Присъда № 172 от 30.11.2023, Районен съд - Ямбол

Мотиви кьм Пр.№ 172/30.11.2023 г. по НЧХД № 777/2022 г.:

Делото е образувано по тьжба на Р. К. Л. от гр. Я. против Х. А. А. от гр.

Я. за извьршено престьпление по чл.130, ал.1 от НК.

За сьвместно разгеждане в наказателното производство е приет предявения от тьжителя граждански иск за заплащане на обезщетение за причинени от подсьдимия неимуществени вреди в р-р на 1500 лв. за причинената телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 02.08.2021 г. Тьжителят бе конституиран като гр.ищец с повереници адвокати от АК-Я..

В сьдебно заседание тьжителят участва лично с повереници- адвокати.

Поддьржа обвинението против подсьдимия, така както е предявено с тьжбата. Пледира подсьдимият да бьде признат за виновен по обвинението, което счита за доказано от сьбраните по делото доказателства, без да се изразява съображения относно размера на наказанието, което следва да бьде наложено. Изразено е становище, че заР. проявената гражданска позиция от пострадалия същият е бил бит пред входа на дома си с нанасяне на многобройни удари по лицето и тялото, като първи е нанесъл удар подсъдимия, което се установява от заключението на в.л. по приета от съда Съдебномедицинска експертиза/СМЕ/. От заключението на в.л. се установява й механизма на причиняване на телесните увреждания на пострадалия, това, че е трябвало да се защитава от непровокирано от него нападение от страна на подсъдимия. Защитата навежда доводи, че разпитаните свидетели, които са били очевидци на инцидента са в приятелски отношения с подсъдимия, като не следва да се кредитират техните показания й обясненията на подсъдимия, че участниците в инцидента са си „удари по един юмрук“ и всичко е приключило, защото по лицето и главата на пострадалия е имало сериозни наранявания след нанесения му побой. Навеждат се доводи, че няма неизбежна отбрана от страна на подсъдимия, защото той е нападнал пострадалия и по лицето и тялото на подсъдимия няма травматични увреждания. Направено е искание за налагане на едно строго и справедливо наказание на подсъдимия и уважаване на гр.иск в пьлен р-р, като основателен и доказан и заплащане на разноските по делото.

Подсьдимият участва лично в сьдебно заседание, като заяви, че ще се защитава сам и не желае назначаване на служебен защитник. При разглеждане на делото отказа да дава обяснения и дадените от него обяснения в предходното разглеждане на делото пред друг състав на ЯРС бяха прочетени в с.з. Според прочетените обяснения, подсъдимият не се признава за виновен, като сочи, че е бил нападнат от тьжителя и така е станал инцидента. Заявява, че поддържа пледоарията на предишния си защитник, в която се пледира за постановяване на оправдателна присьда и отхвьрляне на предявения гр.иск като неоснователен и недоказан, защото от материалите по 1 делото се установявало, че е бил нападнат от пострадалия и е бил в положение на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК. Прави се искане да се приложи разпоредбата на чл.304 от НПК и подсъдимият да бъде оправдан по предявеното обвинение, защото не може да се кредитират обстоятелствата и заключението по СМЕ и СМУ, т.к. механизмът на причиняване на телесните увреждания, описан в тези документи се оборва от показанията на свидетелите, които са възприели станалия инцидент. Според защитата трябва да се кредитират обясненията на подсъдимия, че е бил нападнат и се е защитавал от пострадалия. Претендира се от тьжителя да заплати направените от подсьдимия разноски по делото.

Сьдьт, за да постанови присьдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. А. А. и тьжителят Р. К. Л. живеят в гр. Я., ж.к. Г.

На 31.07.2021 г. подс. Хр.А. имал гости, като от дома му се чувала музика, която вечерта около 03,00 часа смущавала останалите живущи в блока, за което тъж. Р.Л. подал сигнал до полицията. На сигнала се отзовали полицаите от РУ-Я. – свидетелите Д. Д. и Й. Н., които не установили високо звучаща музика, но въпреки това съставили протокол за предупреждение на подсъдимия за въздържане от пускане на силна музика за времето от 23.00 часа до 08.00 часа. До апартамента на подсъдимия отишъл и тъжителя, но по разпореждане на полицаите се прибрал в дома си. Подсъдимият подписал и получил протокола без възражения, като разбрал, че сигналът е подаден от тъжителя.

На 02.08.2021 г., около 18.00 часа, подсъдимият се прибирал от разходка с кучето си и като наближил входа на блока, в който живеел в този момент от входа излязъл тъжителя. Подсъдимият, подразнен от сигнала, подаден от тъжителя, му заявил, че не е трябвало да сигнализира полицията, на което тъжителят отговорил, че така е правилно и редно. Несъгласен с думите на тъжителя подсъдимият ударил с юмруци в лицето и тялото тъжителя, който изненадан от нападението не могъл да се защити и загубвайки равновесие, макар да успял да хване подсъдимия за тялото, паднал с подсъдимия на земята пред входа на блока, като подсъдимият успял да нанесе и удари с крак по тялото на тъжителя. В този момент се намесил свид.

К. М., който видял нанасянето на единия от ударите от подсъдимия и успял да разтърве двете лица. Тъжителят бил ядосан от неочакваното нападение и заявил, че няма да остави нещата така. Инцидентът бил възприет и от свид. И.

А., който бил приятел на подсъдимия. Свид. И. Д., също приятел на подсъдимия не бил на мястото на инцидента.

На 04.08.2021 г. по искане на тъжител я му е издадено Съдебномедицинско удостоверение/СМУ/ № .... г. от д-р Т. Ч. – управител на СМДЛ „...., при което тъжителят е съобщил, че е бил нападнат от съседа му, който му нанесъл удари с юмруци в областта на двете очници и лицето и освидетелстваният се подхлъзнал и при падането му получил увреждания в 2 областта на левите крайници и ръцете. Оплаквал се от болки в областта на травмите. При прегледа експертът е установил данни за контузия на двете очници с наличие на двустранен периорбитален хематом и болезнен оток на тъканите в процес на резорбация; охлузвания в областта на лявата предмишница и лявата подбедрица със забелване на епидермиса на кожата, контузия на дясната ръка с болезнен оток на тъканите в областта на гръбната повърхност на дясната длан, болезнен травматичен в областта на средния пръст на лявата ръка и болки в областта на предната повърхност на лявата половина на гръдния кош и предната повърхност на лявата раменна става. В заключението е прието, че установените увреждания са причинили на освидетелствания временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От изготвената Съдебномедицинска експертиза по писмени данни/СМЕ/№ ..... от д-р Т. Ч., се установява, че на инкриминираната дата на Р. К. Л. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Уврежданията са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на нанасяне на удари с такива предмети в травмираните области на тялото при падане и удряне на тези области на тялото по такива предмети. Кръвонасяданията в областта на очниците и болезненият травматичен оток на тъканите по-добре изразен в областта на лявата очница, добре отговарят да са били получени вследствие нанасяне на удар или удари в областта на очниците или малко над и в областта на челото. Болките в областта на предната повърхност на лявото рамо също добре отговарят да са получени вследствие нанасяне на удар с такъв предмет, като пръстите на човек свити в юмрук имат също такава характеристика. Уврежданията в областта на левите крайници добре отговарят да са били получени при падането и удрянето на тези области на тялото на освидетелствания по неравна повърхност на терена на местопроизшествието. При правилното протичане на оздравителните процеси, експертът сочи, че травматичните увреждания заздравяват за срок от около 15 дни.

На 05.08.2021 г. тъжителят подал жалба до РП-Я. за станалия инцидент и нанесения му побой от подсъдимия. Отношенията между подсъдимия и тъжителя се влошили и на 09.09.2021 г. подс. Хр.А. бил предупреден с протокол да не се заканва на тъжителя с престъпление по чл.144, ал.1 от НК, който протокол подсъдимият подписал и получил без възражения.

Подсъдимият е неосьждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административни наказания по чл.78а от НК.

Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена отчасти от обясненията на подс. Х. А., дадени пред друг състав на ЯРС, отчасти от показанията на свидетелите К. М. и И. А., както и от показанията на свидетелите Д. Д., Й. Н. и Т. Л., които в кредитираната им част са логичини, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи сьс заключението на 3 вещото лице/в.л./ по СМЕ и с приложените по делото писмени доказателства.

Сьдьт не приобщи към доказателствения материал показанията на свид.

И. Д./приятел на подсъдимия/, т.к. счита, че това лице изобщо не е било очевидец на станалия инцидент, а и страните не поискаха приобщаване на дадените от него показания по реда на НПК към събраните по делото доказателства. Очевидците на инцидента свидетелите К. М. и И. А. не сочат в показанията си да са видели това лице, а едва при започване на делото пред друг състав на съда подсъдимият е поискал той да бъде разпитан, без преди това да е заявил в хода на проверката в РУ-Я. че е имало и друг свидетел на инцидента. За този свидетел няма данни и в извършената проверка по Пр.№ .... г. по описа на РУ-Я., поР. което съдът счита, че това лице не е било на мястото на инцидента.

Фактическата обстановка се установява и от прочетените на основание чл.283 от НПК в с.з. писмени доказателства – справка за сьдимост на подсьдимия, материали от Пр.№ ... г. по описа на РУ-Я. и в частност протоколи за предупреждение на подсъдимия, СМУ, Амбулаторен лист, рентгенография на ръка, платежни документи. От посочените писмени доказателства и най-вече от мед.документи, както и заключение на в.л. по прочетената в с.з. СМЕ, което съдът приема за обективно, професионално и точно, се установи, че травматичните увреждания причинени на тьжителя представляват лека телесна повреда по смисьла на чл.130, ал.1 от НК.

Констатациите в тези медицински документи и останали писмени доказателства, както и заключение по СМЕ кореспондират кредитираните от сьда гласни доказателства.

Съдът изключи от доказателствения материал изготвената от свид.

Ив.А. схема №1 на мястото на инцидента, т.к. същата е неясна и неточна.

Сьдьт не приема за достоверни онази част от обясненията на подс. Х. А., дадени пред друг състав на ЯРС и прочетени в с.з., защото той отказа да дава обяснения и онази част от показанията на свидетелите К. М. и И. А. от с.з. и прочетени в с.з., в които се сочи, че подсъдимият е бил нападнат и ударен от пострадалия, след което той паднал на земята и едва като станал нанесъл удари на тъжителя, т.к. в тази част визираните гласни доказателства се опровергават от показанията на майката на тъжителя/свид. Т. Л./, СМУ и амбулаторен лист, както и от заключението на в.л. по СМЕ. По делото не са представени медицински документи, които да доказват, че спрямо подсъдимия е имало нападение и причинени увреждания. Свид. К. М., след проведен подробен разпит от настоящия съдебен състав и прочитане на неговите показания, дадени пред друг състав на съда, защото не си спомняше всички обстоятелства за станалия инцидент, заяви пред съда, че е видял тъжителят да се опитва да удари подсъдимия, но свидетелят се намесил и ги разделил/л.45 от с.з. на 26.01.2023 г./, като после заяви, че при неговата намеса е видял Р. да удря Х., като не видял Х. да удря Р., което не е логично, след като самия свидетел в прочетените показания е казал, че не е възприел 4 инцидента от неговото начало, като поглеждайки и двете лица не видял наранявания по тях, като през следващите дни, виждайки Х. не видял наранявания по лицето му. По-късно при разпита си този свидетел заяви, че не е видял Р. да удря Х., след като му бяха прочетени показанията пред друг състав на ЯРС, заР. констатирани съществени противоречия за това какво е правил тъжителя и какво е правил подсъдимия при инцидента. Макар свидетелят да заяви пред съда, че подкрепя показанията, които бяха прочетени, съдът не приема за достоверни показанията му от с.з. и тези дадени пред друг състав на ЯРС и прочетени в с.з., в които се сочи, че тъжителят е ударил подсъдимия, а подсъдимият не е удрял пострадалия, защото тези негови показания се опровергават от казаното в с.з., че не е видял Р. да удря Х. при инцидента, както и от показанията на майката на пострадалия и заключението от СМЕ, СМУ и амбулаторен лист, включително протоколи за предупреждение на подсъдимия, от които доказателства се установява, че тъжителят е бил бит, а за подсъдимия няма данни/медицински или други документи/, от които да е видно, че е бил удрян от пострадалия. В тази връзка, съдът не прие за достоверни и показанията и обясненията на свид. Ив.А. и подсъдимия, че първи е нанесъл удар тъжителя, а подсъдимият е бил в положение на неизбежна отбрана, защото подсъдимият е в защитна позиция, а свид. Ив.А. като приятел на подсъдимия е заинтересован от изхода на делото, още повече, че при констатирани противоречия в показанията му от предходното разглеждане на делото и настоящото разглеждане, относно това какви действия са извършвали при инцидента пострадалия и подсъдимия, същият заяви, че поддържа показанията си от настоящото с.з., а преди това е твърдял, че Х. също ударил Р., след като станал от земята, а после и двамата паднали на земята, като Р. налегнал подсъдимия и бил отгоре върху подсъдимия, а пред настоящия съдебен състав заяви категорично, че Х. бил паднал на земята, после, че Х. не е бил паднал на земята, а само приклекнал и след това Х. посегнал да удря Р., но не знаел дали е ударил Р..