Решение № 5763 от 25.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5763 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100505785 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20081605 от 01.03.2023 год., постановено гр.д. № 481 по описа за 2021г. на СРС, 30 състав, са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „А.М.**“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул. ****, представлявано от Н.Й.Ц., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Д. М. от АК Добрич, със съдебен адрес: гр.

София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.**** срещу „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: град София, пл. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. М. Ж. от ДАК, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. ****, офис 49 кумулативно и обективно съединени искоме с правна квалификация чл.49 ЗЗД вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7 000 лв., частично предявена от сума в общ размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на неизпълнение от страна на банката на задълженията по договор за инвестиционен банков кредит № 2139 от 28.02.2013г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.01.2021г. до окончателното изплащане. Ищецът е осъден да заплати и сумата от 1 163 лева разноски по делото.

Срещу решението в срока по чл.259 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство, с която оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът оспорва извода на съда, че е налице неизпълнение на задължения по процесния договор за кредит от негова страна, резултат именно на което е отказът да се отпусне втория транш на кредита. Въззивникът твърди, че начинът на отпускане на сумите е предварително съгласуван и определен между страните, поради което еднократното отпускане на първоначалната сума не предполага представяне на посочените в решението документи. Поддържа заявеното в исковата молба, че не става ясна причината за мълчаливия отказ да се отпусне сумата по втория транш, като твърди, че липсва изпълнение на задълженията от страна на банката във връзка с финансов анализ, който да стане 1 предпоставка за отказ от отпускане на сумата. Въззивникът твърди, че преди отпускане на сумата от втория транш няма как ищецът да изпълни условието за получаване на категоризация, едва след което ще се отпусне сумата от втория транш, тъй като едно от законовите изисквания за получаване на „първа категория“ е да има определено количество произвеждане на краве мляко, каквото без закупуване на кравите, за което е и предназначена сумата по втория транш, е невъзможно. Твърди изначална невъзможност за изпълнение на задължението по тази клауза от договора. Моли съда да отмени решението, като на негово място постанови друго, с което изцяло да уважи претенциите. Претендира разноски.

От страна на ответника е постъпил отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който иска от съда да отхвърли като неоснователна въззивната жалба, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно. Въззиваемият твърди, че изначалната невъзможност за изпълнение на задължението, на която се позовава въззивникът е неуместна, тъй като дружеството – кредитополучател е поискало включване на уговорката при договаряне на условията, при които да бъде кредитирано. Претендира разноски.

Пред настоящата въззивна инстанция не са заявени доказателствени искания от страните, поради което съдът намира от фактическа страна следното:

„А.М.**“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град Добрич, ул.

****, представлявано от Н.Й.Ц., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Д. М. от АК Добрич, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл.**** е предявило срещу „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление: град София, пл. ****, действащ чрез процесуалния си представител адв. М. Ж. от ДАК, със съдебен адрес: гр. Варна, ул. ****, офис 49 следния иск:

Да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 7 000 лв., частично предявена от сума в общ размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на неизпълнение от страна на ответника на задълженията по договор за инвестиционен банков кредит № 2139 от 28.02.2013г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.01.2021г. до окончателното изплащане. Иска се присъждане на сторените от ищеца по делото разноски.

Ответникът е получил исковата молба и приложенията й, но не е депозирал отговор.

В проведените съдебни заседания се представлява от пълномощник, който оспорва иска по основание и размер.

Ищецът основава иска на обстоятелството, че на 28.02.2013г. между неговия управител и филиала на банката ответник в гр. Варна е сключен инвестиционен банков кредит № 2139 в размер на 50000 лв., с цел: ремонтни дейности в кравеферма в с. Сенокос, общ. Балчик, обл. Добрич и за закупуване на млеконадойни крави, усвояван на два транша, с краен срок на усвояване до 27.08.2013г. и съгласно условията на договора. Крайният срок за издължаване на кредита, уговорен в полза на банката е 20.02.2023г., на 119 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 417 лева. С първоначално усвоената сума от 20 000 лв., както и с допълнителни средства на ищеца в кравефермата ищецът твърди, че са извършени следните СМР: Поставяне на нова дограма за сумата от 5000 лв.; закупуване на доилна инсталация на стойност 2000 лв.; изграждане на ново В и К, шахта и водомер на стойност 2000 лв.; изграждане на самостоятелен ел. пост със захранващ кабел 90 м. на стойност 4200 лв.; облицовка на помещенията с фаянс, теракот, поставяне на бойлер, оборудване на санитарни помещения и възли на стойност 1800 лв.; демонтаж на съществуващ покрив, състоящ се от дървени конструкции и керемиди на стойност 3800 лв.; монтаж на нов метален покрив на стойност 40 000 лева; вътрешно измазване на стойност 5000 лв.; поставяне на 3 бр. П. врати на стойност 1500 лв. Ищецът твърди, че по указание на банката, тъй като била нова фирма и нямала дейност, разходните документи за усвояване на кредита били издавани от ЗП „Нина Цветкова“, която имала дейност от 2005г. ЗП „Нина 2

Цветкова“ получавала субсидии от Министерството на земеделието и горите, тъй като отговаряла на всички изискванията на наредбите за получаване на европейско финансиране в т.ч. притежавала необходимите разрешителни за отглеждане на животни и за предаване на сурово мляко, с удостоверение и лиценз за продажба на продуктите. Отделно от това твърди, че през целия период на извършване на посочените СМР, обектът бил ежеседмично посещаван от представители на банката, с които СМР-тата се съгласували предварително и били одобрявани.

Ищецът твърди, че след усвояването на първия транш от 25 000 лв., 5 000 лева били разпределени по застраховки, карти, а нотариалната услуга за договорна ипотека била заплатена върху сумата от 50 000 лева. Тогава кредитополучателят поставил пред ръководството на банката в гр. Варна въпроса да бъде разрешено усвояването на втория транш от кредита - за закупуване на 30 броя млечни крави. Това искане било отказано.

Ищецът счита, че банката не е извършила финансов анализ на дейността на фирмата съгласно т.10.4 и т.10.5 от договора за банков кредит, по повод усвояването на кредита.

Твърди, че притежава всички необходими документи, които доказват, че стриктно е изпълнявал указанията на банката и е разходвал кредита по предназначение. По това време срещу фирмата нямало образувани изпълнителни дела или дела от публичен изпълнител за събиране на данъци, такси и др., които да доказват лошо или затруднено финансово състояние. Ищецът счита, че неосигуряването от страна на банката ответник на пари за закупуването на определения брой млечни крави е довело до финансови загуби на фирмата.

Като причина за това се сочат и действията на служителите на ответника, които ищецът определя като противоправни. Ищецът твърди, че като не е изпълнила договора от 28.02.2013г., банката ответник му е причинила вреди в размер на исковата сума. Освен това, на 08.06.2015г. ищецът е получил нотариална покана, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем и че към 29.04.2015г. дължи на банката следните суми: 22 979,94 лева - главница и 4329,46 лева - лихви. След като банката се е снабдила с изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 222/2015г. по описа на ЧСИ Н. Н. с peг. № 810 на КЧСИ.

Ищецът претендира исковата сума като обезщетение от действията на служители на ответника, на които той е възложител на работа /лицата от офис на „Уникредит Булбанк“ АД Варна, работещи по трудов договор/. Тези служители на банката не са изпълнили задължението си по т.10.4 и т.10.5 от договора за банков кредит или ако са го изпълнили същото е неточно и/или невярно. Това от своя страна е довело до неправилното становище за прекратяване на финансирането по втория транш, което е довело до невъзможност да се плаща първата част от кредита, до предсрочна изискуемост, до образуване на изпълнително дело и до увреждане на ищеца с исковата сума, която той вече дължи по изпълнителното дело.

В хода по същество на делото, пълномощникът на ответника моли иска да се отхвърли като за неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е представил доказателства, обосноваващи, че на посочените в исковата молба лица, за които се твърди, че са извършили увреждащо деяние, ответникът е възложил някаква работа, както и от събраните по делото доказателства не се обосновава причинна връзка между твърдяните вреди и поведението на тези лица. Твърди, че в договора в чл. 6.2 е посочено, че отпускането на втори транш се обуславя от условието кредитополучателят да представи документ, удостоверяващ категоризацията на кравефермата в с. Сенокос, общ. Балчик, обл. Добрич, съгласно условията на Наредба № 4 от 19.02.2008г на Министъра на земеделието и храните и поради неизпълнението на това условие, втори транш не е предоставен, а по кредитната преписка няма и искане от кредитополучателя за усвояване на втори транш. Иска присъждане на сторените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от 3 първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Съдът намира обжалваното решение за недопустимо.

Съдът приема, че предметът на делото е спорното материално субективно право претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Приема се, че съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. В случаите, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание, а е разгледал иск, който не е предявен и не е разгледал предявения, решението е недопустимо и въззивната инстанция, като го обезсили, следва да изпрати делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.