Решение № 13434 от 09.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13434 гр. С, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110167023 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК от ЗЕАД „Б В И Г“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. С, пл. „П.“ № 5, срещу С. О., ЕИК: ********, адрес: гр. С, ул. „М.“ № 33, чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 230,37 лв., представляваща регресно вземане по застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № ************** за произшествие на 22.03.2024 г. в гр. С, ведно със законната лихва от 20.08.2024 г. до окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№50028/2024 г. на СРС.

Ищецът твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по имуществена застраховка „Каско“, валидна към датата на произшествието, като при движение по бул. „СВ. К. О.“ попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били причинени имуществени вреди на предна дясна гума и джанта. Ищецът описал щетите и изплатил на застрахования процесната сума. Сочи, че ответникът носи отговорност по чл. 49 ЗЗД за поддържането на пътя.

В срока по чл. 131 ГПК С. О. оспорва иска по основание и размер по изложени съображения, като оспорва, че липсват доказателства, които да установят несигнализирана и необезопасена дупка, в която се твърди да е попаднал увреденият автомобил. Оспорва, че процесното ПТП представлява покрит застрахователен риск.

Поддържа, че в тежест на ищеца било да докаже, че преди изплащане на обезщетението е проверил липсата на предишна подмяна на увредените части в рамките на периода на застраховане, цитирайки глава III, т. I-6.3 от Общите условия на ищеца. Сочи, че ищецът не извършил проучване на обстоятелствата, при които настъпило ПТП, като дори не посетил твърдяното място, както и липсата на доказателства за местоположение на процесната дупка по време на настъпване на процесното ПТП. Оспорва представената декларация за настъпило ПТП и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение при липса на преки доказателства за доказване на иска. Водачът на увредения автомобил бил изцяло отговорен за 1 настъпване на ПТП, тъй като не съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, нарушавайки основното си задължение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Липсват доказателства, че причина за ПТП е несигнализирана дупка на пътя, чиито размери не са известни. Сочи, че не е бездействал, а сключил договор за поддръжка на процесния участък с „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД, като на 02.02.2024 г. възложил ремонт на пътната настилка в същия участък. След инспекция комисия на ответника установила приключването на СМР в степен на завършеност с приемане на СМР един месец преди процесното ПТП. Сочи, че ако извършените ремонтни дейности проявят недостатъци, то ще се касае за скрити недостатъци. Предвид изложеното, иска привличане на горното дружество като трето лице-помагач на своя страна.

С молба от 18.03.2025 г. третото лице помагач сочи, че е изпълнил надлежно поетите задължения по договор от 27.10.2023 г. за текущ ремонт и поддържане на уличната мрежа и пътните съоръжения, сключен с ответника, който приел възложените на подпомагащата страна дейности, без да го сезира с последващо уведомление за отстраняване на некачествено изпълнени работи в рамките на гаранционния срок.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по ЗЗД. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.

За основателността на иска ищецът следва да докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие, представляващо покрит застрахователен риск съгласно процесния договор за застраховка „Каско“, вследствие виновно и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител или на друго натоварено от него лице във връзка със стопанисването и поддържането на процесния пътен участък); претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие; изплатено застрахователно обезщетение в съответен размер, изискуемост на вземането, а ответникът - възраженията си, в частност възражението за причиняване/съпричиняване на вредите от водача на увредения автомобил.

По делото е отделено за безспорно, че ищецът е изплатил на застрахованото лице във връзка с процесната щета сумата от 230,37 лв. по банкова сметка, посочена в заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 22.03.2024 г., както се потвърждава и от неоспорено от ответника платежно нареждане от 02.04.2024 г.

Видно от приетата застрахователна полица процесният автомобил е бил застрахован при условията на клауза „Пълно каско“ при ищеца към датата на процесното ПТП, при което процесният автомобил е попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, тоест налице е пътнотранспортно произшествие по смисъла на гл.

II „Покрити рискове и изключения“, клауза „Пожар, природни бедствия и пътнотранспортни произшествия (ПТП) на МПС“, т. I, т. 2 от Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“, приложими към процесното правоотношение.

2

Неоснователно е възражението на ответника, че по делото липсвали доказателства дали ищецът е обезщетил собственика на увредения автомобил в размера до две увредени гуми в срока на действие на полицата съгласно цитирана разпоредба от същите общи условия с оглед неоспорена от ответника и приета по делото справка от ищеца за заведени щети във връзка с процесния автомобил, видно от която застрахованото лице в срока на действие на процесната полица не е завело друга щета във връзка с увредена гума и джанта на застрахования автомобил.

По делото е представено заявление и декларация за настъпване на застрахователно обезщетение, с които собственикът на процесния автомобил е уведомил ищцовото дружество, че на 22.03.2024 г. при движение в посока от Околовръстен път към центъра на гр. С по бул. „СВ. К. О.“ автомобилът е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно с описване на настъпилите щети на предна дясна гума и предна дясна джанта и е поискал от ищцовото дружество изплащане на застрахователно обезщетение, а като начин на обезщетяване посочил „по калкулация на застрахователната компания“.

Във връзка с процесния инцидент при ищцовото дружество е образувана процесната щета, по чийто доклад и опис-заключение било калкулирано обезщетение от 230,37 лв.

Видно от приложеното известие за доставяне въпреки получена на 14.05.2024 г. регресна покана за възстановяване на горепосочената сума относно процесната щета не последвало плащане от ответника.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил В. И., според който в края на март 2024 г. в светлата част на денонощието по време на движение по бул. „СВ. К. О.“ в посока към центъра на гр. С спукал предна дясна гума и изкривил предна дясна джанта, попадайки с процесния автомобил в несигнализирана дупка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото заявление и декларация за настъпване на застрахователно събитие с начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ.

Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е било налице неравност на пътя – дупка на пътното платно, необозначена по начин, позволяващ избягването .

Механизмът на ПТП и съответно наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и вредите по застрахования при ищеца процесен автомобил се установява от неоспореното от страните заключение на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено. Съгласно експертното заключение описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на реализираното ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника за недоказаност на механизма на ПТП и причинно-следствената връзка между него и процесната щета.

Направеното от ответника възражение по чл. 51 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат също е неоснователно. Съгласно Решение № 50142/28.12.2023 г. по т.д. № 2154/2022 г. на I Т.О. на ВКС съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е налице, когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на 3 вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен независимо дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона за движение по пътищата и виновно. Намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само при наличието на категорични доказателства, събрани в процеса, че такива не биха настъпили, респ. не биха настъпили в тези им съдържание и/или обем, ако поведението на пострадалия би било различно от предприетото. Приносът не може да бъде зачетен, ако е само предполагаем /вероятен/. Тоест изводът за наличие на съпричиняване може да се формира, ако след пълно и главно доказване, проведено от възразилата страна, се установят конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които последният обективно е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Пострадалият трябва да е улеснил настъпването на вредите. В случая бланкетно се сочи допуснато от собственика на увредения лек автомобил съпричиняване на вредоносния резултат.

Ответникът не е ангажирал никакви доказателства относно неполагането на дължимата грижа при управление на увредения автомобил.

Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число с всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. В случая дължимото обезщетение следва да се определи въз основа на средните пазарни цени за възстановяване на действително нанесените щети на автомобила. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата действителна стойност (Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 141 от 08.10.2015 г. по т. д. № 2140/2014 г. на ВКС, І т.о.; Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о. Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.о.;