Решение № 1009 от 09.03.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1009

Пазарджик, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VIII състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА административно дело № 20257150701463 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата от П. А. А., [ЕГН] от гр. Пазарджик, общ. Пазарджик срещу решение № 1012-12-603#1/19.11.2025г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №121-00-3611-9/10.10.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска отмяната му. Претендират се разноски.

Ответникът чрез юрк. М. оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено решението на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

Административен съд - Пазарджик като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателя заявление с вх. № 608-01-234 от 18.12.2024г. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл.54а от КСО, като в него е декларирано, че последното правоотношение е с работодател от Австрия и считано от 07.11.2024 г. същото е прекратено.

Към подаденото заявление П. А. е представила заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС/ЕИП или Швейцария; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004; документи за упражнявана трудова дейност в Австрия-35 броя. Декларирала е също, че е упражнявал трудова дейност на територията на държава-членка на Европейския съюз и за нея са приложими правилата за координация на схемите за социална сигурност – Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент на Съвета (ЕО) № 987/2009.

На основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със структурирани електронни документи (СЕД) U001СВ № 1218651 и U003 № 1233033 от НОИ е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на осигурителни периоди за времето от 20.12.2019 г. до 06.11.2024 г. от компетентната институция на Австрия.

С разпореждане № 121-00-3611-1 от 20.12.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на поисканата информация от компетентната институция на Австрия.

В ТП на НОИ - Пазарджик за П. А. А. са получени от компетентната институция на Австрия структурирани електронни документи U017 и U004 с удостоверение: периоди на осигурена заетост от 20.12.2019г. до 20.03.2023г, от 31.05.2023г. до 12.11.2023г., от 15.12.2023г. до 04.04.2024г. и от 03.05.2024г. до 06.11.2024г.; друг период, който представлява или се счита за осигурителен период: от 21.03.2023г. до 31.03.2023г., от 13.11.2023г. до 20.11.2023г., от 05.04.2024г. до 05.04.2024г. и от 07.11.2024г. до 23.11.2024г.; период на обезщетение за безработица: от 01.04.2023г. до 30.05.2023г., от 21.11.2023г. до 14.12.2023г. и от 06.04.2024г. до 25.04.2024г.; причина за прекратяване на заетостта – „дата на изтичане на договора“, и доходи за периода: от 20.12.2019г. до 31.03.2023г. в размер на 2210,75 евро, от 31.05.2023г. до 20.11.2023г. в размер на 2706,60 евро, от 15.12.2023г. до 05.04.2024г. в размер на 2331,67 евро и от 03.05.2024г. до 23.11.2024г. в размер на 2331,26 евро.

На основание чл.55 от АПК с разпореждане №121-00-3611-2 от 30.01.2025г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане №121-00-3611-5 от 07.03.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на П. А. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с мотива, че България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на правото на обезщетение за безработица по българското законодателство на основание чл. 61 и по аргумент от чл.65, §2 и §5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Разпореждането е обжалвано, като с решение № 1012-12-162#1 от 28.04.2025г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик същото е отменено и преписката е върната за ново произнасяне.

За установяване мястото на пребиваване на жалбоподателя за времето от 20.12.2019 г. до 23.11.2024 г. със СЕД H005 № 1340615 е изискана информация от компетентна институция, като до получаване на информацията е спряно производството с разпореждане №121-00-3611-7 от 30.04.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица.

Поради неполучен удостоверителен документ със СЕД H005 №1492574 (л. 28) отново е изискана информация относно мястото на пребиваване на лицето от компетентната институция на Австрия. В тази връзка е получен СЕД H006 №1501805 (л. 26), с който компетентната институция е удостоверила, че държава на пребиваване е Австрия за периодите от 15.06.2023 г. до 02.05.2024г. и от 02.05.2024г. до 04.11.2024 г.

Предвид получената информация и на основание чл.55 от АПК с разпореждане №121-00-3611-8 от 03.10.2025г. е възобновено производството по подаденото от лицето заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица.

С разпореждане №121-00-3611-9 от 10.10.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, §3, буква „а“ и чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) 883/2004 на П. А. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица с мотива, че България не е компетентната държава нито по последна заетост, нито по пребиваване, поради което няма основание да се извършва преценка на правото на обезщетение за безработица по българското законодателство на основание чл. 61 и по аргумент от чл.65, §2 и §5, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004.

Разпореждането е обжалвано, като с решение № 1012-12-603#1 от 19.11.2025г. на директора на ТП на НОИ-Пазарджик същото е потвърдено.

По делото е разпитан свидетелят И. И., като от показанията й се установява, че с жалбоподателя се познават отдавна. Твърди, че А. е работила в Гърция и после е занимала за Австрия, тъй като след развода й животът я принудил да напусне България и да отиде да работи в чужбина. Свидетелят споделя, че П. не е купувала имот в Австрия, не се е установявала и не е намерила нов съпруг там. След завръщането й от Австрия през 2024 г. е започнала работа в администрацията на Болница „Здраве“, като не е споделяла да има намерение отново да занимава за Австрия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 146 от АПК задължава съда да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, според който пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица. С решението ръководителят на ТП но НОИ решава въпроса по същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица. Същият е издаден от Д. К. – началник на отдел „Административен“ в ТП на НОИ – Пазарджик, на която със заповед № 1015-12-103/11.07.2024 г. са делегирани правомощия да издава и подписва мотивирани решения по чл. 117, ал. 3 КСО, поради което актът е постановен от материално и териториално компетентен орган.

Обжалваното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и с необходимото съдържание съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са изложени фактическите и правните основания за издаването му и в този смисъл е мотивиран индивидуален административен акт.

При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да съставляват самостоятелно основание за неговата отмяна.

Решението, обаче, е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.

Република България като държава-членка на ЕС е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Съюза. Към настоящия момент тези общи правила и принципи се съдържат в Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004г.

Регламент (ЕО) № 883/2004 намира приложение към правилата за отпускане и определяне на посочените в чл. 3, § 1 обезщетения, обуславящи клоновете на социална сигурност, сред които са и обезщетенията за безработица – чл. 3, § 1, б. „з“. Персоналният обхват на регламента е определен в разпоредбата на чл. 2, § 1, която предвижда, че той се прилага към граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите ги лица.

Между страните не е спорно, че жалбоподателят е гражданин на Република България, тоест на държава-членка на ЕС, поради което е лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004. В чл. 11, § 1 регламентът предвижда лицата, за които той се прилага, да се подчиняват на законодателството само на една държава-членка и това законодателство се определя по реда, уреден в самия регламент. Общото правило за определяне на приложимото законодателство, валидно и по отношение на обезщетенията за безработица, е формулирано в чл. 11, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Според буква „а“ от посочената норма спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.

Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата-членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето на обезщетения за безработица, се съдържат в чл. 65 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 65, § 2 напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване. Без да се засяга член 64, напълно безработно лице може - като допълнителна мярка - да се постави на разположение на службите по заетостта в държавата-членка, в която то последно е осъществявало дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Безработно лице, без да е пограничен работник, което не се върне в неговата държава-членка по пребиваване, се поставя на разположение на службите по заетостта на държавата-членка, на чието законодателство за последно е било подчинено.