Протокол № 1108 от 20.10.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1279/2026
- Вид
- Протокол № 1108
- Подписан
- 20.10.2026
- В сила
- 20.10.2026
- Състав
- Иваничка Димитрова Славкова, Светла Василева Даскалова, Румяна Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 1108 гр. Варна, 20.10.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иваничка Д. Славкова
Членове:
Светла В. Даскалова
Румяна П. Петрова при участието на секретаря Стела Ив. Йолова и прокурора И. Д. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100601279 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 11:45 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ-ПОДСЪДИМ М. М. П. , редовно призован, явява се лично и с адв. Н. В. - ВАК, редовно упълномощен и приет от съда от днес.
СВИДЕТЕЛЯТ М. Г. П. – редовно призован, явява се лично.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото. Оттеглям подадената от мен молба за отсрочване на делото, тъй като ми беше предоставена информация и се запознах с материалите по делото.
ПОДС. П.: Да се гледа делото.
Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл. 274 от НПК. Искания в тази насока не се направиха.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, 1 поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на явилия се свидетел
СВИД. М. Г. П. – ЕГН **********, ***
СЪДЪТ предупреди свидетеля П. за наказателната отговорност по чл.290 от НК, същия обеща да говори истината, след което разясни на свидетеля разпоредбите на чл.121 от НПК.
СВИД. М. П.: Желая да бъда свидетел по делото.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля М. Г. П.
СВИД. М. П.: Спомням си, че на 19.04.2025 г. бяхме на гости на познато семейство. На гости бяхме аз, жена ми, дъщеря ми и синът ми. При нас стана пререкание, като семеен конфликт.
Скарахме се и решихме да си тръгнем.
Тръгнахме си около 22:00 ч. – 22:30 ч., някъде там, не помня точно.
Аз, заедно със сина ми си тръгнахме с колата. Колата е „Мазда“ и е собственост на сина ми. Жена ми и дъщеря ми си тръгнаха пеша, защото се бяхме скарали.
Като наближихме църквата настигнах жена ми и спрях колата. Отбих на бордюра и там да сме се бавили 10-15 мин., когато дойдоха полицаите.
Полицейските служители не ги познавам. Те се представиха, не помня точно как. Спомням си, че името на единия е Е., а на другия Д.. Не ги познавам, те така се представиха. Тези полицаи работят към полицейски участък в гр. Белослав.
През това време жена ми и дъщеря ми дойдоха. С М. се бяхме скарали и аз му хвърлих ключовете за колата. Изкарах ключовете от таблото и ги хвърлих на седалката. Не мога да ви кажа точно как беше, все пак от тогава мина година и половина.
2
В последствие дойдоха полицейските служители и понеже М. се беше прехвърлил на седалката, те видяха него на седалката. Аз не мога да кажа повече от тук нататък. М. се беше прехвърлил на шофьорската седалка. По време на проверката за алкохол аз бях там. След като го пробваха за алкохол М., се оказа, че се беше почерпил, не мога да кажа, че не е бил. Не знам повече какво да кажа.
В колата, докато се придвижвахме, след въпросното гости имаше наш познат, но момчето си замина. Той стоеше на предната седалка, казва се Р., повече не мога да Ви кажа. Аз бях вече слязъл от колата, когато спряхме. От момента на тръгване от мястото, където бяхме на гости, аз стоях на шофьорското място. Р. стоеше на пасажерското място до мен. Синът ми също беше в колата и той сигурно е стоял отзад в колата, не знам, не мога да Ви кажа сега точно.
От момента на тръгване, докато отбихме пред църквата не съм спирал автомобила.
След като спрях автомобила и когато дойдоха полицейските служители аз стоях навън. Момчето Р. си замина по-рано. Когато спрях колата, той веднага си замина. Полицаите не дойдоха веднага.
Нас никой не ни е спирал, аз спрях сам, защото бях в пререкание с М.. Ядосах се и тогава хвърлих ключовете и му ги оставих.
Когато полицейските служители дойдоха, аз бях извън автомобила. Синът ми беше в колата, седнал на шофьорската седалка. Колата не беше нито в движение, нито беше запалена.
Жена ми и дъщеря ми ги настигнахме ние, аз спрях заради тях. По време на полицейската проверка те бяха на улицата, извън колата.
Синът ми се прехвърли на предната седалката на колата, но не мога да кажа точно как е станало, защото бях вече навън. Не е излизал от колата, за да се премести на другата седалка.
По време на полицейската проверка, ние с жена ми и дъщеря ми, бяхме на улицата. Колата беше пред църквата, не беше осветено мястото. Полицаите дойдоха от посока на църквата, понеже на 19-ти Април беше празник и те охраняваха там. Полицаите се появиха, след около 10-15 минути след като бяхме спрели. През тези 10-15 мин. как да Ви кажа, ние всички бяхме 3 афектирани, имахме конфликт в семейството и дъщеря ми и жена ми.
Когато полицаите отидоха към М., аз с жена ми и дъщеря ми бяхме на улицата на около 3-4 метра разстояние от колата. Не съм чул разговора между М. и полицаите, не съм се намесвал, не съм молил полицаите, за да им обясня ситуацията. Полицаите поискаха от М. документите му. Жена ми и дъщеря ми бяха до мен и всички видяхме какво се случва.
Когато паркирах автомобила, дадох мигач надясно и спрях колата.
Паркирах автомобила до оградата на църквата. Сградата се пада отдясно. Там няма паркинг, има тротоар, мястото е широко около 1,50 метра. Сигурно съм спрял на около половин метър от оградата на църквата, не мога да кажа. Качих се на тротоара. Имаше бордюр на тротоара, но аз не карах много силно и качих колата и я спрях. Хвърлих му ключовете и казах да се оправя.
Синът ми стоеше отзад в колата, но не помня дали е бил зад мен или зад Р..
Мястото на което бях спрял колата беше тъмно. Отстрани на оградата на църквата беше обрасло с тревна площ.
ПОДС. П.: Придържам се към първоначалните си показания и не желая да давам други обяснения, извън това, което съм казал пред първата инстанция.
АДВ. В.: Имам доказателствено искане. В хода на досъдебното производство, полицейския служител Д., както и в хода на съдебното следствие на първа инстанция е заявил, че полицейският служител Ж., който е извършил проверката на подсъдимия е заснел всичко с боди камера, която е била работеща. Ще Ви помоля, ако допуснете това мое искане, да бъде изискана от Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна, боди камерата, дали към онзи момент е работила и ако да, има ли свален запис и какъв е бил разговора между полицейския служител Ж. и подс. П..
ПРОКУРОРЪТ: Уважаемия съдебен състав, моля да оставите така направеното искане без уважение, тъй като считам, че същите записи, дори да бъдат изискани биха се явили от момента по отношение на който вече няма спорни факти и не биха изяснили обстоятелството, което е съществено в настоящото производство.
СЪДЪТ, след кратко тайно съвещание намира, искането за основателно, поради което
4
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА от ОД на МВР-Варна информация, дали се съхранява записът от включената боди камера на един от полицейските служители Ж. и в случай, че се съхранява, да бъде изпратен съответния материал свален на дигитален носител.
ОТЛАГА производството по делото и го НАСРОЧВА за 12.11.2026 г. от 11:45 часа, за която дата и час явилите се днес страни да се считат за редовно уведомени.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5