Решение № 1940 от 11.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 11.03.2020 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI -3 съста, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА

АТАНАС МАДЖЕВ като разгледа докладваното от съдия Цветкова ч.гр.д.

№ 2513/2020 г., установи от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на Т.С.

ЕАД, ЕИК: *******срещу срещу постановление на частен съдебен изпълнител Р.А.от 27.01.2020 г. по изп. дело № 20208480400120, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя до сумата 200 лева и е отказано намаляване, съответно, и на разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ за разликата от 117,60 лево до дължимия размер.

Жалбоподателят намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното производство, правната и фактическа сложност, както и неправилно определено, съответно – неправилно изчислена таксата по т. 26.

Взискателят изразява становище за неоснователност на жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна, макар и допустима.

Жалбата е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Доколкото предмет на обжалване е цитираното Постановление, съдът дължи разглеждането му по същество.

По същество жалбата е основателна.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице, поради което е допустима, по същество същата е основателна.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя, представляван от адвокат, при уговорено и заплатено възнаграждение от 350 лева.

С молбата за образуване на изпълнителното производство молителят е посочил и начин на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК. Други действия, целящи удовлетворяване на дължимите вземания не са извършвани, а вземането е удовлетворено вследствие наложените от ЧСИ запори на вземанията на длъжника.

Поради това, съдът намира, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е дължимо в конкретния случай.

Ето защо обжалваното постановление следва да бъде отменено и възнаграждението за адвокат намалено до размера от 200 лева. Дължат се разноски за адвокат, определени при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 200 лв. Заплащането на възнаграждение в по-голям размер се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Основателна, съответно, се явява жалбата и по отношение на размера на дължимата по чл. 26 от Тарифата окончателна такса /дължима авансово, съгласно чл. 80 ЗЧСИ/, която изчислена при размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева е в размер от 116,40 лева.

Само разноските, сторени в съдебното производство по обжалване на постановлението са дължими на жалбоподателя - за ДТ от 25 лева и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева и следва да му се присъдят.

Така мотивиран, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Т.С. ЕАД, ЕИК: *******постановление на частен съдебен изпълнител Р.А.от 27.01.2020 г. по изп. дело № 20208480400120, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени приетите в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя за разликата от 260 лева до 200 лева и е отказано намаляване, съответно, и на разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ за разликата от 117,60 лева до дължимия размер от 116.40 лева и вместо това:

НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20208480400120- за адвокатско възнаграждение до размер от 200 лева и за дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство - до размер от 116,40 лева с ДДС.

ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН:

********** да заплати на Т.С. ЕАД, ЕИК: *******сумата от 75 лева – разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.