Решение № 4690 от 07.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4690 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

Ваня Н. Иванова при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100504875 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Дженерали застраховане“АД срещу Решение 1116/25.01.2023г. по гр.д. 28461/2022г. на СРС, 68 с-в, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против „ДЗИ – Общо застраховане“АД иск по чл. 411 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 551,40 лева – 536, 40 лева регресно вземане за изплатено обезщетение за имуществени вреди на трето за делото лице по застраховка „Каско“, причинени от ПТП предизвикано от водач застрахован при ответника по ГО на автомобилистите и 15,00 лева ликвидационни разноски.

Изложени са оплаквания за неправилност поради процесуални нарушения, необоснованост, противоречие със закона.

Неправилно не били допуснати писмени доказателства- съдът не изискал препис от досъдебно производство по ЗМ 11404/2021г. на СДВР, СРТП-ОР и както и на административно наказателната преписка.

Те били поискани от ищеца с оглед, че само органите МВР имат правомощията да издирват лица участвали в ПТП и напуснали ПТП. В тези преписки имало и данни за самоличност на свидетели очевидци, които могат да бъдат призовани в настоящият процес.

1

По този начин ищецът бил лишен от възможността да докаже твърденията си в процеса, а всички мотиви за отхвърляне на иска били основани на липса на доказателства съдържащи се в посочените преписки.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

Сгс след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните в двете инстанции писмени и гласни доказателства и САТЕ въззивния съд намира обжалваното решение за неправилно по следните фактически и правни съображения:

С исковата молба е предявен регресен иск по чл. 411 КЗ.

За уважаване на иска е необходимо ищецът да установи, че въз основа на валидно застрахователно обезщетение по имуществена застраховка е заплатил обезщетение за вреди на застрахования, причиняване на вредите при ПТП, за което виновен е водачът на автомобила застрахован при ответника.

Ищецът твърди, че на 04.12.2021г. в гр. София на паркинг на блок 741 в кв.

Люлин л.а. „Пежо206“ рег. N. **** – застрахован при ответника по застраховка Г.О. е ударил л.а. „Пежо 308“ с номер ****-застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца и е напуснал мястото на ПТП, като от удара са причинени вреди за които е изплатено обезщетение по застраховката при ищеца. Твърди, че автомобила бил управляван от С.Я.Я.Д..

За инцидента бил съставен протокол 1817177 за ПТП от органите на МВР, в който било отразено, че л.а. рег. N. **** реализира ПТП с материални щети като променя рязко посоката си към л.а. с номер **** и после напуска мястото на ПТП.

Ответника не оспорва, че л.а. „Пежо 206“ рег. N. **** е бил застрахован по ГО при него към сочената дата. Оспорва, че л.а. **** е участвал в инцидента, механизма и вината на водача.

От събраните по реда на чл. 266 ГПК писмени доказателства-преписи от НОХД 9361/2022г. на СРС се установява, че с влязло в сила споразумение по посоченото НОХД С.-Я.Я.Д. се е признал за виновен в това че на 04.12.2021г. управлявал л.а. рег.

N. **** под влияние на наркотични вещества, както и че е пречил на полицейски служители А. В. и Ж. Й. да изпълнят служебните си задължения и е бил преследван от тях със служебен полицейски автомобил- престъпления по чл. 343“б“ вр. с чл. 63 НК и чл. 270 НК.

От приетите материали от пр.пр. и НОХД се установява, че на тази дата с посочения лек автомобил в хода на полицейско преследване са причинени няколко ПТП-та с участието на л.а рег. N. ****.

Посочените по-горе полицейски служители (осъществявали преследването според 2 споразумението по НОХД 9361/2022г.) са разпитани по настоящото дело, като същите потвърждават, че са участвали в преследването и едно от ПТП-тата е на паркинга на бл. 741, като е имало два ударени автомобила. Като водача на преследвания автомобил е бил установен веднага след задържането му при поредна катастрофа.

Предвид горното СГС намира за доказано, че л.а. рег. N. ****. Е причинил ПТП на паркинга на бл. 741 в ж.к. Люлин“. Действително свидетелите не си спомнят точно марки на ударените два автомобила, но това е нормално предвид ситуацията, в която те в изпълнение на служебния си дълг са се опитвали да спрат преследван автомобил.

Те обаче са установили виновния неправоспособен водач и са го задържали, така че няма съмнение в лицето управлявало автомобила и причиняването на ПТП-то.

Св. посочват, че е имало и други ПТП-та по време на преследването, което се потвърждава и от материалите по административно наказателната преписка и по прокурорската преписка (АУАН на л. 239, л. 248, л. обвинителния акт на л. 69-71.).

Описания от тях механизъм на конкретното ПТП отговаря на посочения в съставения от органите на полицията и оспорен протокол за ПТП, като механизма е потвърден и от приетата в първоинстанционното производство САТЕ-неоспорена. Св. Ж. Й. сочи и че водачът е работил на автомивка, което се потвърждава от приетите протоколи от ОСЗ на наказателния съд при вземането на мярка за неотклонение по НЧХД 17020/2021г. на СРС.

Предвид изложеното и като кредитира показанията на свидетелите и събраните писмени доказателства намира, че искът е основателен. Решението на СРС е неправилно поради допуснатото процесуално нарушение-отказ да се приобщят материалите от наказателното производство довел до невъзможност за събиране на гласните доказателства и на задължителното за гражданския съд споразумение по НПК, имащо характер на влязла в сила присъда. В съвкупност доказателствата сочат, че л.а. рег. N. **** управляван от С.Я.Я.Д. е причинил посоченото в исковата молба ПТП и вредите.

Съответно е налице основание за регресна претенция на застрахователя по застраховка „Каско“ на увреденото МПС, за който не се спори, че е заплатил ремонта на увреденото МПС л.а. „Пежо 308“ с номер ****. Паричната стойност на ремонта по пазарни цени е установена от неоспорената САТЕ. САТЕ установява и размера на разноските които се правят от застрахователя. Т.нар. в практика ликвидационни разходи.

Искът следва да бъде уважен в пълния му размер от 281,93 евро.

По разноските: само ищецът има право на разноските за двете инстанции.

Доказал е 75,00 лева за държавни такси, 150,00 лева за вещо лице, 5,00 лева за съдебно удостоверение, 80,00 лева за депозити за призоваване на свидетели. Претендира юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя на 100,00 лева за първата 3 инстанция и на 100,00 евро за въззивното дело, чиято фактическа сложност е по – висока поради необходимостта от поправка на процесуалните нарушения на СРС, събирането на нови доказателства, разпити на свидетели. Общо ищецът има право на разноски за двете инстанции в размер на 309,63 евро.

Водим от гореизложеното Софийски градски съд, II-A въззивен състав РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение 1116/25.01.2023г. по гр.д. 28461/2022г. на СРС, 68 с-в като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 411 от КЗ „ДЗИ – Общо застраховане“АД с ЕИК 121718407 и седалище и адрес на управление в гр. София бул. "Витоша" № 89Б ДА ЗАПЛАТИ НА „Дженерали застраховане“АД с ЕИК 030269049 с адрес в гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ 68 сумата от 281,93 евро регресно вземане – стойността на заплатен ремонт по застраховка „Каско“ за отстраняване на повреди върху л.а. „Пежо 308“ с номер **** - собственост на трето за делото лице, настъпили от ПТП на 04.12.2021г. в гр. София, ж.к. Люлин, на паркинг на бл. 741, което ПТП е предизвикано от водача на л.а. „Пежо 206“ рег. N. **** - застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ВЕДНО със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба 31.05.2022г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“АД ДА ЗАПЛАТИ НА „Дженерали застраховане“АД сумата от 309,63 евро-разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4