Разпореждане № 695 от 20.01.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 1818/2019
- Вид
- Разпореждане № 695
- Подписан
- 20.01.2020
- Състав
- СВЕТЛАНА ТОДОРОВА КИРЯКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 420 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.420, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.180 · Закон за задълженията и договорите
- чл.181 · Закон за задълженията и договорите
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/….....01.2020г. гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на ………………януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ
: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1818 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 420 ГПК.
Образувано е по искане, подадено от ответниците
М.М.М. с ЕГН ********** и М.А.М. с ЕГН **********,***, за спиране на принудителното изпълнение на издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК под № 9423 от 17.12.2018г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18929 по описа на ВРС за 2018г., въз основа на които е образувано изп.д. № 20197180400149 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, с рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие – ВОС.
Искането е обективирано в подадения от всеки един от ответниците писмен отговор на депозираната от
ПИБ АД ЕИК ********* искова молба, с която срещу М.М.М. с ЕГН ********** и М.А.М. с ЕГН **********,***, е предявен специалния установителен иск по чл.415, ал.1 във вр.чл.422, ал.1 от ГПК, с който се настоява да бъде признато в отношенията между страните дължимостта на вземания за главница, договорна лихва, наказателна лихва и такси и разноски, произтичащи от Договор за банков кредит № 94КР-АА-0128/15.05.2006г. и Анекс №1/14.07.2009г., поради обявена предсрочна изискуемост
С определение №4577/31.12.2019г. искането е оставено без движение, като на ответниците е предоставен срок да заявят, съответно - представят доказателства в зависимост от хипотезата, при която настояват за спиране на принудителното изпълнение, а именно : 1. ако се позовават на чл.420, ал.1 от ГПК следва да представят надлежно обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД до една трета от вземането; 2. ако се позовават на хипотезата по чл.420, ал.2 от ГПК, то следва да представят писмени доказателства, че 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
С молба вх. № 1143 от 14.01.2020г. молителите заявяват, че искането им намира основание в разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК, за което представят писмени доказателства – платежни нареждания за извършени банкови плащания в полза на ПИБ АД.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по т.д. №1818/2019г. по описа на ВОС е образувано след успешно проведено заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК, в резултат на което ПИБ АД ЕИК ********* се е снабдила със ЗНИ и ИЛ срещу М.М.М. с ЕГН ********** и М.А.М. с ЕГН **********. Пред ЧСИ рег. № 718 банката е образувала изпълн.дело №
20197180400149, в хода на което на длъжниците е връчена ПДИ ведно със заверено препис на издадената по ч.гр.д. № 18929/2018г по описа на ВРС срещу тях Заповед за незабавно изпълнение под № 9423/17.12.2018г. на дата 14.05.2019г.
В преклузивния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК всеки един от длъжниците е подал възражение. На кредиторът е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящият иск е депозиран в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.5 от ГПК, когато е образувано исково производство, компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението е съдът, пред който е предявен искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Доколкото ответниците не са изпълнили задължението си, вменено им с определение №4577/31.12.2019г. да посочат точно и ясно хипотезата, на която се позовават в искането си за спиране, но предвид изложените в писмения отговор възражения за „неправилно калкулирана“ главница и приложени към молба с вх. № 1143/14.01.2020г. писмени доказателства, съдът приема, че молбата им се основава на хипотезата на чл.420, ал.2, т.3 от ГПК – неправилно изчислен размер на вземането по договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК, на която се позовава длъжникът, допуснатото незабавно изпълнение се спира в случаите, когато искането е подкрепено с писмени доказателства.
В конкретния случай с допълнителната молба ответниците са представили, съгласно посоченото в нея – 106 броя платежни нареждания.
Същите представляват вносни бележки за внасяне на различни суми с вносител М. М.А. в полза на М.М.М. с основание вноска по кредит или захранване на сметка по кредит; вносни бележки с вносител М. М.А. в полза на М.А.М. с основание захранване на сметка кредитна карта; както и вносни бележки с вносител М.А.М. по негова лична сметка или по сметка на М.М.М. с основание вноски по кредитна карта или захранване на сметка.
Представените доказателства не обосновават извод за неправилно изчислен размер на вземането, предмет на установителната претенция.
На първо място, не е ясно относимостта на голяма част от ангажираните счетоводни документи предвид посоченото в тях основание за внасяне и изписване на сметки, за които липсват твърдения, че обслужват процесното вземане. На следващо място по отношение на останалите приложени документи, в които е посочена разплащателна банкова сметка ***.2, б.ж от договора за кредит, не може да се прецени с вероятност наличието на неправилно изчислен размер на вземането както по главница, така и по останалите пера на дълга. Доколкото ответниците не спорят, че са страни по облигационното отношение с банката, както и, че са извършвали частични плащания по договора, то при неконкретизиране от тяхна страна на съответния размер на вземането, за което считат, че е налице неточно изчисляване, както и некокретизиране на относимостта на ангажираните доказателства към договора за кредит, от който произтича вземането на банката-ищец, то съдът не може служебно да прецени доколко ищецът неправилно е изчислил размера на дълга, съответно да постанови спиране на незабавното изпълнение на ЗНИ.
По изложените съображения съдът приема, че искането за спиране на изпълнението е неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.М.М. с ЕГН ********** и М.А.М. с ЕГН **********,***, за спиране на принудителното изпълнение на издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК под № 9423 от 17.12.2018г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 18929 по описа на ВРС за 2018г., въз основа на които е образувано изп.д. № 20197180400149 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова, с рег. № 718 на КЧСИ, с район на действие – ВОС.
Определението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд Варна с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на ответниците.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: