Решение № 1101 от 30.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. Бургас, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100501041 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 3269/12.06.2024г. по описа на РС- Айтос против Решение №137 от 06.06.2024г. постановено от РС Айтос по гр.д.№820/2023г. по описа на същия съд, подадена от адв. Лина Кирова – особен представител на Д. Н., с адрес:

Република **********, съдебен адрес: гр.Ямбол, ул.“Бузлуджа“ № 15, ет.3.

С посоченото решение е прекратен гражданския брак, сключен на 19.12.2015г. в гр.Айтос, обл.Бургас, с акт № 0283/19.12.2015 год. на Община Айтос, между Г. Х. Х., ЕГН **********, от *** и Д. Н., роден на 04.04.1986г. с посочен адрес: Република Албания, обл.Курбин, общ.Милот, с.Галате, чрез развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без обсъждане на вината.

Със същото решение, на адв.Лина Георгиева Кирова от БАК- в качеството на особен представител на ответника, е присъдено възнаграждение в размер на 600,00 лева, платимо от внесения по сметка на РС – Айтос депозит.

Д. Н., роден на 04.04.1986г., е осъден да заплати по сметка на Айтоския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.

С жалбата се изразява становище за недопустимост на решението. Развити са съображения, че съдът следва да разглежда исковете на основанията, на които са предявени, като съдържанието и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба. Според въззивника, в процесния случай районният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, понеже в същата не са посочени никакви факти и обстоятелства, от които да се направи обоснован извод относно това, дали е налице разстройство на брака по смисъла на чл.49, ал. 1 от СК. Така бил нарушен принципа 1 на равно третиране на страните, състезателност и диспозитивно начало, което предполагало и възпрепятстване на защитата на ответника. Счита, че така както е предявен, искът следва да бъде отхвърлен.

На следващо място се сочи, че за да постанови решението си, районният съд се е мотивирал не с твърденията на ищцата в исковата молба, подкрепени с доказателства, а само с едно единствено гласно доказателствено средство. Свидетелят бил допуснат въпреки противопоставянето на ответната страна, понеже в исковата молба не било посочено какви факти и обстоятелства ще установява същият. На следващо място се сочи, че свидетелят няма преки впечатления за отношенията между съпрузите, а е изложил единствено това, което е научил от ищцата. Акцентира се, че свидетелят не сочи момента на настъпване на фактическата раздяла и причините за това. Твърди се, че изложените от свидетеля факти изобщо не кореспондират с твърденията на ищцата в исковата молба. Посочва се още, че ищцата не е определила началото на фактическата им раздяла, нито съдът е приел за установен периода на раздялата и най-вече началния й момент. Според процесуалният представител на въззивника, след като ответникът е чужд гражданин, е напълно възможно, да е налице дълго гостуване в държавата му, която е извън Европейския съюз, както и други обстоятелства, които възпрепятстват връщането му при съпругата му в България.

На следващо място в жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановеното решение. Въззивната страна намира за необосновани и неправилни мотивите на съда на наличието на „ дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което обстоятелство се доказва от събраните гласни доказателства, както и с обстоятелствата, изложени в исковата молба, че страните са се разделили само няколко месеца след датата на сключване на брака, преди близо девет години.“ Заявява, че в исковата молба липсват подобни твърдения, не е посочен период на раздяла, нито от кога точно съпрузите не живеят заедно.

Изложени са оплаквания и във връзка с определения от съда размер на депозита за особен представител, предвид обстоятелството, че същият според чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1200 лв. Според особения представител на въззивника делото се характеризира с фактическа и правна сложност, а именно: лаконична искова молба, липса на реална връзка между особения представител и ответника, което предполагало доста трудоемко и не толкова лесно организиране на защитата от страна на особения представител.

На следващо място се сочи, че в проведеното на 07.05.2023г. открито съдебно заседание, особеният представител на ответника е отправил изявление с искане до съда в случай, че молбата за развод се приеме за основателна, съдът да прекрати брака между страните по изключителна вина на ищцата. Счита, че правилно съдът, позовавайки се на чл.

49, ал. 3 от СК, е посочил, че по въпроса за вината следва да се произнесе, ако някой от съпрузите е поискал това, но не е съобразил, че ответникът е призован по реда на чл. 48 от ГПК, чрез публикация в неофициалния раздел на „Държавен вестник“. В тази връзка намира, че искането за произнасяне по въпроса за вината, направено от особения представител, се явява законосъобразно, своевременно направено и протоколирано. След като не се е произнесъл по него, съдът е допуснал абсолютно процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на ответника.

Иска се от въззивната инстанция, исковата молба да бъде оставена без движение за отстраняване на описаната по- горе нередовност, като при неизпълнение на указанията на съда решението да бъде обезсилено като недопустимо. В случай, че съдът приеме исковата молба за редовна, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

По отношение на разноските иска от съда депозита за назначаване на особен представител на ответника да бъде увеличен на 1200 лв., тъй като същият изначално е бил определен в размер на 1000 лв., т.е. под минималния за съответния вид работа. След депозирана молба от страна на ищцата, определеният размер на депозита от 1000 лв. бил намален до 600 лв., който бил несправедливо нисък с оглед фактическата и правна сложност на делото. Иска от съда да бъде определен депозит в размер на 1200 лв. за назначаване на особен представител на ответника във въззивното производство.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпило становище от адв. Р. Н., в което се сочи, че адвокатът няма връзка с ищцата, както и че няма представителна власт пред въззивната инстанция. Сочи се също, че поисканото възнаграждение за особен представител пред въззивната инстанция следва да се възложи в тежест на ответника, тъй като инициативата за обжалване е негова.

С определение № 1885 от 17.07.2024г. по ВГД № 1041/2024г. по описа на БОС въззивната жалба е оставена без разглеждане като недопустима, на основание чл.325, ал.1 ГПК в частта, с която бракът между страните е прекратен , като производството пред въззивната инстанция е прекратено в тази му част. Съдебното производство пред въззивната инстанция е прекратено и в частта, с която е поискано изменение на определеното с решение № 137 от 6.06.2024г. по гр.д.№ 820/2023г. на описа на АРС възнаграждение на адв.К. за процесуално представителство пред първата инстанция, като в тази връзка производството е изпратено на РС- Айтос за произнасяне по искането на адв.Кирова по реда на чл.248, ал.1, предл.2 от ГПК.

С определение № 441 от 12.09.2024г. по ч.гр.д. № 367/2024г. по описа на Апелативен съд- Бургас, е уважена жалбата на въззивника срещу прекратителното определение в частта, с която въззивната жалба на Д. Н. е върната като недопустима, както и в частта, с която е оставено без уважение искането на особения представител адв.Кирова за определяне на депозит и присъждане на възнаграждение за въззивното производство.

В частта, с която въззивната жалба е квалифицирана като искане до АРС по чл.248, ал.1, предл.2 от ГПК определението на БОС е влязло в сила, поради което това искане не подлежи на разглеждане в настоящото производство.

При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, с разпореждане №3469 от 15.10.2024г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на въззиваемата страна да посочи от кога е започнала фактическата раздяла на страните.

С молба вх.№ 18692 от 28.10.2024г. по описа на БОС, въззиваемата, чрез пълномощника си адв. Н. е посочила, че фактическата раздяла е настъпила няколко месеца след сключването на гражданския брак и продължава и до настоящия момент.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат становищата, описани по- горе. Въззивникът, чрез особения си представител- адв.Кирова, моли искът да бъде отхвърлен като недоказан, а пълномощникът на въззиваемата моли въззивната жалба да се остави без уважение.

Във въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

По допустимостта на производството, Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, от надлежно представлявана страна, която има правен интерес от обжалването. На основание чл. 83, ал.1, т.5 от ГПК особеният представител не дължи държавна такса.

По същество:

ВъззиваематаГ. Х. Х. е предявила против въззивника Д. Н., гражданин на Република Албания, иск за развод поради разстройство на брака. В исковата молба се твърди, че първоначално съпрузите се разбирали добре, но от известно време /няколко месеца след сключването на брака- съгласно уточнението на исковата молба, извършено във въззивната 3 инстанция/, ответникът заживял отделно от съпругата си. Сочи се, че страните не живеят като семейство, нямат отношения и контакти помежду си, а всеки от тях живее собствен живот. Сочи се също, че интересите на страните са различни, двамата са отчуждени един от друг, а бракът им съществува само формално. Сочи се още, че от брака си страните нямат деца. Изразява се сериозното и непоколебимо желание на ищцата бракът да бъде прекратен.

С иска за развод не са предявени обективно съединени небрачни искове /например за издръжка/, няма и искане за произнасяне по въпроса за вината.

Ответникът по делото е призован по реда на чл.48 от ГПК, чрез публикация в Държавен вестник. За негов особен представител е определена адв.Кирова. Последната е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Посочила е, че по делото липсват данни, от които може да се направи обоснован извод, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, а и в исковата молба липсват факти и обстоятелства, от които може да се направи подобен извод, включително за времевия период на фактическата раздяла, с което се затруднява организирането на защитата на ответника. Развити са подробни съображения относно особеностите на брачния процес и особения предмет на брачния иск и произтичащите от този предмет задачи, една от които е запазването на брачната връзка, когато искането за нейното прекратяване е лекомислено. Моли искът да бъде отхвърлен. В устните прения пред районния съд е направено евентуално искане, в случай, че бракът бъде прекратен, да се приеме, че това се дължи на изключителната вина на ищцата.

Първоинстанционният съд е приел писмени доказателства и е разпитал свидетел.

С обжалваното решение Айтоският районен съд е приел, че от свидетелските показания се установява, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като страните са се разделили няколко месеца след датата на сключването на брака, преди близо девет години и оттогава не поддържат никаква връзка помежду си. Посочил е, че продължителната фактическа раздяла е индиция за разрива в отношенията между съпрузите, както и че бракът им е изчерпан от съдържанието, предвидено в СК като отношения на взаимно уважение, разбирателство, вярност и общи грижи за семейството, поради което е счел, че искът за развод е основателен и доказан. Приел е също, че при липса на нарочно искане от страните, не следва да изследва въпроса за вината за разстройството на брака.