Разпореждане № 980 от 22.08.2024, Административен съд - Силистра

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 980

Силистра, 22.08.2024 г.

Административният съд - Силистра - IV състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МАРГАРИТА СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Славова административно дело № 302 по описа за 2024 година на Административен съд - Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на „Дари старт“ЕООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление в [населено място], [улица], представлявано от С. С. У., подадена от представител по пълномощие адв.Д.Б. от АК-София, срещу Ревизионен акт №Р-03 001923005194-091-001/08.05.2024г., потвърден изцяло с Решение №121/ 26.07.24г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за корпоративен данък по ЗКПО за периодите 01.01.2021г.-31.12.2022г. в размер на 21 930.18 лева - главница и 5 099.77 лева - лихви, както и лихва за ДДС за данъчни периоди: м.03./21г.; м.08.21г.; м.09/21г.; м.09.22г. и м.01.23г., в общ размер на 11.78 лева.

Оспорващото дружество поддържа, че обжалваният акт бил немоти-виран (чл.122 ал.3 ДОПК) и необоснован, като доминират оплакванията, че неправилно бил приложен редът по чл.122 ДОПК, довел до неадекватно определяне изобщо на допълнителна основа за облагане с данъци, в ракурса на чл. 122 ал.2 и чл.124 ДОПК. Счита, че приложеното основание от чл.122 ал.1 т.4 ДОПК, в хипотезата - воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане за периода 2021г. и 2022г. (Уведомление по чл.124 ал.1 ДОПК-л.143) не било доказано, а почивало на предположения, тъй като счетоводството на дружеството било водено редовно и представени изисканите от приходните органи счетоводни документи, необходими за правилното установяване на основата за данъчно облагане. В този контекст твърди, че отчетният период за прекия данък е календарната година (т.9 от Счетоводен стандарт №1), в какъвто смисъл е чл.21 ал.1 ЗКПО. Дружеството било подало Годишни данъчни декларации по чл.92 ЗКПО и свързаните с тях Годишни финансови отчети, за ревизираните години 2021г. и 2022г., от които приходните органи са били в състояние да определят данъчната основа и размера на дължимите данъчни задължения, а липсата на пречки за това, изключвало приложението на чл.122 ал.1 т.4 ДОПК. В същата връзка поддържа, че обобщаването на счетоводната информация от водените сметки ставало посредством съставянето на годишна оборотна ведомост в края на всеки отчетен период,от която се виждали дебитните и кредитни обороти по всяка счетоводна сметка. Такива годишни оборотни ведомости били представени и за двете данъчни години 2021г. и 2022г.,ведно с хронологични счетоводни регистри, което е отстранило всякакви пречки пред ревизиращия екип да проследи движението по тях и да определи основата за облагане. Ето защо поддържа, че фактическите констатации на органите по приходите, за несъответствие между крайните салда на сметките в оборотната ведомост и главната книга за 2021г. и началните такива за 2022г., били ирелевантни, защото размерът на приходите и разходите за съответния данъчен период, се установявал от оборотите, отчетени по приходните и разходни счетовод-ни сметки, а не от салдата по тях, които с оглед правилата на счетоводната отчетност, не завършвали със салдо към 31.12, а оборотите им се прехвърляли по други сметки. В тази връзка се позовава на т.20.2 от СС №1. С тези аргументи жалбоподателят възразява срещу приложения особен ред за облагане по аналог.

Възразява срещу извода на приходните органи относно неправилно отчитане на разходи за външни услуги, представляващи „транспортна услуга по опис“, обективирани в издадени две фактури през м.01.2021г. от „Хидрострой България“ЕООД, през данъчната година на издаване на фактурите и извършените плащания по тях, а не към годините, в които реално са извършени превозите (2018г., 2019г. и 2020г.),подробно описани по пътни листи, товарителници, дата на пътния лист, вид на товара, рег. номер на автомобила, начален и краен километраж, изминати километри и дестинация на доставката. При спазване на принципа за съпоставимост между приходи и разходи, според органите по приходите, разходите по посочените фактури в размер на 125 238 лева са отнесени в увеличение на финансовия резултат за 2021г. В противовес на това жалбоподателят твърди, че релевираните превози били извършени по Договор за транспорт с продължително изпълнение, какъвто няма представен с ревизионната преписка (нито с настоящата жалба). За заплащането на периодично извършвания транспорт било предвидено възнаграждение за превозвача, което ставало дължимо при изтичане на срока на договора през 2021г., когато било обективно възможно да се изчисли неговия размер. Ето защо поддържа, че издаването и отчитането на фактурите от доставчика през 2021г. съответствало и на изискванията от т.5.1 от Счетоводен стандарт №18„Приходи“.В същия контекст поддържа,че отчитането на транспортните разходи за извършени превози през периода2018г.-2020г., през 2021г. било съответно и на правилата от СС №2 „Отчитане на стоково-материалните запаси“, каквито с оглед установения предмет на икономическата дейност на жалбоподателя, са дървесина от различните видове. В случая, материалните запаси били заприходявани по тяхната доставна стойност, която с оглед на т.4, т.5.1 от СС №2 включвала сумата от всички разходи по закупуването и преработката, както и другите такива, направени във връзка с доставянето им, вкл. разходи за превоз, товаро-разтоварни разходи и т.н. Ето защо твърди, че към момента на покупката на стоково-материалния запас не се правели записи по разходните сметки, а по материалните сметки за заприходяването му като актив. В тази връзка поддържа, че транспортните разходи по двете процесни фактури, с които е преобразуван финансовия резултат за 2021г., представлявали част от доставната стойност на материалните запаси и поради това не били отчетени към момента на извършаване на превозните услуги в периода 2018г.-2020г., а към момента на реализацията им през 2021г., когато са отписани като про- дадени транспортираните до базата на жалбоподателя материални запаси.

Дори и да се приемало становището на приходните органи, то следвало релевираното отчитане да се счете за счетоводна грешка, чието отстраняване е регламентирано в Глава дванадесети на ЗКПО. След изпълнение на регламентацията от чл.75-чл.79 ЗКПО, щяла да се намали печалбата и корпоративния данък за 2018г.,2019г. и 2020г. и да се формира надвнесен данък за посочените години, който изцяло щяло да покрие размера на задълженията за преки данъци, определени с оспорения РА. Релевираната счетоводна грешка ответният орган бил длъжен служебно да констатира, при спазване на принципа от чл.5 ДОПК, което като не е направил, бил нарушил закона.

Жалбоподателят възразява и срещу увеличението на финансовия резултат с разликата между балансовата стойност на продадените активи по данни от ОПР за 191 000.00 лева и определената в хода на ревизията отчетна стойност на продадените стоки в размер на 97 542.02 лева. Твърди, че неправилно бил приложен методът на средно претеглената стойност, уреден с т.9.2 б.“б“ от СС №2,от ревизиращия екип, което довело до необосновано увеличаване на финансовия резултат, посредством намаляване на признатите разходи (отчетна стойност на продадените стоки) по гореописания начин. В обобщение на горните оплаквания, с жалбата се поддържа наличие на отменителните основания от чл.160 ал.2 пр.3 ДОПК, във връзка с чл.146 т.3 и т.4 АПК - допуснати съществени нарушения на данъчно-ревизионните правила и неправилно приложение на материалните данъчни закони.

Други възражения оспорващото дружество не е заявило, независимо, че е формирано искане за цялостна отмяна на процесния РА, вкл. по т.2 (от диспозитива) „Задължения за ДДС по ЗДДС“ за данъчни периоди: м.03.21г.; м.08.21г.; м.09.21г.; м.09.22г. и м.01.23г. Същите представляват лихви за периодите,в които неправомерно е ползван данъчен кредит от оспорващото ЕООД по 6 фактури, в които не е вписано като получател. През д.п. месец май.2023г. същото е отразило в дневника за покупки с отрицателен знак шестте фактури. Задължението за лихва и нейният размер са нормативно определени, което налага жалбоподателят да посочи какво оспорва в тази част от РА.

Последното налага да бъдат дадени УКАЗАНИЯ на жалбоподателя, че следва да уточни предмета на търсената защита - претендира пълна отмяна на релевирания РА или установените задължения за преки данъци по т.1 „Задължения за корпоративен данък по ЗКПО“ за 2021г. и 2022г.

Освен това, не са формулирани оплаквания относно установяванията на органите по приходите в следните сегменти:

- неотчетени приходи от финансиране от Агенцията по заетостта в размер на 2 007.77 лева през 2021г.;

- отчетени разходи по 4 фактури, отразени в с/ка 601 „Разходи за основна дейност“,по които получател не е „Дари Старт“ЕООД, в общ размер от 363.32г., което е дало основание по реда на чл.26 т.1, вр. с чл.23 ал.2 т.1 ЗКПО, за коригиране размера на разходите за основна дейност с горната сума;

- отчетените разходи за възнаграждения на наетия персонал по сч. с/ка 604 в размер на 32 635.62 лева и свързаните с тях разходи за ЗОВ в сч. с/ка 605 в размер на 9 289.39 лева,които суми са намерили отражение в сч. с/ка 6111 Дейност 1, органите по приходите съпоставили с платежните ведомости и установили, че за периода м.01.21г.-м.12.21г. са начислени възнаграждения на персонала в размер на 32 960.62 лева и разходи за осигуровки от 6 358.38 лева;

- за активите, заведени в група 20 през 2021г. са начислени в с/ка 241 Амортизации, отчетени в с/ка 603 „Разходи за амортизации“ и намерили отражение в с/ка 6111 Дейност 1 (без представени счетоводен и данъчен амортизационен план за 2021г.). При условията на чл.55 ал.1 и ал.2 ЗКПО, ревизиращият екип е изготвил ДАП и е установил разход за амортизации в общ размер на 3 140.59 лева, а не декларирания от жалбоподателя от 5 443.47 лева, прилагайки несъответна за групата активи амортизационна норма от 20%,вместо допустимата - 15%.По същия механизъм е установен размера на разходите за амортизация за 2022г.;

- отчетените финансови разходи по сч.с/ка 629 в размер на 2 366.92 лева, намерили отражение в сч.с/ка 123 е установено, че представляват банкови такси, удържани от сметките на дружеството, чиито общ размер е 2 245.99 лева, в т.ч. 1 870.70 лева в ПИБ и 375.29 лева в Инвестбанк. С разликата е коригиран финансовият резултат за 2021г.

Ако горните установявания на органите по приходите, не се оспорват, жалбоподателят следва да го заяви изрично, тъй като касае факти с правно значение за данъчния спор и пряко детерминира предмета на доказване в същия.

Главното възражение в жалбата е свързано с твърдение за несъответствие на оспорения РА с материалния закон, като се атакува изцяло процесуалната дейност и формираните в резултат от нея, изводи на приходните органи относно приложението на чл.122 ал.2 ДОПК.Последното било довело до неправилно определяне на основата за облагане с данъци за ревизираните 2021г. и 2022г., за опровергаването на което обаче, носи доказателствената тежест по арг. от чл.124 ал.2 ДОПК, вкл. посредством съдебно-счетоводна експертиза. Същата следва да отговори и на въпроса: Превозените стоково-материални запаси (СМЗ) през 2018г., 2019г. и 2020г. кога са били заприходени и на каква стойност? Ако са заприходени на доставна стойност (т.е. с включени разходи за транспорт), къде са били съхранявани същите, при изричното изявление на жалбоподателя, че стоките не се задължали в базата на дружеството. Освен това, цялата маса СМЗ превозена през периода 2018г.-2020г., с жалбата се твърди, че била продадена през 2021г.- на колко транша и при каква цена?

Съобразявайки чл.161 ал.3 ДОПК, оспорващото дружеството следва да представи доказателствата, с които разполага за удостоверяване на твърденията си, предвид действието на законовата презумпция от чл.124 ал.2 ДОПК, която действително е оборима, но тежестта за това се носи от него. С оглед на позоваването в жалбата на Договор за транспорт с продължително изпълнение, сключен с „Хидрострой България“ЕООД, същият следва да бъде представен в процеса.