Решение № 314 от 15.07.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 314

15.07.2022г. град Стара Загора

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА

ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 98 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.198, ал.2 във вр. с ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба на И.С.С., с адрес ***, против Заповед № Л-532 от 07.02.2022г., издадена от Началника на Затвора-Стара Загора, с която заповед на основание чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС, е постановено осъденият И.С.С. да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор“, при специален режим.

В жалбата и в представената от процесуалния представител на жалбоподателя писмена молба, са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за издаването й в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон; при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила; при неспазване на императивните изисквания за форма и съдържание на административния акт и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че издадената заповед е нищожна, поради противоречието й с влязло в сила Решение от 19.01.2022г., постановено по адм. дело № 411/ 2021г. по описа на Административен съд - Стара Загора, тъй като при издаването на заповедта не са изпълнени дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Твърди, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като в нарушение на изискванията на чл. 26, ал.1 от АПК и на чл.34, ал.1 от АПК, И.С. не е бил уведомен за образуваното административно производство и съответно е бил лишен от възможността да участва в това производство в качеството на заинтересована страна, както и да упражни процесуалните правата, които законът му дава. Счита, че са допуснати нарушения и на основни принципи, регламентирани в чл.7, чл. 8, чл. 9 и чл.12 АПК, като излага подробни съображения, че прилагането на общите правила на АПК не е изключено по силата на специална норма на ЗИНЗС.

Обосновава, че при издаването на заповедта е нарушено императивното изискване на чл.198, ал.1, изр.1 от ЗИНЗС, регламентиращо преди произнасянето на компетентния административен орган да се вземе становище на Заместник-началника по режимно-охранителната дейност, каквото в случая не е налице. Твърди, че в оспорения акт не са изложени конкретни мотиви, обуславящи възприетото административно решение за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения на доживотен затвор, както и че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка, тъй като произнасянето на органа е станало без да е направено актуално психологическо изследване и съответно оценка. Сочи, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с целта на закона и при несъобразяване на приетото в решения на ЕСПЧ по делото Р. срещу РБългария и по делото Х.и Т. срещу РБългария. По подробно изложени съображения е направено искане да бъде прогласена нищожността на обжалваната заповед и в условията на алтернативност - за отмяната й като незаконосъобразна, при връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Ответникът по жалбата – Началник на Затвора - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна.

Поддържа, че обжалваната заповед е издадена от материално компетентен орган, като преди произнасянето е направено психологично изследване и оценка на доживотно осъдения и са изискани писмени становища от длъжностните лица, посочени в чл.198, ал.1 от ЗИНЗС. Обосновава, че обективираната в заповедта преценка, че И.С. на този етап трябва да продължи да изтърпява наложеното му наказание в зона с повишена сигурност при специален режим, е извършена въз основа на доклада на инспектор СДВР и изготвените писмени становища от ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа и от психолога в затвора, еднозначно установяващи, че няма основание за промяна на режима на изтърпяване на наказанието с оглед липсата на трайна положителна промяна в поведението на осъденото лице, които фактически основания за издаването на заповедта, не са опровергани в съдебното производство по делото. Счита, че спецификата на производството по чл.198 от ЗИНЗС изключва прилагането на общите разпоредби на чл.26, ал.1 и чл.34, ал.1 от АПК. По подробно изложени съображения за материалната, формална и процесуална законосъобразност на оспорената заповед и за съответствието й с целите на закона и целите на наказанието, е направено искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

Жалбоподателят И.С.С. е осъден с влязла в сила присъда на доживотен затвор с постановен специален режим на изтърпяване на наказанието. Постъпил е в Затвора - Пазарджик на 16.04.1998г., като на 19.07.2001г. е приведен в Затвора - Стара Загора и настанен в Зона с повишена сигурност ІІ, където пребивава и към момента на издаване на оспорената заповед.

Със Заповед № Л-2841/ 02.07.2021г. на

Началника на Затвора – Стара Загора, на основание чл.198, ал.1 и ал.3 от ЗИНЗС, е постановено осъденият на доживотен затвор И.С.С. да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор“ при специален режим. И.С. е обжалвал заповедта по съдебен ред, като с влязло в сила Решение № 24 от 19.01.2022г., постановено по адм. дело № 411/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара Загора, заповедта е отменена като незаконосъобразна, а преписката е върната на Началника на Затвора - Стара Загора, за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда. За да постанови този резултат съдът е приел, че решаващият административен орган не е изложил конкретни мотиви, основани на цялостната оценка на поведението на доживотно осъдения през атестационния период.

В изпълнение на влязлото в сила Решение № 24 от

19.01.2022г., постановено по адм. дело № 411/ 2021г. по описа на АС – Стара Загора и дадените указания за извършване на повторна цялостна оценка на поведението на И.С. във връзка с разглеждането на правното положение на доживотно осъдения, изтърпяващ наказанието си при специален режим, са изискани и изготвени: становище от Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа", психологическо становище от инспектор-психолог, след проведено психодиагностично изследване на И.С. и Доклад от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа" на осъдените лица, настанени в ЗПС ІІ. В обжалваната заповед изрично е посочено, че становище от Зам. началник РНОД не се изисква и представя, тъй като длъжностна е вакантна.

Съгласно представеното Становище на Началник сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, не са налице достатъчно по обем и съдържание доказателства по отношение на изискуеми предпоставки за замяна на първоначалния специален режим на осъдения на „доживотен затвор“ И.С.С.. Това становище е обосновано със съображения, основани на актуалната оценка за риска от рецидив /58 бала/ и индикираните от актуалното психологическо изследване личностови акцентуации и превишение в скалите антисоциалност, параноидност и негативизъм. Сочи се, че регистрираните в предходните психологични изследвания личностови особености са устойчиви черти на характера – завишен егоцентризъм, нисък фрустрационен толеранс и външно оправдателни защити и механизми на функциониране, а на междуличностно ниво – проява на мнителност и враждебност, съчетана с вербална агресия. Регистрирано е нарушение по см. на чл.97, т.2 от ЗИНЗС, за което С. е наказан със Заповед № 58/ 06.01.2022г. на Началника на Затвора – Стара Загора. От май 2019 година не ползва правото си на престой на открито, като избягва да контактува с другите лишени в ЗПС. С. е възобновил престоя си на открито след като е уведомен за Решение № 24/ 19.01.2022г. по адм. дело № 411/ 2021г. на АС – Стара Загора. Посочено е, че прилаганите психо-социални методи от екипа /ИСДВР и инспектор психолог/, не дават очаквания напредък, а корекционният процес остава силно затруднен и възпрепятстван, поради негативното отношение и нежеланието на осъдения за поведенческа промяна.

В изготвения доклад от инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ на доживотно осъдените, настанени в Зона с повишена сигурност ІІ в Затвора – Стара Загора, се сочи, че спрямо С. не се наблюдават изменения в оценката на риска от рецидив /58 бала/, както и в оценката на риска от вреди, насочен към обществото, служителите и останалите лишени от свобода. Сочат се констатации, че осъденият на доживотен затвор С. е честолюбив и егоцентричен, трудно овладява емоционалното напрежение, притежава добра вербална култура, но е конфликтен и раздразнителен в комуникацията и взаимоотношенията с околните. През разглеждания период се наблюдава позитивна промяна в поведенчески план – общува с двама от другите доживотно осъдени; посещава редовно „Клуб по интереси“ осигурен два пъти седмично от администрацията на Затвора, а всеки четвъртък – църквата и службите на отец Карагеоргиев. След уведомяването за решението на Старозагорския административен съд, възобновил провеждането на престоя на открито, който преди това бил преустановил от м. май 2019г. Сочи се в доклада, че С. е импулсивен, мнителен, недоверчив, в много ситуации вербално агресивен с открито враждебно отношение към служители на НОС и администрацията на затвора. Липсва рационална основа във възприетия модел на мислене и поведение, а нагласите остават с откровено асоциална насоченост. Корекционният процес остава силно затруднен и възпрепятстван от ригидността и негативното отношение на осъдения. Допуснатото дисциплинарно нарушение по чл.97, т.2 от ЗИНЗС, за което С. е наказан със Заповед № 58/ 06.01.2022г., потвърждава че доживотно осъденият не приема правила и ограничения в местата за лишаване от свобода. Заключението на ИСДВР е, че към момента няма трайна промяна в поведението и нагласите на осъдения на доживотен затвор И.С..

Изготвеното от инспектор – психолог Психологическо становище за И.С.С. от 03.02.2022г., се основава на проведено психодиагностично изследване, включващо полуструктурирано интервю, наблюдение и оценка със специализирани самооценъчни въпросници по утвърдена методика от ГД „Изпълнение на наказанията“ – „мултидименсионален клиничен въпросник“; „скала социална желателност“; „въпросник за оценка на криминогенното мислене“ и „въпросник за оценка на агресивността“. В становището подробно са описани заключенията от проведеното психологическо изследване за личностните характеристики и нагласите в междуличностните взаимоотношения на осъденото лице, като предвид резултатите от проведените изследвания, вербалното и невербалното общуване на С., становището на психолога е, че на този етап не се наблюдава значима промяна в личностов план, което да налага промяната в правното положение на доживотно осъдения. Сочи се, че все още не е изградена достатъчно самокритична преценка на асоциалното поведение в миналото, като въпреки заявеното от С. желание за промяна, не се установяват трайни нагласи за законосъобразно поведение и спазване на правилата.

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед №Л-532 от 07.02.2022г., издадена от Началника на Затвора-Стара Загора, на основание чл.198, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗИНЗС, е постановено осъденият И.С.С. да продължи да изтърпява наказанието „Доживотен затвор“, при специален режим. От фактическа страна оспореният административен акт е обоснован с отрицателните становища на Началник сектор „СДВР“, инспектор-психолога и доклада на инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ на осъдените, настанени в ЗПС ІІ, мотивирали формирания краен извод за липса на данни за осезаемо поправяне и настъпила трайна позитивна промяна и напредък по отношение реализиране на целите на наказанието, обосноваващи и обуславящи замяната на постановения от съда първоначален режим на изтърпяване на наказанието с по-лек. Решаващият административен орган е приел, че през атестационния период продължава да е актуална направената през май 2019г. преоценка за осъденото лице И.С., като оценката на риска от рецидив е 58 бала при отчетени дефицити в зоните отношение към правонарушението, взаимоотношения, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за мислене.