Решение № 160 от 10.02.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Варна, 09.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20213100502928 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 279829/23.03.2021 г., депозирана от П.

АНГ. ХР. с ЕГН: ********** и ЕЛ. АНГ. П. с ЕГН: ********** , действащи чрез адв. Ю.Д. срещу Решение № 260815 от 9.03.2021 г., постановено по гр. д. № 19658/2019 г. по описа на РС-Варна, в частта относно квотите на допуснатите до делба поземлени имоти, находящи се в землището на гр. Бяла, община Бяла, област Варна:

1. Поземлен имот /нива/ с идентификатор № ***, находящ се в м-ст ”Ксахандаки” с площ от 6467 кв. м., при граници имоти с №№ ***; ***;

***;

2. Поземлен имот /нива/ с идентификатор № ***, находящ се в м-ст ”Ени махле” с площ от 10 838 кв. м., при граници имоти с №№ :***; ***;

***; 7598.158.4; ***;

3. Поземлен имот /нива/ с идентификатор № ***, находяща се в м-ст ”Лонгоз” с площ от 4 979 кв. м., при граници имоти с №№ ***; ***;

***; ***;

4. Поземлен имот /нива/ с идентификатор № ***, находящ се в ЗВКО ”Аян плай” с площ от 10 294 кв. м., при граници имоти с № № ***; ***;

***; ***; ***; ***; *** и

5. Поземлен имот /нива/ с идентификатор № ***, находящ се в ЗВКО ”Аян плай” с площ от 14578 кв.м., при граници имоти с № № ***; ***;

1

***; 07598. 405.10; ***; ***; ***, при квоти както следва:

- ТР. К. ХР., ЕГН: ********** - 6/108 ид. ч.;

- В. Ж. АТ., ЕГН: ********** - 2/108 ид. ч.;

- Ж. В. Ж., ЕГН:********** - 2/108 ид. ч.;

- Г. В. Ж., ЕГН:********** - 2/108 ид. ч.;

- Н. П. ХР., ЕГН: ********** -12/108 ид. ч.;

- АТ. ИЛ. Г., ЕГН: ********** - 6/108 ид. ч.;

- ХР. ИЛ. ХР.,ЕГН: ********** - 6/108 ид. ч.;

- ЕЛ. АНГ. П., ЕГН: ********** - 6/108 ид. ч.;

- П. АНГ. ХР., ЕГН: ********** - 6/108 ид. ч.;

- СТ. АЛ. Д., ЕГН: ********** - 2/108 ид. ч.;

- ДР. ХР. Р., ЕГН: ********** - 2/108 ид. ч.;

- ЗЛ. В. АП. ,ЕГН: ********** -1/108 ид. ч.;

- Д. В. АЛ., ЕГН: ********** - 1/108 ид. ч.;

- ХР. СТ. В., ЕГН: ********** - 6/108 ид. ч.;

- К. П. ДЖ., ЕГН: ********** - 6/108 ид. ч.;

- А. ОГ. ДЖ., ЕГН: ********** - 6/108 ид. ч.;

- П. Г. ИВ., ЕГН: ********** - 6/108 ид. ч.;

- АНГ. В. Й., ЕГН: ********** - 6/108 ид. ч.;

- ЕЛ. Д. М., ЕГН: ********** - 4/108 ид. ч. ;

- ЗЛ. Д. М., ЕГН: ********** - 4/108 ид. ч.;

- ЕНЧ. К. ЕН., ЕГН: ********** - 8/108 ид. ч.;

- ИЛ. Н. ИЛ., ЕГН: ********** - 4/108 ид. ч.;

- ЕЛ. Н. ИЛ.,ЕГН: ********** - 4/108 ид. ч.

По делото е депозирана и въззивна жалба с вх. № 280056/24.03.2021 г., депозирана от ХР. СТ. В., ЕГН: **********, ЕЛ. Д. М., ЕГН: **********, ЗЛ. Д. М., ЕГН:

**********, П. Г. ИВ., ЕГН: **********, ЕНЧ. К. ЕН., ЕГН: **********, ЕЛ. Н. ИЛ.,

ЕГН: **********, ИЛ. Н. ИЛ., ЕГН: **********, А.О. Д., ЕГН: **********, К. П. ДЖ.,

ЕГН: **********, действащи чрез адв. Д.В., срещу Решение № 260815 от 9.03.2021 г., постановено по гр. д. № 19658/2019 г. по описа на РС-Варна в частта за квотите на съделителите.

Във въззивната си жалба с вх. №279829 от 23.03.2021 г., П. АНГ. ХР. и ЕЛ. АНГ.

П. сочат, че постановеното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като същото е постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, материалния закон и трайната съдебна практика. Считат, че съдът неправилно е определил квотите в съсобствеността, като молят делбата да бъде допусната при квоти за П. АНГ. ХР. - 5/72 ид. ч. и за ЕЛ. АНГ. П. - 5/72 ид. ч. Сочат, че в решението първоинстанционният съд е неправилно обсъдил само и единствено удостоверение за наследници, свидетелство за венчание и решение № 11000 от 10.06.1999 г. на ПК- гр. Бяла. Твърдят, че съдът не е взел предвид основанието, на което К. Г. е станал собственик на процесните имоти, а именно представения Нотариален акт № 18, том Н, дело № 351/1959 г. по опис на нотариус И.К., от 2 който е видно, че К. Х. Г. е признат за собственик върху недвижим имот въз основа на Указа за уреждане на задълженията по отменения закон за селското стопанско настаняване на бежанците. Процесните имоти са придобити по време на брака на К. и Н. Г.а, поради което към момента на придобиването на имотите през 1959 г., същите са станали съпружеска имуществена общност. Сочат, че след смъртта на К. Г., неговите дялове от имотите са придобити по наследство от съпругата му и неговите братя, като квотите им се определят по реда на чл. 9, ал. 2, изр.първо от ЗН от 1950г., респективно Н. Г.а е станала собственик на 5/6 ид. ч. от имотите. Сочат, че след смъртта на Н. Г.а, доколкото същата е нямала деца, дяловете на последната от процесните имоти следва да бъдат разпределени между нейните братя, както и между техните наследници по права линия, които ги заместват. Развиват подробни съображения за квотите на всеки от братята на Н. Г.а, както и за квотите на техните наследници. Молят за отмяна на решението и за постановяване на ново, с което да делба на процесиите поземлени имоти да бъде допусната при квоти 5/72 ид. ч. за ЕЛ. АНГ.

П. и П. АНГ. ХР.. Молят да бъде присъден самостоятелен имот на двамата, равняващ се на 5/72 ид. ч. за всеки от тях. Претендират разноски.

В срока за отговор въззиваемите (ищци в първоинстанционното производство), излагат доводи за правилността на решението, като молят за потвърждаването му.

Във въззивна жалба с вх. № 280056/24.03.2021 г., депозирана от ХР. СТ. В., ЕЛ. Д.

М. /неправилно посочена Захариева/, ЗЛ. Д. М., П. Г. ИВ., ЕНЧ. К. ЕН., ЕЛ. Н. ИЛ., ИЛ.

Н. ИЛ., А.О. Д., К. П. ДЖ., се излагат доводи за неправилността на решението, поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствени правила, материалния закон и необоснованост. За неправилен намират извод на съда, че единствен собственик на делбените имоти е бил К. Г., доколкото към момента на смъртта му е действал СК от 1968 г., според който недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо па двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Считат, че след смъртта на К. Г., съпругата му Н. Г.а е притежавала ½ от имотите, като отделно от това е наследила част от другата ½ ид. ч., притежавана от починалия си съпруг, съобразно с правилата, посочени в чл. 9, ал. 2 ЗН. Твърдят, че съпругата е наследила 2/3 ид. ч. от частите на съпруга си, а останалата 1/3 ид. ч. се наследява от неговите братя. Молят за отмяна на решението и за постановяване на ново такова, с което да се преизчислят квотите на съделителите по отношение на имотите, като се вземат предвид изложените в жалбата доводи. Претендират разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на тази въззивна жалба от никоя от насрещните страни.

В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивниците ХР. СТ. В., ЕЛ. Д.

М., ЗЛ. Д. М., П. Г. ИВ., ЕНЧ. К. ЕН., ЕЛ. Н. ИЛ., ИЛ. Н. ИЛ., А.О. Д., К. П. ДЖ., редовно уведомени, лично се явява П.И., представляват се от адв. В.. Поддържа депозираната от страната въззивна жалба. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от адв. П..

Въззиваемите Е.П., П.Х., А.Й., Д.Р., С.Д., З.А. и Д.А., редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

Въззиваемите Т.Х., А.Г., Н.Х., Х.Х., В.А., Ж.Ж. и Г.Ж., редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв. П.. Същият моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на адв. В..