Решение № 134 от 28.11.2025, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Асеновград, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20255310200418 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 818519-F799075/14.03.2025 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“–Пловдив, ЦУ на НАП- Мария Йосифова Радулска на „***“ ООД с БУЛСТАД *** със седалище и адрес на управление:

***, представлявано от П. В. М. на основание чл.185 ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал.2 и ал.4 от ЗДДС.

Срещу НП е депозирана жалба от „***“ ООД. В жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника – адв. В. М. се възразява срещу наказателното постановление, като се изразява становище за неговата незаконосъобразност и се навеждат твърдения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в процедурата по издаването му, както и за неправилно приложение на материалния закон. Претендира се маловажност на нарушението и приложението на чл. 28 от ЗАНН . Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна Началникът на Отдел ОД –гр. Пловдив при ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт А., който моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Асеновградският районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимиран процесуален субект и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество 1 същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания се установява, че на 11.11.2024 г. от служители на ЦУ на НАП, сред които бил и актосъставителят А. Р., била извършена съвместна проверка в търговски обект, представляващ Цех за спиртни напитки, находящ се в ***, стопанисван от „***“ ООД, във връзка със спазване на разпоредбите на данъчното законодателство. При проверката се установило , че дружеството „***“ ООД в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като е издало ФКБ № 0001257/01.08.2024г. на стойност 756.00 лв. в брой от монтираното и въведено в обекта ФУ, но в същия липсват задължителните реквизити по чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., а именно наименование на закупената стока, количество и единична стойност. Затова е прието, че от дружеството – жалбоподател „***“ ООД е допуснато нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.

За констатираното нарушение на 25.11.2024 г. на дружеството бил съставен АУАН в присъствието на упълномощен представител – Х.Т., която го подписала без възражения. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Тъй като били счетени за неоснователни от АНО, въз основа на АУАН било издадено и атакуваното НП, с което на дружеството жалбоподател за горното нарушение било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв.

При така установената фактическа обстановка и след като провери изцяло и във връзка с възраженията на жалбоподателя законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, съдът намира следното от правна страна:

НП е законосъобразно и в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати процесуални нарушения. Самото НП е издадено по реда на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, в преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, съдържа изискуемите законови реквизити и е издадено от компетентен органНачалник на Отдел в ЦУ на НАП, упълномощен за това със заповед № ЗЦУ384/27.02.2024 г. на Изпълнителния Директор на НАП. Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на извършването му са подробно и ясно описани в обжалваното НП, като в конкретния казус са установени от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства, потвърдени и чрез събраните гласни доказателства посредством разпита в качеството на свидетел на актосъставителя.

По несъмнен начин се установява, че дружеството жалбоподател е извършило нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.

Посочената норма въвежда правилото, че: Фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължителни реквизити изброително посочени в 17 точки, като съгласно т.7 следва да съдържа: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.

Наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката, а в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с 2 различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност.

В конкретния случай, при проверката от разпечатан КЛЕН на 11.11.2024 г. е установено, че е издаден ФКБ № 0001257/01.08.2024г., а от съдържанието на самия Касов бон е видно, че напълно липсват горните реквизити, посочени в т.

7, поради което очевидно не е изпълнено горното задължение, с което е реализиран обективния състав на горното нарушение. Самата наредба Наредба Н-18/13.12.2006 г.на МФ е издадена на основание чл. 118 ал.4 от ЗДДС, а горното задължение на търговеца следва от препратката на чл. 118 ал.4 т.4 от ЗДДС, според която разпоредба с тази Наредба се определя и редът за издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Затова и съдът намира, че правилно описаното нарушение е квалифицирано по посочената в НП материално правна разпоредба.

Правилно описаното нарушение е съотнесено и към съответстващата му санкционна разпоредба – чл. 185 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, която предвижда в тези случаи имуществена санкция за едноличен търговец или юридическо лице от 1000 до 4000 лв., когато нарушението не води до неотразяване на приходи, както е в процесния случай.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че за извършената продажба, за която е издаден и ФКБ е издаден и паралелен данъчен документ, а именно фактура № 0000002350 от същата дата и удостоверяваща същото плащане, в което фигурирали липсващите реквизити, което санирало нарушението. Наличието на допълнителни първични счетоводни документи описващи същата търговска сделка, каквато е посочената фактура не игнорират задължението на търговеца по чл. 118 ал.1 от ЗДДС да регистрира извършените продажби чрез издаване на ФКБ от ФУ, който трябва да отговаря на всички нормативни изисквания за задължително съдържание.

Двата документа касаят различни задължения на търговеца и се издават на различно основание, конкретно фактурата на основание чл.113 ал.1 от ЗДДС и респективно те имат различни законоустановени реквизити, които са отражение на различните им функции в данъчните и търговските правоотношения. Отделно от това, въпреки че се твърди от жалбоподателя, като практика на дружеството, че вместо реквизитите по т. 7, във ФКБ да се вписва номера на фактурата, в процесния случай ,видно от ФКБ № 0001257/01.08.2024г., в него по никакъв начин не е вписана посочената по-горе фактура, което прави невъзможно при прегледа му директна препратка към нея, поради което е безспорно, че във ФКБ отсъстват реквизитите по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.

Неоснователно е и възражението, че нарушението е маловажен случай, защото не води до неотразяване на приходи и не ощетява държавата или крайния потребител. В случая, това превилегировано обстоятелство –липсата на съставомерен резултат е включено в обективния състав на нарушението и по принцип обуславя неговата по-ниска наказуемост.

Правилно административно-наказващият орган е наложил имуществената 3 санкция в минималния размер на предвидения в закона диапазон, а именно в размер от 1000 лева, който е съобразен с основния критерий по чл. 27 от ЗАНН, а именно тежестта на нарушението. Съдът намира, че определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При тълкуване на посочената норма на чл. 28 от ЗАНН, следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.

Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложено административно наказание имуществена санкция за неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на вещите – предмет на нарушението. Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска, чрез облагането с данък върху добавената стойност, като в него предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които увреждат фискалните интереси на държавата,са чувствително засилени. Стойността на предмета на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 185 ал. 2 от ЗДДС няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК.

С оглед на изложеното Съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно-наказателна отговорност.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административнонаказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

В случая се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно удостоверени като основание и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на Отдел ОД –гр. Пловдив при ЦУ на НАП следва да се определят в минималния размер от 130 лева съгласно чл. 27е от НЗПП с оглед факта, че делото е със сравнително малка сложност в сравнение със другите дела от съответния вид и след отчитане и на изразходвания времеви ресурс от пълномощника на 4 жалбоподателя, предвид факта , че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание.

С оглед на изложените съображения, Съдът намира, че НП е постановено при спазване на административно-производствените правила, същото е правилно и законосъобразно и като тава следва да бъде потвърдено, затова и на основание чл. 63 ал.1 и ал. 2 т.5 от ЗАНН, Съдът