Решение № 19 от 12.02.2026, Районен съд - Попово
- Съд
- Районен съд - Попово
- Дело
- Гражданско дело 900/2025
- Вид
- Решение № 19
- Подписан
- 12.02.2026
- В сила
- 06.03.2026
- Състав
- Хрисимир Максимов Пройнов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ
№ 19 гр. Попово, 12.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Ивелина Искр. Николова в присъствието на прокурора И. Т. П. като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20253520100900 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д. Х. Г., действаща ,чрез пълномощника си К. Г. Т. срещу Административен съд Ш., представляван от председателя *** с която е предявен иск с правно основание чл.2б ал.3 вр. с чл.4 ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на сумата от 6 000лв. /след изменение на иска чрез частичното му оттегляне за разликата над 6000 лв. до първоначално предявения размер от 26 000 лв. / обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.
Ищцата Д. Х. Г. твърди, че била претърпяла неимуществени вреди в резултат от нарушаване на правото й делото, по което е страна, да бъде разгледано и решено в „раз. срок“ по смисъла на чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Поддържа, че на 11.09.2023 г. е подала искова молба срещу Община Е., въз основа на която е било образувано адм. д. № 532/2023 г. по описа на Административен съд – *** като от този момент е започнал да тече релевантният период за преценка на продължителността на съдебното производство.
Според изложеното, производството не е приключило в рамките на раз. срок, като впоследствие е било прехвърляно между различни съдилища и е продължило като адм. д. № 404/2024 г. по описа на Административен съд – Ш., без към момента на предявяване на настоящия иск да е било постановено окончателно решение по същество в първоначално образуваното дело. Ищцата счита, че продължителността на производството надхвърля допустимите стандарти.
В исковата молба се поддържа, че самата продължителност и бавност на производството представлявало самостоятелно противоправно поведение, което поражда вреди, без да е необходимо да се доказва конкретна вина на съда или на отделен съдебен състав. Ищцата се позовава на утвърдената презумпция в практиката на ЕСПЧ, че неразумната продължителност на съдебно производство по принцип причинява неимуществени вреди под формата на притеснение, безпокойство, накърнено чувство за справедливост и загуба на доверие в правосъдието.
Твърди се, че вследствие на продължителното висящо състояние на делото ищцата е изживяла душевни болки и страдания, изразяващи се в хроничен стрес, тревожност, депресивни състояния, нарушен сън, раздразнителност и соматични оплаквания, като част 1 от тези последици са били удостоверени с медицинска док.тация. Според изложеното, вредите са строго индивидуални, но същевременно типични за лица, поставени в положение на продължителна правна несигурност, като за настъпването им не се изисква доказване на активно поведение от страна на пострадалия, нито на конкретни допълнителни утежняващи обстоятелства.
Ищцата поддържа, че между продължителността на съдебното производство и настъпилите неимуществени вреди съществува пряка и непосредствена причинноследствена връзка, като рискът от увреждане е породен от организацията и функционирането на съдебната система, за което държавата отговаря по реда на обективната отговорност, уредена в чл. 2б във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл се изтъква, че обезщетението следва да обхване всички претърпени вреди, независимо от това кой конкретен държавен орган е участвал в отделните етапи на производството.
С оглед на изложеното ищцата моли съдът да приеме, че е налице нарушение на правото й на разглеждане и решаване на делото в раз. срок, и да осъди ответника да й заплати сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата .
В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника Административен съд - Ш., представляван от председателя ***, която оспорва предявения иск както по основание, така и по размер, като поддържа, че същият е неоснователен и недоказан.
Излага се подробна фактическа хронология на движението на първоначално подадената от ищцата искова молба срещу Община Е., като се сочи, че от 11.09.2023 г. до окончателното приключване на производството са били образувани последователно производства пред няколко административни съдилища и пред Върховния административен съд, като причините за прехвърляне на делата са били свързани основно със самоотводи на съдии, а не с бездействие или неоправдано забавяне.
По отношение на периода, през който делото е било висящо пред Административен съд - Ш., се твърди, че производството е протекло изцяло в кратки и законоустановени срокове. Исковата молба е постъпила на 07.10.2024 г., делото е било образувано незабавно, а с определение от 09.10.2024 г. е оставена без разглеждане и производството е прекратено.
Последващите действия по администриране на частната касационна жалба, включително оставянето й без движение, отстраняването на нередовности, размяната на книжа и изпращането й във ВАС, са осъществени в рамките на предвидените в АПК срокове.
Поддържа се, че в този период не е налице никакво процесуално бездействие или неоправдано забавяне, което да обоснове нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.
Ответникът счита, че дори при преценка на цялостната продължителност на производството, от първоначалното подаване на исковата молба през 2023 г. до окончателното му приключване, не може да се направи извод за нераз. срок, доколкото по всички дела са извършвани активни процесуални действия, в кратки интервали, съобразно фактическата и правна сложност на спора и приложимите процесуални правила. В този смисъл се твърди, че не са налице предпоставките по чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата и в частност на ответния съд.
Оспорва се и наличието на неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между твърдените от ищцата психо-емоционални страдания и действията на Административен съд - Ш.. Според ответника от изложените твърдения и представените доказателства не се установява настъпване на вреди, които да са пряка и непосредствена последица от разглеждането на делото пред ответния съд, като се поддържа, че липсва който и да е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 2б от ЗОДОВ.
С оглед на изложеното ответникът моли съдът да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, а при евентуално уважаване - да присъди обезщетение в минимален размер.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът, редовно призован, не изпраща надлежно упълномощен представител.
РП - ***, се представлява от прокурор П., който излага становище за неоснователност на исковата молба и пледира за оставянето й без уважение.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, 2 приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание по чл.2б във вр. с чл.4 ал.1 от ЗОДОВ:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 2б във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване осъществяването на фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника – Административен съд – Ш., а именно: че е страна по съдебно производство, попадащо в обхвата на чл. 6, § 1 от Конвенцията, в случая административно дело № 532/2023 г. по описа на Административен съд – *** продължило като адм. д. № 298/2023 г. по описа на Административен съд – Габрово, адм. д. № 511/2024 г. по описа на Административен съд – Стара Загора и адм. д. № 404/2024 г. по описа на Административен съд – Ш., че продължителността на това производство надхвърля разумния срок за разглеждане и решаване на дела от сходен вид, както и че в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с тази продължителност са настъпили за ищеца твърдените неимуществени вреди, установени по вид и размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в раз. срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията (ЕКЗПЧОС). Последната от своя страна регламентира правото на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в раз. срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални субституенти.
Понятието раз. срок не е изрично дефинирано, поради което и същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото.
Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за приключване на делото, който да не го поставя прекалено дълго и необосновано в неизвестност. Изискването за раз. срок има за цел и да гарантира общественото доверие в правораздаването. Приема се, че то се нарушава единствено от забавяния, които са резултат от действия или бездействия на държавните органи. Разумният характер на продължителността на производството следва да бъде преценяван във всеки конкретен случай с оглед на всички обстоятелства по делото.
В този смисъл и съгласно чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, при преценката за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в раз. срок съдът следва да вземе предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални и законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други обстоятелства, имащи значение за правилното решаване на спора.
В конкретния случай исковата молба, въз основа на която е образувано административно дело № 404/2024 г. по описа на Административен съд - Ш., е постъпила в деловодството на съда на 07.10.2024 г., видно от положения входящ регистрационен номер *** г. В същия ден, без каквото и да е забавяне, е било образувано административното дело и е определен съдия-докладчик по него.
След извършване на служебната проверка за допустимостта на исковата молба, съдебното производство по адм. д. № 404/2024 г. е приключило на 09.10.2024 г., когато съдията-докладчик е постановил определение № ** г., с което исковата молба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. По този начин първоинстанционното производство пред Административен съд - Ш. е приключило в рамките на два дни от постъпване на исковата молба.
Постановеното определение е било обжалвано от ищцата Д. Г. с частна касационна жалба, която е постъпила в деловодството на Административен съд- Ш. на 21.10.2024 г., видно от регистрационен номер ***.
След постъпване на частната касационна жалба, съдията-докладчик е извършил проверка за нейната редовност и допустимост, при която е констатирал наличие на нередовности. Поради това, с разпореждане № 1** г., жалбата е оставена без движение на основание чл. 213а, ал. 1 във връзка с чл. 213, т. 3 и чл. 212, ал. 2 във връзка с чл. 236 от 3
АПК, като на жалбоподателката е предоставена възможност да отстрани констатираните нередовности в законоустановения срок.
В изпълнение на дадените указания, с молба, постъпила на 23.10.2024 г. и заведена под рег. № ***, ищцата е отстранила нередовностите на частната касационната жалба.
След отстраняване на нередовностите, първоинстанционният съд е предприел действия по администриране на жалбата, като с разпореждане № ** г. е разпоредил препис от същата да бъде връчен на насрещната страна - Община Е., с указание за правото й да подаде отговор в тридневен срок от получаването на препис от нея, съгласно изискванията на чл. 232 от АПК. Разпореждането е връчено на Община Е. на 29.10.2024 г., което се установява от приложените по делото доказателства.