Решение № 96 от 20.12.2023, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. ЛЕВСКИ, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20234410200223 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В районен съд Левски е постъпила жалба от Д. С. Д. от ***** против НП № 23-0293-000591/08.09.2023 г. на Началник РУ Левски при ОДМВР Плевен.

В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, че в хода на административно наказателното производство са допуснати груби нарушения на процесуалния закон, че жалбоподателя не е извършил нарушението, което му вменено в НП. Твърди се, че навлизайки в кръстовището и предприемайки маневра „завой на дясно“ в самото кръстовище видял метален капак на една шахта, която била точно на линията на десните колелета на автомобила му и за да избегне съприкосновението с нея завил малко по рязко на дясно вътре в самият завой, от което движение задницата на автомобила леко поднесла на ляво, но след като отнел педала на газта автомобила се изправил в посоката на движение, без да е извършвал каквито и да било други маневри или действия.

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован се явява в съдебно заседание, дал е обяснения идентични с посоченото в жалбата.

1

Защитникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства се установява, че действително на посоченото място има „ревизионна шахта“, че както обяснил жалбоподателя, я видял в последния момент и за да избегне съприкосновението между ръба на тази шахта е завил малко по рязко волана, от която маневра се е изнесла задницата на автомобила наляво след което като отнел газта, автомобилът тръгнал направо. Заявява, че по никакъв начин не може да се приеме, че приплъзването, за да не се удари в шахтата, по някакъв начин е представлявало използването на пътищата не по предназначението им, и е направено искане да бъде отменено обжалваното НП.

Ответника по жалбата – административно-наказващия орган – Началника на РУ Левски при ОД на МВР Плевен – редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В придружителното писмо, с което е изпратена жалбата, ведно с преписката е изразил становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и е направено искане да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Видно от представения АУАН е, че на 13.08.2023 г. е съставен акт против жалбоподателя Д. С. Д. затова, че на 13.08.2023 г. в 21:25 часа в ***** на кръстовището на ***** и ***** използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В *****, ***** управлява собствения си лек автомобил *****, с рег. № ***** и на кръстовището с ул.

***** на десен завой чрез форсиране на двигателя и презавиване на водала, продължително извършва резки маневри, изразяващи се в преднамерено изваждане на автомобила извън контрол, довеждайки до загуба на сцеплението на предните и задните гуми. Посочено е, че виновно е нарушил чл. 104б т.2 от ЗДвП.

Видно от акта е, че акта е подписан от лицето, посочено като нарушител 2 на 13.08.2023 г. В акта е посочено, че нарушителя се е запознал със съдържанието на акта и няма възражения.

Към делото е представен и обжалваното НП, от което се установява, че в същото е посочена фактическа обстановка идентична с тази посочена в акта, посочено е конкретно извършеното нарушение /идентично с това посочено в акта/ и за същото нарушение на жалбоподателя е наложено съответно наказание, а именно глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП.

В съдебно заседание в качеството на свидетел е разпитан К. Л. А. – служител в Участък Белене към РУ Левски, на длъжност младши автоконтрольор. От показанията на този свидетел се установява, че си спомня случая, но не помни датата, като заявява, че е същата, която е посочена в акта.

Свидетелят заявява, че бил назначен наред с колегата си П. П. /нощна смяна от 20.30 часа до 8.30 часа/, че били със служебния автомобил на ***** на около 20-30 метра от кръстовището с *****, когато по ***** се задал лек автомобил, тъмен на цвят, че чули форсиране на двигател и при вземане на десен завой от автомобила се чуло форсиране на двигателя и видели поднасяне на автомобила вляво и в дясно. Свидетелят заявява, че кръстовището е точно до хранителен магазин, а пред хранителния магазин имало около 15 човека и че това поведение на водача е рисково. Заявява, че го последвали и на ***** го спрели с подаден светлинен сигнал, че установили самоличността на водача, управлявания от него автомобил, разяснили му нарушението и му съставили акт, както и че водача нямал абсолютно никакви възражения. Свидетелят обяснява, че скоростта на автомобила не я е фиксирал и не е отбелязвал в акта, че има фиксирана скорост, но е възприел форсиране на двигателя и поднасяне на автомобила, че свидетелите, които са били пред магазина също са възприели случващото се и се обърнали след него. Свидетелят заявява, че по пътното платно няма никакви дупки, че има шахта там, но тя си е наравно с пътното платно, че автомобила го възприели от около 20-30 метра и в момента на пътното платно нямало други автомобили, които да се движат. Свидетелят заявява, че не може да каже колко метра е продължило поднасянето на задницата, тъй като в момента е наблюдавал и пешеходците, за да не стане пътен инцидент.

В качеството на свидетел по делото е разпитан и П. К. П. - работещ в Участък Белене към РУ Левски на длъжност командир на отделение.

3

Свидетелят П. обяснява, че на въпросната дата, посочена в акта, заедно с колегата му К. А. – младши автоконтрольор били нощна смяна и се намирали в близост на около 20 не повече от 30 метра от кръстовището на ***** с *****, в патрулния автомобил, който бил насочен към кръстовището. Заявява, че възприели лице /посочва жалбоподателя/, което с личния си автомобил се движело по ***** и завило надясно, че лицето навлязло в кръстовището, като форсирало двигателя, превъртяло и задната част на автомобила поднесла няколко пъти и автомобила продължил с повече от нормалната скорост по *****. Заявява, че водача бил последван и спрян, след което му бил съставен акт. Свидетелят е категоричен, че с поведението си и начина на шофиране водача е застрашавал участниците в движението, пешеходците, които били настрани от кръстовището в този момент. Заявява, че приплъзването на автомобила е било при самото навлизане в кръстовището, че двигателят се е изфорсирал няколко пъти, че губите превъртели и задната част на автомобила започнала да се носи наляво, надясно, няколко пъти. Обяснява, че хората от хранителния магазин били на тротоара и са били в непосредствена близост до самото пътно платно и счита, че водача е застрашил хората, тъй като има пешеходна пътека на самото кръстовище и непосредствено до самото платно на тротоара е имало хора.

В качеството на свидетел по делото е разпитан и С.С.Д. – доведен от жалбоподателя. Св. Д. заявява, че познава Д. Д. може би от 10 години, че са приятели, заявява, че знае че управлява ***** че бил на около 15-20 метра от кръстовището и се разхождал с едно момиче, че Д. му свирнал, понеже минавал и спрял да говорят, за да излязат да се видят. Свидетелят обяснява, че видял на завоя задницата на колата да поднася, но не знае защо, след което видял, че патрулката тръгнала след него. Не е видял полицаите да са го спрели, но след като по-късно се видели с Д. той му обяснил, че там на завоя има една шахта и се опитал да я избегне, и предполага, че затова е поднесла колата. Обяснява, че шахтата е малко след завоя и се намира вдясно на платното, и че е леко пропаднала. Обяснява, че задницата на автомобила е поднесла и се заклатил, че се е завъртяла задницата наляво, след което се върнала вдясно, но не е влизала колата в насрещното платно.

Посочените факти от свидетелите К. Л. А. и П. К. П. съответстват изцяло на посоченото в акта. Твърденията им са безпротиворечиви и излагат възприетите от тях факти без емоционална или друга ангажираност със 4 случилото се. Същите са без родствени, приятелски или каквито и да било връзки с жалбоподателя, и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на настоящото дело, поради което съдът им дава вяра.

По отношение на показанията на свидетеля С.С.Д. съдът приема, че и той излага факти, съответни на възприетите от полицейските служители, но се опитва да помогне на приятеля си, като се опитва да оправдае поднасянето на автомобила с преповтаряне заявеното от жалбоподателя, че на кръстовището има шахта, която Д. се е опитал да избегне. Действително видно от данните по делото е, че на кръстовището е налична шахта, но нормалното поведение при наличие на такава не е да се форсира двигателя в опит да се заобиколи, а напротив да се завие внимателно и с подходяща на пътните условия скорост. Несъответно с предназначението на пътя е поведение, при което вместо да се заобиколи внимателно евентуалното препятствие /вдлъбнатина на пътя/ се форсира двигателя на автомобила, гумите на същия превъртат и задната част на автомобила поднася няколко пъти /според възприетото от свидетелите/.

Както бе посочено по-горе, съдът дава вяра на показанията на свидетелите относно възприетите от тях факти. Показанията им са еднопосочни, последователни, логични и безпротиворечиви. Свидетелите към момента на извършване на нарушението са били на непосредствено близко разстояние от случващото се, лично са възприели случилото се, непосредствено след което полицейските служители са предприели действия по спиране на нарушителя и документиране на установеното нарушение.

Както бе посочено по-горе свидетеля Д. е възприел същите факти, но се опитва да оправдае поведението на Д., преразказвайки причините заявени му от Д.. И двамата полицейски служители, в качеството си на свидетеля обясняват, че не се касае за нормално използване на пътя по предназначение, и са категорични, че на посоченото място са възприели форсиране на двигателя и жалбоподателя да потегля рязко с автомобила с превъртане на гуми. И двамата свидетели са били непосредствена близост и са възприели ясно и еднозначно случващото се. Двамата свидетели не са нито в родствени връзки, нито в приятелски връзки било помежду си, било с жалбоподателя, и не са заинтересовани от изхода на делото. Същите са възприели факти, които възпроизвеждат логично и последователно и с оглед професионалния си и житейски опит правят изводи относно опасното поведение на водача.

5

Възприетото от свидетелите поведение от водача е било по-скоро демонстративно управление на МПС, по начин широко известен и разпространен сред младите хора, които желаят да покажат т.н.

„майсторство“ при управление на МПС. Без съмнение е, че ефекта на „форсиране на двигателя“ и „въртене на гуми“ в общоговоримия език, не може да настъпи при нормално управление на автомобила, още по-малко пък при опит да бъде избегната намираща се на кръстовището шахта, и същото в никакъв случай не е използване на пътя в съответствие с неговото предназначение.

Предвид изложеното, по горе, съдът приема, че по делото по един безспорен и категоричен начин се установява отразената в акта и НП фактическа обстановка. Няма спор, че пътя на който е възприето и извършено нарушението /на улица в населено място/ представлява път, както и че този път е отворен за обществено ползване. Няма спор и относно предназначението на пътищата, а именно „за превоз на пътници и товари“.

Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством потегляне