Определение № 202 от 03.08.2023, Окръжен съд - Търговище
- Съд
- Окръжен съд - Търговище
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 164/2023
- Вид
- Определение № 202
- Подписан
- 03.08.2023
- В сила
- 03.08.2023
- Състав
- ТАТЯНА ДИМИТРОВА ДАСКАЛОВА, БОРИС ДИМИТРОВ ЦАРЧИНСКИ, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 202 гр. Търговище, 02.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
Б. Д. ЦАРЧИНСКИ като разгледа докладваното от Б. Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно гражданско дело № 20233500500164 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от Б. М. М. чрез адв. Б.
А. против Определение № 681 от 12.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1677/2022 г., по описа на РС – Търговище, VIII състав, с което съдът е прекратил производството по делото в частта относно предявените от Б. М. искове поради недопустимост на същите.
Частният жалбоподател твърди, че единственият аргумент, на който съдът обосновава заключението си за недопустимост на исковете, с които е сезиран е изводът за нищожност на представения договор за цесия, сключен между З. У. и жалбоподателя Б. М.. Според Б. М. в случая предмет на договора за цесия не е строго личното право на обезщетение за неимуществени вреди, а имущественото право на вземане, което е действително и определено по размер с процесния договор за цесия. Моли да бъде отменено обжалваното определение и делото да бъде върнато за продължаване на производството по него.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещните страни „АвТ.агистрА. Черно море“ АД, ЕИК: 127001597 и „Винс Ин Хок“ ЕООД, ЕИК: 201847252 са депозирА. отговори на частната жалба. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК отговор от Г. М. А., „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК: 000694286 и „ОЗКЗастраховане“ АД, ЕИК:121265177 не е постъпил.
В отговорите си ответниците „АвТ.агистрА. Черно море“ АД и „Винс Ин Хок“ ЕООД излагат становище за неоснователност на релевираните с жалбата възражения. Излагат подоробни съображения в подкрепа на извода, че процесният договор за цесия, сключен между З. У. и жалбоподателя Б. М. е нищожен, поради което предявените искове от М. са недопустими. Поради това, ответниците молят обжалваното определение да бъде потвърдено, като 1 правилно и законосъобразно.
Частната жалба е депозирана в законоустановените срокове от процесуално легитимирана страна при нА.чие на правен интерес. Оспорва се подлежащ на обжалване акт, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Внесена е и дължимата държавна такса. По същество жалбата е основателна.
Съдът след като анА.зира доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Г. М. А. и Б.
М. М., в качеството си на цесионер по договор за цесия, сключен със З. Р. У., тримата от гр. В=, чрез адв. Б. А. – САК, солидарно против „Винс Ин Хок“ ЕООД, ЕИК: 201847252, със седА.ще и адрес на управление: {населено място}, представлявано от Я. Д. Х. и „АвТ.агистрА. Черно море“ АД, ЕИК:
127001597, със седА.ще и адрес на управление: {населено място}, представлявано от Я. Д. Х. и Д. Х. Д., с предявени обективно и субективно съединени искове за заплащане на сумата от 180 000 лв. за Г. М. А. и 150 000 лв. за Б. М. М., представляващи обезщетение за причинени им неимуществени вреди вследствие смърт на наследодателя им М. М. А., причинена при трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на инцидента - 15.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор и от двамата ответници, в които предявените искове се оспорват изцяло по основание и размери. Излагат се съображения и за недопустимост на иска на ищеца Б. М.
М.. Направени са искания за привличане на трети лица – помагачи, които съдът е уважил и им изпратил преписи от исковата молба и отговорите на исковата молба.
Третите лица – помагачи на страна на ответниците – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕИК: 000694286 и „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК:
121265177 споделят доводите на ответниците за недопустимост на исковете по отношение на ищеца Б. М. М..
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че договорът за цесия, сключен между З. У. и ищеца Б. М. е нищожен поради липса на предмет, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, поради което производството в частта му по отношение на предявените от ищеца М. искове следва да се прекрати. Районният съд приема, че прехвърленото вземане е бъдещо и неопределяемо, като възникването му е обвързано от влязло с сила окончателно съдебно решение. Първоинстанционният съд е приел също, че правото на обезщетение за вреди от трудова злополука е строго лично и е непрехвърлимо чрез цесия.
Съдът намира, че с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че предявените от ищеца Б. М. искове са недопустими, поради ненадлежната му активна процесуална легитимация. Изложените от РС – Търговище съображения обаче касаят обстоятелствата дА. ищецът е титуляр на претендираните вземания против ответниците, т.е. неговата материална легитимация по спора, което е въпрос по основателността на предявените 2 искове, а не по допустимостта им.
Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникнА.я между тях правен спор материално право, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя неговата основателност.
В случая ищецът Б. М. твърди, че е носител на материалното право на вземане, чиято защита се търси чрез искането му ответниците да бъдат осъдени да го заплатят. Въпросът за принаделжността на това право следва да бъде разрешен при произнасянето на съда по основателността на предявените от М. искове, а не при произнасянето по допустимостта им. Поради това изложените съображения от съда и страните не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство.
С оглед изложеното, съдът приема, че подадената частна жалба е основателна. Определение № 681 от 12.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1677/2022 г., по описа на РС – Търговище, V I I I състав следва да бъде отменено, като делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по делото от Районен съд - Търговище.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 681 от 12.05.2023 г., постановено по гр.д. № 1677/2022 г., по описа на РС – Търговище, VIII състав, с което съдът е прекратил производството по делото, като недопустимо, в частта му досежно предявеният от Б. М. осъдителен иск против „АвТ.агистрА. Черно море“ АД и „Винс Ин Хок“ ЕООД за заплащане на сумата от 150000 лв., ведно със законната лихва от 15.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като НЕПРАВИЛНО.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Търговище, за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3