Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 497 от 16.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 181/2026
Вид
Решение № 497
Подписан
16.04.2026
В сила
16.04.2026
Състав
Светлана Изева, Светлана Станева, Радостина Стефанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Пловдив, 16.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20265300500181 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпила жалба (именувана възражение по чл.435 ГПК) от длъжника Д.Е.К., ЕГН **********, против постановление за разноските, инкорпорирано в съобщение изх. №12917/28.10.2025 г. по изпълнително дело №20258290400297 по описа на ЧСИ ******** при КЧСИ с район на действие – района на ОС Пловдив.

Тъй като е съществувала неяснота относно действията, които се обжалват, с определение №303/02.02.2026 г. делото е върнато на ЧСИ за надлежно администриране и упражняване правомощията по чл.436, ал.4 ГПК.

С молба вх. №2193/18.03.2026 г. (л.106 от настоящето дело), в съответствие с дадените от настоящия състав указания, е уточнено, че се обжалват нередовното връчване на съобщения чрез залепване на уведомление, извършено без реален опит за лично връчване и без спазване на изискванията на чл.44 и чл.47 ГПК; начисляването на такси и разноски, които според длъжника не съответстват на размера и обхвата на изпълнителния лист и ТТРЗЧСИ; изискването за плащане на суми извън признатата със съдебното решение главница, тъй като претенциите за други вземания са отхвърлени с решението; предприемане на действия по събиране на вземането, без съобразяване на реда на предходно наложените запори; изпращане на съобщения и действия по извършване на опис и принудително събиране, без да е съобразена последователността на запорите и без да са изяснени всички 1 обстоятелства по изпълнителното производство; липса на предоставени преписи от документите, послужили за образуване на изпълнителното производство, включително молбата на взискателя и приложенията към нея.

Сочи се, че поради налагане на запори значително е ограничена възможността му да заплати допълнителни държавни такси. Приложена е декларация по чл.83, ал.2 ГПК.

По делото са приложени няколко молби и копия от същите за освобождаване от държавна такса и разноски, които не са подписани. В молба, депозирана до ОС Пловдив на 10.12.2025 г. (л.187 и сл. - оригинал), която е подписана, има искане за освобождаване от държавна такса. Доколкото делото е висящо пред ПдОС, настоящият състав е компетентен да се произнесе по искането за освобождаване от държавна такса.

Според приложената декларация за семейно и имотно състояние, жалбоподателят има две деца, съпругата му получава обезщетение за майчинство и детски добавки, не притежава недвижими имоти, само лек автомобил, който е продаден, но не е прехвърлен нотариално. Притежава банкови сметки, които са запорирани. Има кредити. Твърди, че полага грижи за възходящи. Прилага документи, част от които не могат да бъдат прочетени.

Практиката на ВКС е категорична, че искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски по делото, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски за цялото съдебно производство. В случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им по чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции, доколкото няма промяна в обстоятелствата. В последователната казуална практика на ВКС по приложението на чл. 83, ал. 2 ГПК е възприето разрешението, че посочената разпоредба предвижда възможност да бъдат освободени от заплащане на държавна такса и разноски не само лица, които са без доходи, но и такива, които получават доходи в недостатъчен размер. Преценката дали са налице предпоставки за освобождаване на едно лице от задължението за заплащане на държавна такса и разноски в производството, т.е. дали доходите на страната са достатъчни, за да бъде заплатена дължимата по делото държавна такса и разноски, следва да бъде извършена при съобразяване на всички предвидени в закона критерии и обстоятелства, които са изброени в чл.

83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и неговото семейство, имуществено състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст, както и други обстоятелства, констатирани по делото. Нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има подчертано социален характер и затова се явява своеобразна гаранция за реален достъп до правосъдие. За да бъде гарантиран този действителен достъп до правосъдие, е необходимо на лицето да бъде осигурена реална възможност за попълване на 2 делото с всички необходими за изясняването на спора доказателства, които съдът приеме за относими и допустими (определение №60267/14.06.2021 г. по т.д. №1164/21 г. на ВКС, II т.о.). Видно от изложените съображения в цитираната съдебна практика, касае се за исковото производство, а не за изпълнителното. Там приложение намира разпоредбата на чл.79 от ГПК, като разноските за изпълнението са за сметка на длъжника, доколкото не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл.79, ал.1, т.1-3 ГПК. В този смисъл настоящият състав разполага единствено с възможността да освободи жалбоподателя от внасяне на държавна такса за образуване на настоящето производство, която е в размер на 12.78 евро. Ето защо настоящия състав счита, че жалбоподателят няма достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, и следва да бъде освободен от задължението за заплащането .

Взискателят „******* чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на жалбата.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата, като излага съображения за твърденията си.

Жалбата (възражението) е подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл.

435 ал. 2, т. 7 от ГПК – постановление за разноските, тъй като е налице нарочен акт на ЧСИ, който по смисъла на т.2 на Тълкувателно решение №3/10.07.2017 г. по т.д. №3/2015 г. ВКС, ОСГТК, подлежи на обжалване. В случая не се дължи държавна такса за настоящето производство, с оглед изложените съображения по – горе.

В чл.435, ал.2 от ГПК изрично са посочени възможностите за обжалване на длъжника – кои действия на съдебния изпълнител може да обжалва, а именно постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, ĸoeтo смята зa нeceĸвecтиpyeмo; oтнeмaнeтo нa движимa вeщ или oтcтpaнявaнeтo мy oт имот, пopaди тoвa, чe нe e yвeдoмeн нaдлeжнo зa изпълнeниeтo; oтĸaзa нa cъдeбния изпълнитeл дa извъpши нoвa oцeнĸa пo peдa нa чл. 468, aл. 4 и чл. 485; oпpeдeлянeтo нa тpeтo лицe зa пaзaч, aĸo нe ca cпaзeни изиcĸвaниятa нa чл. 470, ĸaĸтo и в cлyчaитe пo чл. 486, aл. 2; oтĸaзa нa cъдeбния изпълнитeл дa cпpe, дa пpeĸpaти или дa пpиĸлючи пpинyдитeлнoтo изпълнeниe; paзнocĸитe пo изпълнeниeтo.

В този смисъл не следва да се разглеждат доводите за нередовно връчване на съобщения, предприемане на действия по събиране на вземането, без съобразяване на предходно наложените запори; изпращане на съобщения и действия по извършване на опис и принудително събиране, липса на предоставени преписи от документите, послужили за образуване на изпълнителното производство. Самият жалбоподател твърди, че и той, и съпругата му са били в жилището по време на посещение на служител от кантората, но не са отговорили на позвъняването, респективно – не са 3 отворили, за да им бъдат връчени съобщенията, а са залепени уведомления.

Никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

Твърденията обаче са ирелевантни за производството.

За пълнота следва да се отбележи, че изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, е издаден след проведено исково производство – за установяване дължимост на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №11152/23 г. по описа на ПдРС, в което жалбоподателят е участвал. В този смисъл искането за връчване на документи по реда на чл.428, ал.1 и ал.2 ГПК е неоснователно – това задължение следва да се изпълни тогава, когато е издадена заповед за незабавно изпълнение, която не е била връчена на длъжника. В случая е признато за установено, че се дължи сумата от 1115 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2023 г. до окончателното плащане, за които суми е издаден и изпълнителния лист. Оспорването на размера на вземането на взискателя не може да стане по пътя на обжалване действията на съдебния изпълнител, а по исков ред. В случая обаче, видно от разпореждането за образуване, е приета за събиране сумата от 480 лв. за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение. Такова се дължи в съответствие с чл.79, ал.1 ГПК, доколкото длъжникът с поведението си е станал причина за завеждане на изпълнителното дело.

На длъжника е връчено съобщение за издадения изпълнителен лист, посочени са и дължимите суми – 1115 лв. главница, лихва, посочена в размер на 334.48 лв. към онзи момент, 37.87 лв. присъдени разноски, 294 лв. разноски по изпълнителното дело и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 209.23 лв., както и 480 лв. за адвокатско възнаграждение. Посочено е, че общият размер на задължението към 28.10.2025 г. е 2470.58 лв.

Не е ясен за настоящия състав произхода на сумата от 37.87 лв., които според ЧСИ се дължат, доколкото в изпълнителния лист такива суми не фигурират. Не са отбелязани в съдебното решение на ПдРС, а и не се посочват в обясненията на ЧСИ. Не е ясно по какъв начин е формирана таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, както и вида на разноските по изпълнителното дело, доколкото документите (сметки и фактура) са за значително по – малки суми. В този смисъл настоящия състав не може да се произнесе за дължимостта на сумите.

Ето защо разпореждането за разноски следва да се отмени, като делото се върне на ЧСИ за изготвяне на ново постановление за разноските, като се посочи размерът на задължението, какви суми и на какво основание се иска да се съберат като такси и разноски.

В настоящето производство разноски не се дължат.

Воден от

V граждански състав гореизложеното,

РЕШИ:

4

Пловдивският окръжен съд,

ОСВОБОЖДАВА длъжника Д. Е. К., ЕГН ***********, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, от заплащане на държавна такса в размер на 12.78 евро по сметка на Окръжен съд Пловдив.

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника Д. Е. К., ЕГН **********, постановление за разноските, инкорпорирано в съобщение изх.

№12917/28.10.2025 г. по изпълнително дело №20258290400297 по описа на ЧСИ ******** при КЧСИ с район на действие – района на ОС Пловдив.

ВРЪЩА делото на ЧСИ ******* при КЧСИ с район на действие – района на ОС Пловдив, за изготвяне на ново постановление за разноски, като се посочи какви суми и на какво основание се иска да се съберат като такси и разноски от длъжника.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5