Определение № 607 от 25.09.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 607 гр. Варна, 24.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Д. Д. Томова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно частно търговско дело № 20243001000374 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК връзка чл.

248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от „Юробанк България“ АД против определение № 462/29.03.2024 г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 949/2020 г., с което е постановено издаването на обратен изпълнителен лист в полза на О. В. Г., ЕГН ********** и В. С. Г., ЕГН ********** срещу „Юробанк България“ АД за сумата от 21 756,47 лв., събрани по изп.д. № 804/2019 г. на ЧСИ рег. № рег. № 718 в КЧСИ, образувано въз основа на изпълнителен лист и заповед № 2075/28.03.2018 г. за незабавно изпълнение на основание чл. 417 от ГПК, по ч. гр. д. № 4337/2018 г. на ВРС, дължими на отпаднало основание поради частично отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК с влязло в сила Решение № 240/22.07.2021 г., постановено по т. д. № 949/2020 г. на ВОС, законната лихва върху сумата от 83.88 лева, считано от 31.10.2022г. до окончателното плащане и законната лихва върху сумата от 21672.59 лева, считано от 20.11.2020 г. до окончателното плащане, на основание чл. 422, ал. 3 вр. чл. 245, ал. 3 ГПК и е оставена без уважение молбата на О. В. Г. и В. С. Г. за издаване на обратен изпълнителен лист на основание чл. 422, ал. 3 вр. чл. 245, ал. 3 ГПК срещу „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 за разликата над 21 756,47 до 1 претендираните 63980.47 лева, както и сумата от 4467,57 лв., представляваща сбор от събрани по изпълнителното дело такси и разноски, ведно със законната лихва от 26.03.2018г. до окончателното погасяване на задължението и с което банката е осъдена да заплати на молителите сумата от 360 лева, представляваща направени разноски в производството по чл.245 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Определението се обжалва в частта, в която съдът е постановил издаването на обратен изпълнителен лист за законната лихва върху сумата от 21 672,59лв, считано от момента на плащането в хода на процеса – 20.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението и за законната лихва върху сумата от 83,88лв, считано от 31.10.2022г. до погасяване на задължението. Частният жалбоподател счита съдебния акт в обжалваните части за неправилен, незаконосъобразен и необоснован, поради което моли същият да бъде отменен като постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага подробни аргументи за това, свеждащи се основно до разбирането му, че вземането за законна лихва върху сумите, получени от взискателя въз основа на първоначално издадения изпълнителен лист не е безспорно доколкото същото не е установено по размер, както и за това, че съгласно цитираната от него съдебна практика лихвите върху главницата, призната за недължима въз основа на съдебно решение, се дължат от момента на влизане в сила на решението на ВОС по иска по чл.422 ГПК, а това е датата 04.07.23г. – постановяване на решението на ВКС за недопускане до касационен контрол на същото, или – от поканата да бъде върната недължимо събраната сума чрез подаване на молба за издаване на обратен изпълнителен лист.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а определението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и частна жалба от „Юробанк България“ АД против определение № 771/07.06.2024г. на ВОС по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на банката с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на определение №462/29.03.2024 г. по т.д. №949/2020г. на ВОС в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените в полза на О. В. Г. с ЕГН ********** разноски за депозит за вещо лице в размер на 360 лева съразмерно с уважената част от искането за издаване на обратен изпълнителен 2 лист. Основният аргумент за поддържане на виждането за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение се свежда до това, че след като процесуалният закон не урежда чрез специална разпоредба отговорността на разноски в производството по издаване на обратен изпълнителен лист в хипотезата на чл.245 ал.3 ГПК, то приложение следва да намери правилото на чл.78 ГПК, съгласно което всяка страна следва да понесе отговорността за разноски съобразно постановения правен интерес. Възлагайки цялата платена за ССчЕ сума от 360 лв в тежест на банката, съдът е нарушил това правило.

Моли съда да отмени обжалваното определение и постанови друго, с което да присъди в полза на О. В. Г. разноски до размер, съответстващ на уважената от съда претенция в производството по издаване на обратен изпълнителен лист.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

И двете частни жалби са подадени в законоустановения срок от оправомощено за това лице и срещи подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите се явяват неоснователни по следните съображения :

По частната жалба срещу определение 462/29.03.24г.:

Определението е постановено в производство по издаване на обратен изпълнителен лист.

Обратният изпълнителен лист се издава не само за сумите събрани въз основа на отмененото или нищожното изпълнително основание. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК, (в редакцията му след изменението му със ЗИДГПК (обнародван в ДВ бр. 86/27.10.2017 година) обратният изпълнителен лист се издава за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. В този смисъл е и т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГТК на ВКС, с която е 3 прието, че по реда на чл. 245, ал. 3, изр. 2 от ГПК (редакцията преди ЗИДГПК (обнародван в ДВ бр. 86/27.10.2017 година)) може да бъде издаден обратен изпълнителен лист за разноските, събрани в изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение. По отношение на законната лихва върху събраните суми е формирана константна практика на ВКС, намерила израз в определение № 243/03.05.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 221/2012 година по описа на ВКС, ГК, І г.о., определение № 528/26.11.2012 година, постановено по ч. гр. д. № 471/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., определение № 11/08.01.2010 година, постановено по ч. гр. д. № 520/2009 година, определение № 473/26.11.2012 година, постановено по гр. д. № 304/2011 година, определение № 698/26.09.2014 година, постановено по ч. гр. д. № 4700/2014 година, трите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 716/23.10.2013 година, постановено по ч. т. д. № 3863/2013 година, определение № 466/06.08.2015 година, постановено по ч. т. д. № 1137/2015 година, определение № 56/03.04.2019 година, постановено по т. д. № 3103/2017 година, определение № 11/14.11.2020 година, постановено по т. д.

№ 1824/2018 година, четирите по описа на ВКС, ТК, І т. о., а също така определение № 314/30.12.2011 година, постановено по т. д. № 450/2010 година и определение № 1061/30.12.2011 година, постановено по ч. т. д. № 575/2011 година, двете по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. Със същата е прието, че длъжникът по принудителното изпълнение, по което удовлетвореният кредитор е бил привиден, т. е. не съществува изпълняемо право в негова полза, разполага със защита, състояща се в правото да иска обратно платеното, както и да търси обезщетение за вредите от изпълнението, а кредиторът, удовлетворен въз основа на предварително изпълняемо право или влязло в сила решение, които са били отменени (уваженият осъдителен иск е бил отхвърлен) трябва да върне на длъжника полученото. В този случай, длъжникът не се нуждае от осъдителен иск срещу взискателя за връщане на полученото-съгласно чл. 282, ал. 6, чл. 309, ал. 2 и чл. 245, ал. 3 от ГПК. Съдът, постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение или въз основа на влязлото в сила решение, които са били изменени. При издаване на обратния изпълнителен лист, съдът следва да присъди и законната лихва върху дължимата от взискателя сума до 4 окончателното й заплащане-аргумент от чл. 499 от ГПК, което вземане е безспорно и не налага установяване в отделно производство. Предвиденият ред за присъждане на недължимо платените в рамките на принудителното изпълнение суми по чл. 245, ал. 3 от ГПК, изключва исковия ред за защита, поради което на възстановяване подлежат и сумите за такси и разноски, платени в изпълнителното производство от длъжника, които са безспорни, както и законната лихва, считано от датата, на която е изпълнено недължимото плащане-т. е. неоснователното разместване на блага.

Законната лихва се дължи до окончателното плащане на сумите и като вземане е безспорна, като не се налага установяването й в отделен исков процес, тъй като се дължи по силата на закона, а размерът й е нормативно определен. С оглед на това лихвата не попада сред вредите от предварителното изпълнение, които следва да бъдат установявани в отделен процес, по смисъла на мотивите на т. 6 от ТР № 4/11.03.2019 година, постановено по тълк. д. № 4/2017 година на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай тази лихвата се дължи от момента на принудителното събиране на сумите – 20.11.2020г., респ. – 31.10.22г. до момента на окончателното изплащане на задължението.

Тъй като настоящият състав изцяло споделя горепосочената практика, намира, че следва да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд в тази насока. Предвид на това определението в обжалваната му част се потвърждава.

По частната жалба срещу определение 771/07.06.2024г.:

Подаването на молба за издаване на обратен изпълнителен лист по реда на чл.245 ал.3 ГПК и евентуалното оспорване на същата не представляват самостоятелно производство по съществото на спора, а последица от изхода на делото с влязлото в сила решение. С акта по чл.245 ал.3 ГПК съдът дава разрешение на въпросите налице ли са подлежащи на връщане суми и от кой момент върху тях се дължи законна лихва. Поради това, не са налице предпоставките на чл.81 ГПК, съгласно който, съдът е длъжен да се произнесе по разноските с акта, с който приключва делото в съответната инстанция. В този смисъл е определение № 216 от 25.09.2017 г. по т.д. № 3531/2014 г., на ВКС, II т.о.. Поради това изводът на първата инстанция е правилен, тъй като се уважава искането по чл. 245, ал. 3 ГПК, а нямаме уважена искова претенция за материален интерес, където разноските да се присъдят в съответствие с 5 правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.

По изложените съображения изводите на първата инстанция се явяват правилни и законосъобразни, поради което обжалваните определения ще трябва да се потвърдят.

Разноски за настоящото производство не се присъждат, доколкото то не съставлява самостоятелно такова по смисъла на чл.81 ГПК.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 462/29.03.2024 г. постановено по търг. дело № 949/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Определението в тази му част е окончателно. / ТР № 5/2015 г., на ОСГТК, на ВКС/

ПОТВЪРЖДАВА определение № 771/07.06.2024 г. постановено по търг. дело № 949/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

Определението в тази му част може да се обжалва пред ВКС на РБ с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на чл.274, ал. 3 ГПК.