Определение № 11943 от 25.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11943 гр. София, 25.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20261110102432 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.

3 ГПК:

Производството по делото е образувано по искова молба на Й. Г. С. срещу „И. А. М. и Ф. Б.“ АД и „Ф. Б.“ ЕООД.

Ищецът е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу „И. А.

М. и Ф. Б.“ АД за прогласяване нищожността на договор за заем № ....... от 29.02.2024 г., и установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД срещу „Ф. Б.“ ЕООД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция № ....... от 29.02.2024 г., а при условията на евентуалност установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 2, т. 5 от договора за заем.

Ищецът твърди, че на 29.02.2024 г. е сключил договор за потребителски кредит № ....... с първия ответник „И. А. М. и Ф. Б.“ АД. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1250 лв., с 15 погасителни вноски, посоченият ГПР бил в размер на 55, 13 %, а ГЛП в размер на 45 %. В чл. 4, ал. 1 от договора за заем било предвидено задължение на заемателя да предостави обезпечение. На същата дата ищцата сключила и договор за предоставяне на гаранция с втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД, съгласно който ищецът дължал и допълнителна сума към тази по основния договор за заем в размер на 685, 05 лв. Поддържа, че договорът за заем е недействителен, тъй като не са спазени законовите изисквания към съдържанието му, а именно същото да е ясно и разбираемо за потребителя, да има посочен срок на договора, погасителен план, методика за изчисляване на референтния лихвен процент, размера на месечната погасителна вноска и от какво се състои същата, действителен размер на годишния процент на разходите. По отношение на таксата за поръчителство сочи, че тя представлява скрита лихва или такса по усвояване и управление на кредита, поради което е следвало да бъде включена в годишния процент на разходите.

Излага и доводи, че допустимият размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва, а уговорената в конкретния случай не съответства на това изискване. Поддържа също така, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен поради нарушаване на добрите нрави и поради заобикаляне изискванията на Закона за потребителския кредит. Обръща внимание, че едноличен собственик на капитала на втория ответник е първият ответник и печалбата от извършената търговска дейност като гарант/поръчител се разпределя в полза на кредитодателя. Сочи, че така на практика се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като се уговаря възнаграждение, което се разпределя като 1 печалба за първия ответник, и не се цели реално обезпечаване.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „И. А. М. и Ф. Б.“ АД, с която исковете се оспорват като недопустими поради погасяване на правоотношението. По същество намира исковете за неоснователни, Поддържа, че са били спазени всички законови изисквания за валидност на процесния договор за кредит, както и че възнаграждението, дължимо по договора за гаранция, не представлява разход по смисъла на ЗПК и не следва да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за заем, тъй като е самостоятелна сделка за услуга, предоставяна от трето лице, която услуга е отделна от договора за заем и не е пряко свързана с предоставянето на кредита, а с неговото обезпечаване. Сочи, че клаузата за обезпечение е насочена към защита интересите на кредитора и е обичайна практика при кредитиране. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а при условията на евентуалност исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД, с който исковете се оспорват като недопустими поради погасяване на оравоотношението. По същество оспорва исковете и като неоснователни. Поддържа, че договорът за предоставяне на гаранция не попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит. Сочи, че възнаграждението по този договор е насрещна престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит. Намира за неоснователни доводите на ищеца за заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и поддържа, че договорът за гаранция съответства на всички законови изисквания и на добрите нрави. Моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, а при условията на евентуалност исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

По доказателствената тежест

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за заем № ....... от 29.02.2024 г. с първия ответник „И. А. М. и Ф. Б.“ А Д със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу втория ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за предоставяне на гаранция № ....... от 29.02.2024 г. с „Ф. Б.“ ЕООД със соченото в исковата молба съдържание - че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 29.02.2024 г., се заобикаля изискването на чл.

19, ал. 4 ЗПК, че същият накърнява добрите нрави, т. е. че накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване, че същият е лишен от основание.

В тежест на ответника „И. А. М. и Ф. Б.“ АД е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: 1) че между ищеца и „И. А. М. и Ф. Б.“ АД е сключен договор за заем № ....... от 29.02.2024 г., както и сключването на договор за предоставяне на гаранция № ....... от 29.02.2024 г. между ищеца и 2

„Ф. Б.“ ЕООД; 2) при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за заем възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо на другия ответник по делото - „Ф. Б.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.

По доказателствата

Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото. Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК са неотносими и не са необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съд правен спор, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

Предвид направените от ищеца изявления за отказ от иск и след това оттеглянето му, както и изложените при оттеглянето на отказа твърдения съдът намира, че следва да му укаже да се яви лично в първото по делото открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2026 г. от 14.30 ч., за което страните да бъдат призовани.

УКАЗВА на ищеца, че следва да се яви лично в първото по делото открито съдебно заседание.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: 1) че между ищеца и „И. А. М. и Ф. Б.“ АД е сключен договор за заем № ....... от 29.02.2024 г., както и сключването на договор за предоставяне на гаранция № ....... от 29.02.2024 г. между ищеца и „Ф. Б.“ ЕООД; 2) при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за заем възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо на другия ответник по делото - „Ф. Б.“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговорите на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3