цитат от статия на друга медия. Едновременно с това, ответникът е посочен като автор, а изреченията след цитираните от съда не са поставени в кавички, за да се остане с впечатление от четящия, че изложеното надолу от посочения сайт, е цитат от друга статия.

Видно е, че статията е копирана напълно от публикацията на предишния ден – 1.4.2022г., ..bg, която ответникът представя с отговора, но това обстоятелство следва да се цени на плоскостта на разпоредбата на чл.53 ЗЗД, в случай, че от изнесеното са нанесени вреди. Отделно от това, самият ответник е отбелязал себе си за автор, следователно, носи отговорност за изнесената информация, тъй като не може да се направи извод, че е посочил, че статията е препечатка, нито в нея е посочен източникът, нито са поставени кавички или по друг начин е посочено, че статията цитира друга статия.

Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията на Република България и чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека, свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които засяга други конституционно защитени ценности. Такива са личното достойнство, репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите. Свободата на изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст чрез печатно произведение е изключена. Приема се още, че във всеки отделен казус е нужно посредством преценка на съответните релевантни обстоятелства да се установи наличието, респ. липсата на баланс между свободата на словото и доброто име на гражданите, тъй като и двете 2 представляват ценности, които са обект на закрила както на конституционно, така и на международноправно равнище. Отговорността на собственика на интернет издание, при накърняване на личното достойнство, репутация и неприкосновеност на личността, се ангажира, дори да не може да се установи със сигурност авторът на публикацията , при условие, че изявлението е публикувано в интернет медията, с посочване, че медията е нейн автор, е категорична.

На следващо място, съгласно задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 290 ГПК, съдържаща се в решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. .486/2011 г. на ВКС, ІV г.о., при спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация, съдът е длъжен в мотивите да посочи кое в статията представляват твърдение за факти и кое оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни.

Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида. В мотивите си съдът е длъжен да установи извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по чл. 39, ал. 1 Конституцията. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени.

Още в исковата молба е посочено, че всички посочени изрази, накърняват честта и достойноството на ищеца. В съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно се приема, че клеветническите твърдения могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място, лице (явление от миналото и настоящето). Това обстоятелство следва да бъде позорно, т. е. недостойно, от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и да предизвиква еднозначна негативна оценка на обществото, или да представлява приписване на престъпление. На следващо място, тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. (вж. Решение № 263 от 15.02.2013 г. по гр. д.

.740/2011 г., III г. о. на ВКС). Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има правно значение само ако те са обективно позорни.

Съдът намира, че изложеното в статиите представлява клеветническо твърдение – на ищеца се приписва извършването на престъпление, че е замесен в контрабанда на цигари, че неправомерно получава парични средства от лица от криминалния контингент, които отчита пред министъра „си” /в тази част, е налице както клеветническо твърдение за получените неправомерно средства, така и клеветническо твърдение, че ищецът има недопустими и неправомерни връзки с министър, който го контролира/, като изнесената информация за връзки на ищеца с ., съставляват твърдение, което внася негативна, 3 позорна информация за ищеца, тъй като се сочат действия, които се твърди да са извършени от ищеца в „услуга” на ., докато ищецът заема висока държавна длъжност.

Тези твърдения са изцяло недоказани, а начинът на използването им против ищеца, внасят съмнение в морала на ищеца, както и сочат на извършвани действия по „поръчка” на ..

Съответно, не са ангажирани никакви доказателства, че действително ищецът е извършил нещо от посоченото.

Относно другото изведено от съда обстоятелство - че ищецът има недопустими връзки в ., които е използвал, като служители на . са използвани като посредствени извършители за сочените престъпления. Това твърдение на автора води до извода, че ищецът извършва престъпление, като подбужда друг служител на реда да извърши престъпление „поръчано” от .. Това съставлява твърдение, за което не са събрани никакви доказателства по делото. Съдът намира, че използвайки тези изрази се навежда противоправно твърдение по отношение на ищеца, че същият е над закона, че за него правилата не важат. Посочените дотук твърдения са обективно годни да причинят неимуществени вреди, защото се създава внушение в многобройната трибуна на сайта, че ищецът е над закона, че участва в извършването на престъпление, че има незаконосъобразни връзки, основаващи се на влияние, че изпълнява „поръчки” на обвиняем, че използва за извършването на престъпление служител в ., и че има недопустими контакти с лица, обвинени в извършване на престъпления. Тези факти, от своя страна, създават негативно впечатление за четящия статията за цялостната личност на ищеца.

Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той трябва да провери тяхната достоверност. Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши са в Етичен кодекс на българските медии, в който е предвидено, че информацията ще бъде проверена от различни източници / чл.1,3,1/. За да е налице щателна проверка на изнесени факти, журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни.

В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и изданието не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение. В случая обаче това не беше установено от страна на ответника- медия. Не се доказа извършване на щателна проверка, доколкото не се установи използването на поне два източника на информация. По делото няма събрани никакви доказателства / например чрез разпит пред съда на авторите на статиите /, за начина на събиране на информацията, а твърдението, че информацията е директно препечатана от друга медия, при условие, че самият ответник се сочи за автор на статията, не е годно да докаже извършването на щателна проверка по посочения смисъл, нито да освободи ответникът от отговорност за публикацията, поради което и съдът приема за недоказано твърдението на ответника ЮЛ за спазване на добрата журналистическа практика при публикациите.

4

Следващата предпоставка за уважаване на иска е доказването на настъпили вреди и дали между тях и поведението на лицата, на които ответникът е възложил конкретната работа, съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Обстоятелството, че ищецът, като публична личност, следва да търпи критика с по – висок праг, не следва да се взема предвид, тъй като на ищеца се приписва извършването на престъпления, а това приписване не съставлява „критика”.

Несъмнено е, че посредством процесна т а публикация, в частност – с изразите, обособени от съда, са били засегнати в негативен аспект честта и доброто име на ищеца, което е рефлектирало върху психическото му състояние и се отразило на личния му и професионалния му живот. Нормално и житейски логично и обосновано е всяко лице да се засегне по посочения начин.