Решение № 1102 от 24.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. С., 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. В.ЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20241110210575 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. П. К. депозирана по електронен път срещу наказателно постановление (НП) № 23-4332-026849 от 06.11.2023г., издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група към СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (двеста) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.

150А, ал. 1 от ЗДвП, като към 06.11.2023г. на водача остават „0“ контролни точки.

Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява. Представлява се от адвокат К., с пълномощно по делото. В хода на делото по същество адв. К. моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като отразените в него нарушения не са извършени виновно от водача. Пледира, че в системата на МВР отразеното не съответства на съдебното решение, представено от нея в съдебно заседание.

Претендира разноски в размер на 400 лева за едно нарушение, или общо 1 разноски в размер на 800 лева за двете нарушения.

Наказващият орган- началник група в ОПП- СДВР, редовно призован се представлява от юрк. М. с пълномощно по делото. Възразява срещу така направеното искане за присъждане на разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представя писмени бележки, в които моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. GA № 758760 от 03.10.2023г., на И. А. А., на длъжност инспектор при 09 РУСДВР, е установено, че на 03.10.2023г. около 01.30ч. в гр. С. жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка „******“, модел „*******“ с рег. №******, собственост на П. Г. К., ЕГН ********** по бул. “***** ****“ с посока на движение от бул. “******* *****“ към ул. “***** *****“ и при извършената му проверка пред бл. 407 се установило, че:

1.Водачът управлява спряно от движение МПС по чл. 171, т.2, б.“А“ от ЗДвП- техническа неизправност;

2.Водачът управлява със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 28.05.2021г.

Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на жалбоподателя В. П. К. административно наказание „глоба” в размер на 300 (двеста) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП.

При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното постановление.

При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. В акта 2 за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си. Атакуваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган.

В хода на съдебното следствие въз основа на събраните гласни доказателствени средства и писмени доказателства не се установява фактическата обстановка, описана в съставения АУАН, съответно НП, досежно едно от двете административни нарушения.

От писмо, рег. № 100600- 22238/ 15.11.2024г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- П. се установява, че към дата 03.10.2023г./датата на твърдяното нарушение/, процесният лек автомобил е бил собственост на П. Г. К.. Същият е бил спрян от движение, считано от 30.09.2022г., на основание ЗППАМ № 22-4332-004889/ 23.09.2022г. по чл. 171, т. 2, б. “А“ от ЗДвП по описа на ОПП- СДВР, като същевременно е било отнето и СРМПС, част II № 002833009.

С решение № 369/ 08.06.2023г. на АС- П., 2- ри състав по адм. дело № 62/2023г., влязло в законна сила на 08.06.2023г., посочената ЗППАМ, с която лекият автомобил е бил спрян от движение е отменена. В мотивите си съдът приема, че техническата изправност на автомобила е била отстранена, поради което действието на посочената ЗППАМ е фактически необосновано и следователно несъразмерно.

На 03.10.2023г. жалбоподателят е бил спрян от контролните органи и му е бил съставен горепосочения АУАН. Към тази дата по делото не се събраха доказателства, а и такива не съществуват в административната преписка, които да сочат, управляваният от жалбоподателя лек автомобил до дата 03.10.2023г. да е бил спран от движение на някакво друго правно основание.

Следователно към дата 03.10.2023г. процесният лек автомобил не е бил със статут „спрян от движение“. По тази причина от обективна страна жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, а издаденото НП в тази му част следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Едва по-късно на 08.02.2024г. регистрацията на този лек автомобил 3 отново е била прекратена на основание ЗППАМ №24-0248000016/26.01.2024г. за срок от 6м. по реда на чл.171,т.2А,б.“А“ от ЗДвП на РУБ. С.-ОДВМР-В.. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за настоящия казус.

По второто нарушение посочено в съставения АУАН, а именно, че жалбоподателят е управлявал горния лек автомобил със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 28.05.2021г. Касателно това нарушение съдът цени събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средствапоказанията на актосъставителя, писмените доказателства, а също и писмените доказателства, намиращи се в административно-наказателната преписка. Всички те еднопосочно подкрепят изложеното в АУАН, че на 03.10.2023г., около 01.30ч. в гр. С. жалбоподателят е управлявал горното МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 28.05.2021г. Не на последно място това обстоятелство се потвърждава и от картона на водача / жалбоподателя /, приложен по преписката, в който по пункт № 10, в графа „описание“ е посочено, че неговото СУМПС е със срок на валидност до 28.05.2021г. По тази причина съдът намира, че както от обективна, така и от субективна страна управлявайки посочения л.а. жалбоподателят е реализирал административно нарушение по чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП, за което правилно му е наложено административно наказание. По тази причина издаденото НП в тази му част следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

По делото и двете страни претендират присъждането на разноски.

Съобразно изхода на делото съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски и на двете страни.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че следва да определи претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за извършеното процесуално представителство от страна на адвокат К., като отхвърли останалата част от претенцията до горницата от 800 лева, като неоснователна. Това е така, тъй като издаденото НП следва да бъде частично отменено, но потвърдено в останалата му част, съобразно изложените по- горе мотиви.

4

Същевремено при този изход на спора, вземайки предвид, че атакуваното НП следва да бъде частично потвърдено, като правилно и законосъобразно, съдът намира, претенцията на юрк. М. да бъде присъдено юрк. възнаграждение в минимален размер за основателно и като такова същото следва да бъде уважено.

С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1 от ЗАНН от ЗАНН Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 23-4332-026849 от 06.11.2023г., издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група към СДВРОПП- СДВР, В ЧАСТТА МУ, с която на жалбоподателя В. П. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (двеста) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В.

П. К., ЕГН ********** сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на жалбоподателя чрез адв. К. за горницата до 800 / осемстотин / лева, като неоснователна.

ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата 80 / осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, С.-град от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5