Определение № 53 от 20.05.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Разград, 20.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева в присъствието на прокурора Т. К. Т. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно частно наказателно дело № 20263300600122 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 313 вр. с 306 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 от НПК.

Пред РС-Разград е било образувано чнд №84/2026г. по описа на съда въз основа на подадена молба от В. И. М. за извършване на пълно и цялостно групиране на наложените наказания. Сочи се, че по нохд №73/2013г. на РС-Разград му е наложено наказание пробация; по нохд №450/2013г. на РС-Разград, му е наложено наказание пробация; нохд №434/2013г. на РС-Разград му е наложено условно наказание три месеца лишаване от свобода. По нохд №150/2025г. на РС-Разград му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което към момента изтърпява в затвора-Белене.

С протоколно определение от 24.03.2026г. по чнд №84/2026г. на Районен съд – Разград, съдът е оставил без уважение молбата от В. И. М. за определяне на общо наказание по влезлите в сила осъждания.

Против определението е постъпила жалба от В. И. М., което счита за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че по посочените първи три присъди всички деяния са извършени преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което са налице предпоставките на чл.23 и чл.25 НК за определяне на едно общо най-тежко наказание, като съдът неправилно е отказал да извърши групиране, въпреки наличието н законните основания.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Препис от жалбата е връчен на РП-Разград, от които не са постъпили възражения.

След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция счита, че така подадената жалба е допустима, подадена e в срока за обжалване и от надлежна страна. За да 1 постанови обжалвания акт РС-Разград е приел, че в случая не са налице основанията за определяне на общо наказание по осъжданията на В. М.. В мотивите на атакуваното определение е посочено, че предмет на молбата е последното осъждане по нохд №150/2025г. на РС-Разград, което не се групира с никое от предходните осъждания. Доколкото става въпрос за стари дела развиващи се между 2013г, 2016г., по които дела наказанията са изтърпени, дори включително е определяно общо наказание. Поради което не може да се постави въпросът за определяне на общо наказание.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция назначенията за служебен защитник на осъдения - адвокат И. Ц. поддържа жалбата. Счита, че въпреки че трите посочени в жалбата влезли в сила присъди са изтърпени, са налице основанията на чл.23 и чл.25 НК за групиране на наказанията по тези присъди с наказанието по нохд №150/2025г. на РРС 2 г. лишаване от свобода, което в момента той изтърпява. Също така сочи, че първоинстанционното определение на РРС е необсновано и неправилно. Същото е оскъдно от към мотиви, като моли да бъде отменено и да бъде постановено друго такова, с което да се извърши исканото групиране спазвайки принципите на налагане на най-тежкото наказание, съобразно най-благоприятните за осъдения условия.

Осъденият В. М. поддържа становището на адв.Ц..

Пред въззивния съд представителят на ОП-Разград изразява становище, че атакуваното определение не страда от каквито и да е пороци. Идеята на определянето на общо наказание, е най-благоприятен режим при колизия на осъждания. Докато трите присъди са в съвкупност и подлежат на кумулация, ако бъдат групирани ще бъде „удар във въздуха“, защото те не ползват абсолютно никого, тъй като са отдавна изтърпени. Щеше да ползва осъдения, ако последното осъждане, по което се търпи наказание е в съвкупност с тях, за да се облекчи размера на търпяното и изтърпяно наказание лишаване от свобода.

Предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостната проверка на обжалвания съдебен акт, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК, намери жалбата за процесуално допустима, като подадена в установения в чл. 319, ал.

1 от НПК преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу годен за съдебен контрол по този ред акт и пред надлежния съд. По същество въззивния съд констатира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

С атакуваното определение първостепенният съд в производството по реда на чл.

306, ал. 1, т. 1 НПК, е оставил без уважение молбата на осъдения за определяне на общо наказание. От приложената справка за съдимост на В. И. М. е видно, че същият е осъждан с дванадесет влезли в сила съдебни акта, а именно:

1.Нохд №73/2013г. на РС-Разград одобрено споразумение в сила от 07.02.2013г. за извършено на 28/29.01.2013г. престъпление по чл. 194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.18 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 НК, е наложено наказание пробация за срок от 6 месеца. Наказанието е изтърпяно на 14.08.2013г.

2

2.Нохд №450/2013г. на РС-Разград, в сила от 29.07.2013г. за извършено на 29.12.2012г. престъпление по чл.194 ал.3 вр. с ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4 НК му е наложено наказание пробация за срок от 9 месеца. Наказанието е изтърпяно на 15.05.2014г.

3.Нохд №434/2013г. на РС-Разград одобрено споразумение в сила от 20.09.2013г. за извършено на 29.12.2012г. престъпление по 206 ал.6 вр. с чл.63 ал.1 т.4.г. НК му е наложено наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 1 година.

4.Нохд №405/2014г. на РС- Разград одобрено споразумение в сила от 24.09.2014г. за извършено на 18.03.2014г. престъпление по чл.194 ал.3 вр. с ал.1 НК му е наложено наказание глоба в размер на 300лв.

5.Нохд №566/2016г. на РС-Русе в сила от 12.03.2016г. за извършено на 10.03.2016г. престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.18 ал.1 НК му е наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години

6.Нчхд №566/2015г. на РС-Разград в сила от 09.05.2016г. за извършено на 28.02.2016г. престъпление по чл. 130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК му е наложено наказание пробация за срок от 1 година.

С определение 16.09.2016г. на РС-Разград е определено общо наказание по нчхд № 566/2015г. на РС- Разград и нохд №566/2016 г. на РС-Русе, а именно 6 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване отложено за изпитателен срок от 3 години.

7.Нохд №553/2016г. на РС-Разград в сила от 27.09.2016г. за извършено на 13.07.2015г. престъпление по чл.207 ал.1 НК е наложено наказание глоба в размер на 250лв.

8.Нохд №515/2016г. на РС-Разград в сила от 10.11.2016г. за извършено на 29.03.2016г. престъпление по чл. 343б ал.3 НК е наложено наказание 1 година и 2 месеца лишаване от свобода, което д изтърпи при строг режим, както и глоба 500лв.

9.Нохд №1054/2016г. на РС-Разград, одобрено споразумение в сила от 13.12.2016г. за извършено на 13.10.2016г. престъпление по чл198 ал.1 вр. с чл.20ал.2 вр. с чл.26 ал.1 НК му е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим.

10.Нохд №836/2016г. на РС-Разград в сила от 15.12.2016г. за извършено на 230.03.2016г. престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 и т.7 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК му е наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода.

С определение от 07.02.2017г. на РС-Разград на осн. чл.23-25 НК е определено общо наказание по нохд №566/2016г. на РС-Русе, №566/2015г. РС-Разград, №553/2016г. РСРазград – 6 месеца лишаване от свобода, при строг режим. На осн. чл.23 ал.3 НК е присъединено наказанието глоба в размер на 250лв. по нохд №553/2016г. на РС-Разград. На осн. чл.25 вр. с чл.23 НК определено общо наказание по нохд №515/2016г. на РС-Разград, нохд №1054/2016г. на РС-Разград и нохд №836/2016г. на РС-Разград, в размер на найтежкото - 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване. На осн.

3 чл.23 ал.3 НК присъединено наказанието глоба в размер на 500лв. по нохд №515/2016г. на РС-Разград.С протокол на РС-Разград от 21.02.201г. отменено определение от същата дата по нохд №836/2016г. на РС-Разград и вместо него е постановено на осн. чл.68 ал.1 НК да изтърпи наказанието 6 месеца лишаване от свобода по нохд №566/2016г. на РС-Русе да изтърпи при първоначален общ режим. На 11.07.2018г. наказанието е изтърпяно.

11.Нохд №247/2021г. на РС-Разград одобрено споразумение в сила от 09.09.2021г. за извършено на 01.02.2021г. престъпление по чл.354а ал.2 т.4 вр. с ал.1 пр.3 и 4 НК му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване.

Наказанието е изтърпяно на 04.05.2025г.

12.Нохд №150/2025г. на РС-Разград в сила от 05.08.2025г. за извършено на 01.01.2025г. престъпление по чл.354а ал.3 т.1 НК му е наложено наказание 2 години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване, както и наказание глоба в размер на 3000лв.

Предвид изложеното съдът намира, че деянията по първите три посочени по-горе както и в молбата на молителя осъждания, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Същите обаче не са били обсъждани при определяне на общо наказание с определение от 16.08.2016г. на РС- Разград, с което е определено такова по нохд №266/2015г. на РС-Русе и нчхд №566/2015г. на РС-Разград. Макар, че на съда към този момент са били известни всички осъждания, съдът не е групирал наказанията по първите три осъждания, които обособяват отделна група от кумулираните с това определение наказания по нохд №266/2015г. на РС-Русе и нчхд №566/2015г. на РС-Разград. Съгласно т.2 ТР №3 от 16.11.2009г. по т.д. №3/2009г. на ОСНК ВКС не е допустимо ново произнасяне с присъда или по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК за извършване на пълно и цялостно групиране на наказанията, ако при предходното произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по приложението на чл.23-25 НК, по делото на съда са били известни всички осъждания на лицето, но едно от тях или повече не са били обсъдени и не са били включени в съвкупност.

Предвид постановките на тази задължителна практика, следва да се приеме, че в случая е налице посочената хипотеза. При наличието на влязъл в сила съдебен акт, а именно определение 16.08.2016г. на РС - Разград при постановяването на което на съда са били известни осъжданията до него момент и същият не се е произнесъл по осъжданията по нохд №№73/2013г., 450/2013г. и 434/2013г. - всички на РС-Разград, не е допустимо ново произнасяне по реда на чл.306 ал.1 т.1 НПК. В случая са били приложими извънредните способи за проверка на този влязъл в сила съдебен акт.

Доколкото и последващите осъждания на лицето, по които престъпленията са в съвкупност, тъй като са извършени преди да е имало влязъл в сила съдебен акт за което и да е от тях, е налице произнасяне с определение от 07.02.2017г. на РС-Разград, въпросът за определяне на общо наказание, не би могъл да бъде преразглеждан. Що се касае за последните две осъждания - по нохд №247/2021г. и нохд №150/2025г. на РС-Разград, извършените престъпления не се намират в условията на съвкупност нито помежду си, нито с предходните осъждания на молителя, не попадат в никоя от определените съвпкупности, 4 поради което не подлежат на групиране, тъй като не са налице правилата на чл.25-23 НК.

Въпросът за общото наказание при наличие на съвкупност от престъпления извършени от осъдения, винаги може да бъде пререшаван от съда, но само когато се окаже, че определеното вече общо наказание не се отнася за цялата съвкупност от престъпления.

Т.е. предходното произнасяне по съвкупността от престъпления не е пречка, но следва да се установи наличие на друго осъждане/ия, които не са били предмет на обсъждане и не са били включени в съвкупността - в т.см. Р. №591/12.01.2012г. н.д. №2861/2011г. I н.о. ВКС; Р.

№490/19.01.2015г. н.д. № 1602/2014г. III н.о. ВКС; Р.№36/5.02.2015г. н.д. №1849/2014г. I н.о.

ВКС и др. В случая при преглед и на последното осъждане на жалбоподателя, се констатира, че престъплението по същото не е в съвкупност с предишно/ите извършени от осъдения престъпления, поради което не следва да се определя общо наказание, тъй като не се налага прегрупиране на наказанията. Поради което доводите в жалбата и изложените от защитата в с.з., не намират опора в закона.