Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1062 от 01.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1278/2024
Вид
Определение № 1062
Подписан
01.10.2024
В сила
01.10.2024
Състав
Георги Димов Пепеляшев, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, Георги Христов Иванов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1062 гр. Бургас, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20242100601278 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и е образувано по частна жалба на адв. Росен Русев от АК – Бургас, в качеството му на защитник на подсъдимия П. Л. Л. с ЕГН:

********** срещу протоколно определение от 03.09.2024 г. от разпоредително заседание по НОХД № 133/2024 г. по описа на Районен съд – Поморие, с което е констатирано, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия.

В жалбата се твърди, че на досъдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на подсъдимия, доколкото не били изложени всички факти относно механизма на извършване на процесното деяние, което е вменено във вина на Л.. На тези основания се иска от въззивния съд да се произнесе за отстраняването на допуснатите съществени процесуални нарушения.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и като съобрази закона, намери частната жалбата за допустима, поради подаването й в преклузивния седемдневен срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 1 от НПК от защитника на подсъдимия, който има право на такава против постановеното определение, с което е отказано прекратяване на съдебното 1 производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това са следните:

С внесения в Районен съд – Поморие обвинителен акт, въз основа на който е образувано съдебното производство по НОХД № 133/2024 г. по описа на РС – Поморие, е повдигнато обвинение на П. Л. Л. с ЕГН: **********, за това, че: на 13.09.2022год. в гр.Поморие си послужил с табели с регистрационни номера CD 35 за лек автомобил марка “Мерцедес“, модел „Brabus 900“ с номер на рама **********, неиздадени от съответните органипрестъпление по чл.345 ал.1 от НК;

За това, че на 13.09.2022год. в гр.Поморие, при условията на реална съвкупност с деянието по пункт I, си послужил с табели с регистрационни номера C D 66 за лек автомобил „Rolls Royse“, модел „Silver Spur“ с номер на рама ********, неиздадени от съответните органи - престъпление чл.345 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК.

В проведеното на 03.09.2024 г. разпоредително заседание състав на Районен съд - Поморие се е произнесъл с определение по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК . По повод възражение на защитника на подс. Л. за допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила, аргументирани с твърдения за липса на изложени факти относно изпълнителното деяние, вменено на подсъдимия, първоинстанционният съд е приел, че на досъдебното производство не са допуснати твърдените от защитника съществени процесуални нарушения, поради което е оставил без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора за отстраняване на въпросните нарушения.

Въззивната инстанция намира, че обвинителният акт, въз основа на който е било образувано делото, в този му вид, не може да изпълнява ролята на рамка, в която пълноценно да се развие съдебното производство и законосъобразно да се решат въпросите по чл. 102 НПК. Това е така, доколкото се наблюдават непълноти във фактологията относно съставомерни признаци, изложение в обстоятелствената част.

2

В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че на свидетелите Д., К. и Т. било станало известно по повод на изпълнение на техните служебни задължения, че подсъдимият Л. управлявал три броя МПС, като на 13.09.2022 г. последният предал с протокол за доброволно предаване две от тях. Впоследствие в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че на 13.09.2022 г. подсъдимият извършил две престъпление по чл.345 ал.1 от НК, а именно служене с табели с регистрационни номера, неиздадени от съответните органи, за две от тези три МПС. Следователно липсва изложение на факти относно обектните и субективните признаци на двете престъпления, вменени във вина на Л.. Следва да се опишат подробно всички факти, които изпълват обективните признаци по служене с въпросните табели на процесната дата, както и тези, от които може да се направи извод за виновно поведение на подсъдимия.

Волята на прокурора относно приетата за установена фактическа обстановка или т.н. фактическо обвинение, следва да бъде ясна и недвусмислена, а не да се гадае и извлича по тълкувателен път от съдържанието на обвинителния акт или още по-малко от материалите по делото. Непосочването на факти, които да съответстват на предявените правни признаци, на практика съставлява непредявено от фактическа страна обвинение и следва да се счита за съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на обвиняемия да научи в какво се обвинява.

Съставен по този начин обвинителен акт не отговаря на стандарта, заложен в чл. 246 от НПК, Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК и Тълкувателно решение № 6 от 19.02.2018 г. по т.д. №6/2017 г. на ОСНК на ВКС.

В обсъждания аспект въззивната инстанция изрично отбелязва, че основните права на обвиняемия/подсъдимия – сред които да научи за какво престъпление е привлечен в това качество, да дава или откаже да дава обяснения, да представя доказателства в своя защита, лично да участва в производството и да ползва адвокатска защита, са изрично установени в Глава VІІ „Обвиняем“, Раздел І „Общи положения“, чл.55, ал.1 НПК. Така прогласените права следва да бъдат обезпечени в пълна степен и съблюдавани във всички стадии и фази на наказателното производство, и от всички органи, компетентни да ръководят и решат делото на съответния етап. В случая е 3 допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на Л. да научи в какво конкретно престъпление е обвинен (като факти – чл. 55, ал.1, чл. 249, ал.4, т.1 НПК), за да е гарантирано правото му да организира своевременна и адекватна на обвинението защита. Установеното процесуално нарушение несъмнено е съществено, защото е допуснато при изготвяне на обвинителния акт. Едновременно с това, нарушението е и отстранимо по критериите на чл. 249, ал.4, т.1 НПК и т.3 от ТР № 2 по н.д. № 2/ 2002 г. на ОСНК, ВКС. Неговото преодоляване е възможно след връщане делото на прокурора и изготвяне на нов обвинителен акт, в който да се посочат всички негови обективни елементи, чието описание да е ясно и конкретно чрез излагане на необходимата фактология.

С оглед на изложеното въззивният съд намира искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебното производство за основателно, поради което обжалваният съдебен акт като незаконосъобразен и необоснован следва да бъде отменен, а делото върнато на прокурора за отстраняване на допуснатото нарушение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 345 НПК, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 03.09.2024 г. от разпоредително заседание по НОХД № 133/2024 г. по описа на Районен съд – Поморие.

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 133/2024 г. по описа на Районен съд – Поморие.

ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5