Решение № 519 от 12.05.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 4854/2024
- Вид
- Решение № 519
- Подписан
- 12.05.2025
- В сила
- 12.06.2025
- Състав
- Мира Мирчева
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, т. 9 и 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 519 гр. Пазарджик, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мира М. при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира М. Гражданско дело № 20245220104854 по описа за 2024 година взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от Г. Д. Д. от гр. Пазарджик против "Профи Кредит България" ЕАД - гр. София за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит, сключен между страните, поради противоречие със закона и заобикаляне на закона, свързано със заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК чрез прикриването на допълнителните разходи като такси за допълнителни услуги; неравноправност на клаузата в договора, определяща ГПР, и несъответствие на посочения ГПР с действителния, нарушаващо чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК, както и противоречие с добрите нрави.
Постъпил е отговор от ответника, с който искът се оспорва и се излагат доводи. Не се оспорва, че размерът на уговореното възнаграждение не е включен в ГПР, но ответникът счита, че това е допустимо и не нарушава закона.
От фактическа страна не е спорно между страните и е доказано с писмени доказателства, че процесният договор за кредит "Стандарт" № 40017224097 е сключен между тях на 04.05.2023 г. и с него е уговорено отпускане на потребителски кредит в размер 4000 лв., което заемополучателката следвало 1 да върне в срок от 36 месеца на вноски заедно с лихва от 48,95% годишно и годишен процент на разходите от 41%, като отделно от лихвата потребителката дължала да заплати възнаграждения за допълнителни услуги с наименования "Фаст" и "Флекси". От текста на договора се установява, че услугата "Фаст", предвидена в него и опредЕ. като "незадължителна", се състои в приоритетно разглеждане на искането за кредит до 1 час от постъпването му, а "Флекси" във възможност да се отлага заплащането на определен брой погасителни вноски за определен срок със или без доказване на конкретна причина, като точният брой и срок зависи от срока на кредита, след първа платена вноска и само "с причина" - установяване на обстоятелство като оставане без работа, неплатен отпуск, неработоспосолност, смърт на лице, внасящо доход в домакинството, или други обстоятелства, свързани с намаляване на дохода на кредитополучателя.
За услугата "Фаст" се дължало възнаграждение от 1600 лв., а за "Флекси" 3000 лв. Общо следвало да се върне сумата 11464,57 лв.
При така описаните факти е очевидно, че независимо от декларативно посочената "незадължителност" на двете така наречени услуги в действителност става дума за прикриване на лихва, надвишаваща максималния праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и за договор който не би могъл да се сключи без двете "услуги", които не биха могли да са избрани доброволно от потребителя, тъй като никой разумен, психически здрав потребител няма причина да се съгласи да заплати доброволно за тях допълнително възнаграждение, по-високо от цялата главница по кредита му - клаузите заобикалят забраната за годиен процент на разходите, надвишаващ 5-кратния размер на законната лихва.
Тъй като по същество не са цена на допълнителни и пожелани от кредитополучателя услуги, а задължителен, неизбежен разход по кредита, сумите 1600 лв. и 3000 лв. е следвало да се включат в годишния процент на разходите по него. Това обаче не е направено и по този начин посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния, оттам и целият договор е нищожен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Само това основание е достатъчно за прогласяването на нищожността на договора, дори без да се разглеждат останалите доводи на ищцата.
Следва да се присъдят произтичащите от отхвърлянето на иска разноски по 2 представения от ищцовата страна списък, както и разликата над 50 лв. от държавната такса, от която ищцата е освободена.
С оглед изложеното съдът
РЕШИ:
Прогласява нищожността на договор за потребителски кредит "Профи Кредит Стандарт" № 40017224097, сключен между ищцата Г. Д. Д., ЕГН **********, от П., ул. ********* № **, и ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София. кв.
Мотописта, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, поради противоречие със закона.
Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на Г. Д. Д. разноски по делото в размер 50 лв.
Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на Е. Г. И.-М., адвокат от Адвокатска колегия - Пловдив, адвокатско възнаграждение в размер 1680 лв. на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати по сметката на Пазарджишкия районен съд държавна такса в размер 408,58 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 3