Решение № 2720 от 01.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2720 гр. Пловдив, 01.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330121386 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Н. Г. Л. срещу „Адессо Кредит България“ ЕООД, с която се иска от съда да осъди ответника да върне на ищеца сумата от 50 лв., платена като неустойка по договор за потребителски кредит от 18.08.2022 г., ведно със законната лихва, като счита, че договорът за кредит е нищожен, а въпросната неустойка е уговорена в случай на непредставяне на обезпечение. В хода на съдебното дирене размерът на иска е увеличен на сумата от 208,50 лв.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, подаден чрез ССЕВ на 06.02.2025 г.. Ответникът намира иска за неоснователен, сочи, че не са посочени никакви основания за нищожност на договора, поради което оплакването е бланкетно. Цитира съдебна практика и намира, че не може да се обяви договорът за нищожен, тъй като съдът следи само за неравноправни клаузи, но не и за действителността на целия договор. Представя рекапитулация по кредита.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД, за основателността на който следва да се установи плащането на процесната сума без валидно правно основание за това.

От представената от самия ответник справка за плащанията по договора 1 се установява, че е платена сума за неустойка в размер на 208,50 лв.

Следователно, установява се плащането на процесната сума на ответника, който факт е единственият, разпределен в тежест на ищеца.

Ответникът следва да наведе твърдения и да докаже наличието на валидно правно основание за дължимост на сумата. Ето защо неправилни са доводите му, че ищецът следвало да изтъкне основания за нищожност на договора.

Страните не спорят по сключването на договора и клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение. Това се установява и от представения от ищеца договор за кредит, който дава сведения за размера на неустойката и за дължимостта й в случай на непредставяне на обезпечение.

Тези характеристики на клаузата водят до извода за нейната нищожност.

Предвиждането на неустойка за неизпълнение на задължение, което не води до преки вреди, а само увеличава кредитния риск, няма обезщетителен, а възнаградителен характер. Тя съставлява скрита печалба за кредитора. Този извод не се променя от предвиждането на преференциални условия срещу задължението за обезпечаване. Кредиторовото задължение за преференции е обвързано с обезпечаването, а не с дължимата неустойка, но дори в обратния случай, липсват вреди, които неустойката да обезщетява. Налице е само увеличен кредитен риск, при липса на обезпечение. Дължимостта на неустойка за увеличения кредитен риск съставлява всъщност възнаграждение.

Уговарянето му като неустойка, с цел прикриване на действителната функция на това плащане, води до извод за накърняване на добрите нрави от клаузата за неустойка и нейната нищожност. Поради плащане на процесната сума по нищожна клауза, тя се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане. Соченото от кредитора основание се явява недействително. Искът е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от 10.12.2024г. до окончателното плащане.

Поради изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да плати сторените от ищеца разноски: 50 лв. за държавна такса. Следва да бъде платен и адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА в размер на 240 лв. с ДДС, чийто размер е съобразен с ниската правна и фактическа сложност на делото и решаването му в едно заседание. Не се обориха от ответника предпоставките на чл.38 от ЗА.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АДЕССО КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:202250289,

2 със седалище и адрес на управление: гр. Ботевград, бул. „З-ти март" №83, ет.

7, ДА ПЛАТИ на Н. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: *** по предявения от нея иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, сумата от 208,50 лв., платена при начална липса на основание - като неустойка по Договор за паричен заем № ***/18.08.2022г., ведно със законната лихва от 10.12.2024г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „АДЕССО

КРЕДИТ

БЪЛГАРИЯ”

ЕООД, ЕИК:

202250289, да плати: на Н. Г. Л., ЕГН **********, сумата от 50 лв. за държавна такса; на ***, със съдебен адрес: ***, сумата от 240 лв. с ДДС – за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3