Акт от 09.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41377 гр. София, 09.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито засеД.е на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110122168 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 312, вр. с чл. 140 и чл. 146 ГПК.

Постъпило е допълнително становище от 04.11.2026 г. от ищеца Д. З. Т., с което се оспорва представителната власт на юрисконсулт Д.В.Г. по отношение на извършените от него действия във връзка с трудовото правоотношение между страните, както и качеството му на надлежен процесуален представител на ответното дружество в настоящото производство.

Поддържа се, че представените от ответника заповеди от 30.12.2025 г., 30.01.2026 г., 25.02.2026 г. и 04.03.2026 г. са изпращани от електронната поща на посочения юрисконсулт, независимо че представеното пълномощно е с дата 03.02.2026 г. Излагат се доводи, че същият не се е легитимирал пред ищеца като надлежно упълномощено лице, поради което извършените от него действия, включително по изпращане на искането за писмени обяснения и заповедта за дисциплинарно уволнение, не могли да породят целените правни последици.

Твърди се още, че част от заповедите относно организацията на трудовия процес предхождат сключването на споразумението от 23.02.2026 г. за ползване на помещение, в което ищецът е следвало да изчаква възлагането на поръчки.

С оглед изложеното се иска на основание чл. 183, ал. 1 ГПК ответникът да бъде задължен да представи в оригинал осем групи писмени доказателства, приложени в заверени преписи към отговора на исковата молба, като при неизпълнение същите бъдат изключени от доказателствата по делото.

Отправено е и искане за служебно изискване на справка от НАП относно наличието, датата на възникване и продължителността на трудовото правоотношение между ответното дружество и юрисконсулт Д.В.Г., с оглед установяване наличието на представителна власт за извършване на действия по Кодекса на труда и за процесуално представителство по настоящото дело.

1

Съдът, като съобрази изложените доводи, предмета на делото, събраните до настоящия момент доказателства и приложимите процесуални разпоредби, намира следното:

Предмет на настоящото производство са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3 КТ, с които се оспорва законосъобразността на дисциплинарно уволнение, претендира се възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа.

С определение № 34456/23.09.2026 г. съдът е разпределил доказателствената тежест между страните, като е указал на ответника, че следва да установи законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт, включително наличието на посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Така очертаният предмет на доказване по делото се определя от своевременно въведените от страните правопроизводящи, правоизключващи и правопогасяващи факти, релевантни за спорното материално право.

Наведените от ищеца в допълнителното становище от 04.11.2026 г. факти и обстоятелства относно вътрешните правоотношения между ответното дружество и юрисконсулта, начина на техническо администриране и изпращане на кореспонденцията, както и хронологията на предходни вътрешноорганизационни актове извън конкретните фактически основания на уволнението, остават извън предмета на доказване по делото. Събирането на доказателства е допустимо само досежно релевантните за спора факти, поради което въвеждането на обстоятелства, които не обуславят пряко извода за законосъобразност на упражненото потестативно право на уволнение, не може да обоснове допускане на нови доказателствени средства.

По искането за представяне на оригиналите на писмените доказателства:

Съдът намира, че при изложените в становището съображения не е обоснована необходимост от извършване на допълнителна проверка за автентичността на приложените писмени доказателства.

Съгласно чл. 183, ал. 1 ГПК писмен документ може да бъде представен по делото в заверен от страната препис, като при поискване страната е длъжна да представи оригинала или официално заверен препис. Посочената разпоредба урежда допустимостта на представянето на писмени доказателства чрез преписи, както и процесуалния способ за проверка на тяхното съответствие с първообраза.

В настоящия случай документите, посочени в доказателственото искане, вече са приложени към отговора на исковата молба, като ищецът основава възраженията си именно на съдържащите се в тях данни, включително датите на издаването им, лицата, участвали при изпращането им, и обективираните волеизявления.

От изложеното в становището се установява, че страната не протИ.поставя конкретни твърдения за несъответствие между съдържанието 2 на представените преписи и първообразите на документите, нито отрича изрично тяхното съществуване в правния мир, а оспорва правните последици, които ответникът извежда от тях.

Възраженията за липса на представителна власт, незаконосъобразно изменение на организацията на труда и ненадлежно връчване на съответните заповеди са насочени към действителността, правното действие и доказателственото значение на документите, а не към установяване на различно тяхно съдържание.

Съществуването и съдържанието на документа, неговата истинност и материалноправните последици от обективираното в него волеизявление представляват различни въпроси, които не следва да бъдат отъждествявани.

Дори документът да бъде представен в оригинал, това само по себе си не би установило дали лицето, изпратило съответното електронно съобщение, е притежавало необходимите правомощия, дали работодателят е могъл да измени организацията на трудовия процес или дали съответното волеизявление е достигнало до работника по надлежния ред. Доколкото наведените от ищеца факти и обстоятелства в тази насока са извън предмета на доказване относно автентичността и съответствието на преписите с техните първообрази, липсва процесуално основание за прилагане на последиците по чл. 183, ал. 1 ГПК.

Тези обстоятелства подлежат на установяване чрез съвкупната преценка на събраните доказателства, включително представените пълномощни, заповеди и електронна кореспонденция, както и допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза.

С оглед предмета на заявените възражения обаче съдът намира, че необходимостта от установяване на материалноправното действие на съответните заповеди и пълномощни следва да бъде разграничена от проверката за съответствие между преписите и оригиналите им. Изложените от ищеца доводи не сочат на фактическа неяснота относно съдържанието на документите, която да препятства обсъждането на повдигнатите правни възражения.

Окончателната преценка за тяхната доказателствена стойност, включително доколко удостоверяват законосъобразното упражняване на работодателската власт, следва да бъде извършена с крайния съдебен акт, след обсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност.

По искането за служебно изискване на справка от НАП:

Съдът намира, че същото следва да бъде оставено без уважение като неотносимо и ненужно за установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по съществото на спора, тъй като наведените от ищеца факти и обстоятелства във връзка с него се намират извън предмета на доказване по делото.

На първо място, следва да бъде направено разграничение между 3 представителната власт за упражняване на работодателски правомощия по Кодекса на труда и процесуалната представителна власт по реда на ГПК.

За законосъобразността на процесното дисциплинарно уволнение е необходимо да се установи, че дисциплинарното наказание е наложено от надлежно овластен субект, че са били налице предвидените в закона материалноправни предпоставки и че е спазена установената процедура.

Съгласно чл. 192, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни функции, или от друг орган, оправомощен със закон. Следователно наличието на трудово правоотношение между работодателя и лицето, изпратило определен документ, не установява само по себе си, че това лице е притежавало правомощие да налага дисциплинарни наказания.

Обратно, липсата на трудово правоотношение с лицето, осъществило техническото изпращане или връчване на документ, не обуславя автоматично невалидност на волеизявлението, ако същото действително произхожда от работодателя или от надлежно оправомощения субект.

В тази връзка следва да се съобрази, че авторството на волеизявлението, правомощието за неговото извършване и техническото му довеждане до знанието на адресата представляват самостоятелни обстоятелства, които не могат да бъдат установени единствено чрез справка за съществуване на трудово правоотношение.

Представеното по делото пълномощно от 03.02.2026 г. и останалите писмени доказателства подлежат на преценка с оглед техните дати, съдържание и действителен обем на предоставените правомощия. Дали тези документи установяват законосъобразно упражняване на работодателската власт е въпрос по съществото на спора, който съдът следва да разреши с крайния съдебен акт.

Обстоятелството, че определени документи са изпратени от електронната поща на юрисконсулта, не означава непременно, че същият е упражнил самостоятелно работодателски правомощия, нито че лично е наложил процесното дисциплинарно наказание.

Ето защо поисканата справка от НАП не представлява необходимо доказателствено средство за установяване на процесуалната представителна власт по делото.

Съдът следи служебно за редовността на процесуалните действия и при наличие на конкретно констатирана нередовност следва да приложи разпоредбата на чл. 101 ГПК, като даде съответните указания за отстраняването .

Съдът намира за необходимо да посочи още, че с искането за събиране на допълнителни доказателства относно трудовото правоотношение на юрисконсулта не се цели установяване на факт, който самостоятелно да обуславя основателността или неоснователността на предявените искове.

4

Наведените от ищеца факти и обстоятелства относно трудовия статус на посоченото лице са извън предмета на доказване, очертан с доклада по делото, и не подлежат на установяване в рамките на настоящото производство.

Преценката за законосъобразността на уволнението следва да бъде извършена въз основа на конкретните фактически и правни основания за налагане на дисциплинарното наказание, спазването на съответната процедура и надлежното упражняване на работодателската власт, а не въз основа на съществуването на трудово правоотношение между работодателя и лицето, осъществило определени действия по изпращане на документи.

Поради изложеното доказателственото искане за изискване на справка от НАП се явява ненужно за правилното разрешаване на спора и следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Д. З. Т., направено с допълнително становище от 04.11.2026 г., за задължаване на ответника „ХЕПИНЕС“ ЕООД по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК да представи в оригинал посочените в становището писмени доказателства, приложени към отговора на исковата молба.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за служебно изискване от НАП на справка относно наличието, началната дата и продължителността на трудово правоотношение между ответника „ХЕПИНЕС“ ЕООД и юрисконсулт Д.В.Г., като неотносимо и ненужно за установяване на обстоятелствата по предмета на доказване.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5