Решение № 298 от 03.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Павлина Ив. Йотова като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно частно наказателно дело № 20221100602325 по описа за 2022 година

Производство е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по повод постъпили въззивни частни жалби – входирани под № 24004/28.10.2021 г. по описа СГС и под № 24748/02.11.2021 г. по описа СРС, подадени от частният тъжител Е. Д. М., срещу разпореждане от 28.09.2021 г. на съдията – докладчик при Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 103-ти състав, постановено НЧХД № 7441/2020 г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав, с което, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, е прекратено наказателното производство по цитираното НЧХД № 7441/20 г. по описа на СРС, НО, 103 състав, образувано по тъжба на Е. Д. М. срещу Х. Б. Т. за престъпления по чл. 146 от НК и по чл.

147, ал. 1 от НК.

В така депозираните срещу първоинстанционното разпореждане въззивни жалби се твърди, че същото е незаконно, немотивирано и шаблонно; ограничаващо правата на тъжителя и несъобразено с обстоятелството, че същият не е в състояние да заплати държавната такса, а е поискал служебен адвокат. Жалбоподателят излага и, че подадената от него тъжба отговаря на изискванията по чл. 81 от НПК, като обосновава, че не е посочил ЕГН на лицето, което твърди, че е извършило инкриминираното в тъжбата престъпление, защото смята, че това не е задължително. Изтъква, че е бил дискриминиран от първостепенния съд, като не е бил допуснат до съдебно заседание, тъй като не е платил държавната такса, а не разполага с доходи. Твърди, че незаконно не е бил освободен от заплащането на държавна такса, както и не му е бил назначен служебен адвокат, каквото искане отправя към въззивния съд, конкретизирайки желанието си за служебен адвокат да му бъде назначен адв. И. Ю. – от САК. Излага, че СРС превратно е прекратил образуваното по негова тъжба наказателно производство, което приема за злоупотреба с право и 1 дискриминация спрямо него, с оглед на което отправя искане за отмяна на атакуваното разпореждане и за връщане на делото на СРС, за разглеждане.

В съдебно заседание, служебно назначеният повереник на частния тъжител Е. Д. М. – адв. Ю. – от САК, поддържа въззивните частните жалби по съображенията, изложени в тях, и моли разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО, 103-ти състав от 28.09.2021 г. да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Релевира доводи, че внасянето на дължимата държавна такса в размер на 12.00 лева, е непосилно за частния тъжител, който пребивава в място за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ от 2013 г.; не полага труд; не получава доходи и няма имущество, поради което и не е в състояние да заплати държавната такса.

Сочи, че процесуалният закон не изисква да се посочва ЕГН на лицето, срещу което е депозирана тъжбата, а единствено то да бъде посочено по начин, по който да стане ясна неговата самоличност. Изтъква, че като е посочил, че подава тъжбата срещу Х. Т., тъжителят е очертал недвусмислено личността на подсъдимото лице, предвид това, че Т. е бивш Министър на вътрешните работи и е заемал други висши държавни длъжности, поради което не възниква съмнение относно личността на предаденото на съд лице. Намира, че тъжбата отговаря на императивните законови изисквания за редовност и като такава следва да бъде разгледана от съда.

Тъжителят Е. Д. М. поддържа становището на повереника си, като моли същото да бъде уважено. Желае разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО, 103-ти състав да бъде отменено като произволно, незаконно и дискриминационно, постановено при злоупотреба с право и в нарушение на принципите на ЕС. Посочва, че срещу предаденото на съд лице е завел общо три дела, като на останалите две е бил даден ход.

Изтъква, че по 50 дела, които е завел за обида и клевета срещу различни лица, е бил освободен от държавна такса, но в случая това не е било сторено, тъй като предаденото на съд лице Х. Т. е от ПП ГЕРБ. Сочи, че Съдът не му е дал указания да приложи декларация за семейно и имуществено състояние, и служебна бележка от Затвора – София, за да удостовери липсата на доходи и престоя си в място за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“.

Тъжителят релевира доводи, че съдията – докладчик при първоинстанциония съд е нарушил чл. 82, § 2, б. „в“ от ДФЕС и Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета, предвиждащи жертвите на престъпления да бъдат подпомагани, както и чл. 1 от НК и чл. 81 от НПК, като е дал указания за индивидуализиране на лицето, каквито не се изискват по закон. Сочи, че е налице отказ от правосъдие, с цел наказателното производство да се забави и отговорността на предаденото на съд лице да се погаси по давност.

Излага доводи по същество, като сочи, че предаденото на съд лице му е приписало образувано досъдебно производство, без да е имало такова. Излага, че с това е осъществил клевета и именно поради това тъжителят е инициирал производство срещу него.

Предаденото на съд лице Х. Б. Т. – редовно призован, не се явява и не взема отношение по предмета на доказване по делото и по подадените въззивни частни жалби.

2

Единият от защитниците на предаденото на съд лице – адв. Н.К. – от САК, оспорва депозираните въззивни частни жалби, като намира същите за неоснователни и необосновани, поради което моли да бъдат оставени без уважение. Изтъква, че в тъжбата тъжителят М. не е изложил обстоятелствата, въз основа на които счита, че е извършено престъпление, което препятства възможността на предаденото на съд лице да упражни правото си на защита по частното обвинение, а тъжителят претендира достъп до правосъдие, без да спазва изискванията на закона. Акцентира, че М. е депозирал 18 тъжби срещу Т. за направени справки от масивите на МВР, с което счита, че е подложен на тормоз от страна на тъжителя. Релевира доводи, че тъжителят не е искал възобновяване на срока за внасяне на държавна такса, въпреки, че е запознат с процедурата за това от множеството дела, които води, както и че по друго от водените от тъжителя дела е било установено, че същият получава доходи, докато пребивава в Затвора – София.

Другият от защитниците на предаденото на съд лице – адв. П.И.-Г. – от САК, също оспорва депозираните въззивни частни жалби, като намира същите за неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното разпореждане, по реда на чл. 313 НПК, намери за установено следното:

Производството пред СРС, НО, 103-ти състав е образувано въз основа на подадена на 12.06.2020 г. в СРС тъжба от Е. Д. М., с посочени в тъжбата ЕГН и постоянен адрес, срещу Х. Б. Т. за осъществени състави на престъпление от частен характер – по чл. 146 от НК и по чл. 147, ал. 1 от НК. По постъпилата тъжба – рег. № 3216/05.06.2020 г. по описа на Затвора – София, вх. № 1027546/12.06.2020 г. по описа на СРС, е образувано НЧХД № 7441/2014 г. по описа на СРС, НК, 103-ти състав.

Със свое разпореждане от 01.02.2021 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 103-ти състав е оставил без движение тъжбата на Е. Д. М., с която се повдига частно обвинение срещу Х. Б. Т..

За да се произнесе в посочения смисъл, съдията – докладчик е приел, че същата не отговаря на изискванията по чл. 81, ал. 1 от НПК, тъй като не съдържа данни за обстоятелствата на престъплението, а именно – относно фактите на самото престъпление, което се твърди да е извършено. Приел е, че тъжителят следва да посочи в тъжбата си – кои от изявленията, които е направил Х. Б. Т. в посочения от М. писмен документ с рег. № 328600-56415/19.11.2019 г. на ГД „НП“, приложен по НЧХД № 2243/2018 г. по описа на СРС, НО, 101-ви състав, намира за обидни и кои – за клеветнически.

Съдията – докладчик е приел и, че към тъжбата липсва документ за внесена държавна такса в размер на 12.00 (дванадесет) лева, дължима съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурите, следствените служби и Министерството на правосъдието, задължението за внасяне на която е на тъжителя.

Изтъкнал е, че към тъжбата не са представени каквито и да било доказателства за тежкото социално положение на тъжителя, което да се яви основание да бъде освободен от държавна такса.

За така дадените указания с разпореждането на съдията – докладчик при СРС, НО, 103-ти състав от 01.02.2021 г., е съобщено на лично на тъжителя М. на 23.03.2021 г., видно от върнатия по делото отрязък от призовка (л. 9 от съдебното производство пред СРС).

В указания от Съда 7-дневен срок от получаване на разпореждането по делото не е 3 постъпило уточнение към тъжба от тъжителя М., което да е в съответствие с дадените му от Съда указания. Не са представени и доказателства за влошеното социално положение на тъжителя.

Със свое разпореждане от 28.09.2021 г., съдията – докладчик при СРС, НО, 103-ти състав е прекратил наказателното производство по НЧХД № 7441/2020 г. по описа на същия съд, на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК.

За да се произнесе в посочения по-горе смисъл, съдията – докладчик е приел, че в указания му 7-дневен срок от уведомяването му за разпореждането на съда от 01.02.2021 г., тъжителят не е отстранил констатираните нередовности в тъжбата и същата не отговаря на изискванията на процесуалния закон – чл. 81, ал. 1 от НПК, съгласно който тъжбата трябва да съдържа данни за лицето, срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението.

Приел е, че в конкретния случай не са посочени пълните данни за самоличността на лицето, срещу което е подадена тъжбата – Х. Б. Т. от ГД „НП“; не са посочени обстоятелствата около твърдените престъпления от частен характер и не е внесена дължимата държавна такса, въпреки дадените указания на Съда в този смисъл.

Съдията – докладчик е приел, че в тъжбата не са посочени трите имена, ЕГН и адрес за призоваване на лицето, срещу което е подадена същата, а е посочено единствено, че същият е от ГД „НП“, както и, че тъжителят не е внесъл дължимата държавна такса в размер на 12.00 (дванадесет) лева, съгласно Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурите, следствените служби и Министерството на правосъдието.

Изтъкнал е, че към тъжбата не са представени каквито и да било доказателства за тежкото социално положение на тъжителя, което да се яви основание да бъде освободен от държавна такса.

Съдията – докладчик е преценил, че в тъжбата не са конкретизирани и обстоятелствата на престъпленията, сред които – време, място на извършване, кои от изразите в посоченото в тъжбата писмено изявление на Х. Т. представляват обида и кои – клевета, което е задължително, с оглед осигуряване на възможност на лицето, срещу което е подадена тъжбата, да разбере повдигнатото му обвинение и пълноценно да се ползва от правото си на защита.

Препис от разпореждането е връчен лично на тъжителя на 20.10.2021 г., видно от отбелязаното във върнатия отрязък от призовка за страна (л. 12 от съдебното производство пред СРС).

Срещу така постановения съдебен акт са подадени и сезиращите настоящата инстанция документи – въззивни частни жалби – входирани под № 24748/02.11.2021 г. по описа СРС и под № 24004/28.10.2021 г. по описа СГС, подадени от частният тъжител Е. Д.

М., които настоящата инстанция намери за допустими, като подадени от лице с надлежна процесуална легитимация и в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, и по съществото им основателни, по следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от НПК, производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението. Тъжбата е процесуален способ за възбуждане на наказателно преследване срещу определено лице за осъществен състав на престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия.