Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2433 от 23.03.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 27600/2021
Вид
Решение № 2433
Подписан
23.03.2022
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2433 гр. С., 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20211110127600 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Ищецът Ф. С. Ф. е предявил срещу ответника [фирма] при условията на обективно съединение осъдителни искове за заплащане на сумите от 5000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по л.а. „БМВ 728 IA“, с рег. № С 0 9290 СХ, сумата от 742 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 02.12.2019г. до 18.05.2021г., за сумата от 1080 лв. представляваща обезщетение за претърпяна загуба в размер на платения наем на заместващ автомобил за периода от 02.12.2019г. до 18.05.2021г., вследствие на ПТП от 02.12.2019 г., предизвикано от водача на л.а. „Алфа Ромео“, с рег. № [РЕГ. №], чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху вземанията за главници от датата на подаване на исковата молба – 18.05.2021 г. до окончателното плащане.

Ищецът Ф. С. Ф. твърди, че на 02.12.2019г. в гр. С., е настъпило ПТП, предизвикано по вина на водача –В.С. К., който при управление на л.а. „Алфа Ромео“, с рег. № [РЕГ. №], движейки се по стария път между гр. С. и гр. Б. ударил лек автомобил „БМВ 728 IA“, с рег.

№ [рег. №] последователно в заден десен калник, централно отзад и в предната му лява част, вследствие на което му нанесъл значителни материални вреди. Поддържа, че към момента на настъпване на ПТП за л.а. „Алфа Ромео“, с рег. № [РЕГ. №] е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника [ФИРМА], поради което същият отговарял за причинените вреди от застрахования при него водач. Сочи, че същите са описани в опис по претенция № 10119100100229, като тяхната стойност възлиза на 5000 лв., която претендира от ответника, ведно със сумата от 742 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на инцидента до датата на исковата молба, както и сумата от 1080 лв. за обезщетение за претърпяната загуба в размер на платения наем за друг автомобил за периода от инцидента до датата на исковата молба. Претендира законна лихва и разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът [ФИРМА] е подал отговор на исковата молба, с който не оспорва качеството си на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на другия участник в инцидента. Оспорва предявените искове като неоснователни с възражението, че последният не е реализирал виновно поведение, в резултат на което да е причинено процесното ПТП. Поддържа, че вината за инцидента е на ищеца, който управлявал автомобила си с несъобразена скорост. При условията на евентуалност навежда възражения за съпричиняване и за това, че инцидентът бил случайно събитие. Оспорва иска за обезщетение за пропуснати ползи по основание и размер. Оспорва като завишен по размер и иска за обезщетение за щетите върху автомобила на ищеца, като поддържа, че същите се дължали на експлоатационни и/или естествени причини. Твърди, че е налице тотална щета. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното обезщетение за забава. Оспорва претенцията за разноски на ищеца като недоказана. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед становището на ответника като безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото съдът е отделил наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Алфа Ромео“, с рег. № [РЕГ. №] със [ФИРМА] към датата на инцидента.

От представените по делото материали по щета № 10119100100229 по описа на застрахователя-ответник, се установява, че същата е образувана по заявление за изплащане на обещзетение за вреди на МПС от Ф. С. Ф. от 03.12.2019г. във връзка с процесното ПТП.

Основният спор между страните по делото е концентриран върху конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП, респ. по вина на кой от водачите е настъпило същото, и върху размера на дължимото обезщетение.

Спорните обстоятелства по реализиране на ПТП съдът намира да се установяват от съвкупния анализ на приетия по делото двустранен констативен протокол от 02.12.2019 г., събраните гласни доказателства и заключението на двете изслушани САТЕ.

Представеният двустранен констативен протокол е съставен по надлежния ред от водачите на участвалите в процесното ПТП превозни средства, оправомощени съгласно чл.

123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП да установят настъпването на ПТП, когато вредите от него са само имуществени, какъвто е конкретният случай, поради което съставлява годно доказателство за установяване на обстоятелствата по настъпване на ПТП. Протоколът е подписан от името на двамата водачи, като оспорването на подписа на другият участник в процесното ПТП В.С. К. не е доказано от страна на ответника. Напротив, разпитан в качеството му на свидетел същият потвърждава лично подписа си под протокола. Наред с това вещото лице М.Г. Марино по изслушаната съдебно-почеркова експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и обосновано след преценката му по реда на чл. 202 ГПК, потвърждава, че 2 подписът в графа „Подписи на водачите“ в позиция „А“ е положен от В.С. К..

От съдържанието на протокола и обозначената в него скица на произшествието се установява, че процесното ПТП е настъпило на 02.12.2019г. около 17:15ч. при движението по Републикански път I-8 с посока от гр. С. към гр. Б., където водачът на лек автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № [РЕГ. №] поради частично навлизане в лентата за насрещното движение реализирал ПТП в задната дясна част на изпреварващия го в същия момент лек автомобил „БМВ 728 И“ с рег. № [РЕГ. №]. Съгласно описаното в протокола водачът на лекия автомобил „Алфа Ромео“ с рег. № [РЕГ. №] предприел изпреварване на лек автомобил лек автомобил „БМВ 728 И“ с рег. № [РЕГ. №], като при завършване на маневрата реализирал удар с предната лява част на изпреварвания автомобил. В протокола са отразени видими щети по лек автомобил „БМВ 728 И“ с рег. № [РЕГ. №] – увредена задна броня, увредена задна дясна врата и др.

По своята правна природа двустранният констативен протокол за ПТП има характер на частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по настъпване на ПТП и, доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти, непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно процесуалния закон доказателствени средства. Затова дори участвалите в ПТП водачи да са постигнали съгласие относно вината на единия от тях за причиняването му, това не освобождава ищеца, в случай на оспорване от страна на ответника на механизма на ПТП, от процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни факти, при които е настъпило ПТП.

В случая като доказателство за механизма на реализиране на процесното ПТП по делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетели.

Показанията на свидетелката А.П.П. подкрепят изцяло обективираните в двустранния протокол констатации относно обстоятелствата по настъпването на процесното ПТП.

Свидетелката излага подробно и последователно как около 17:30-18 ч. в началото на месец декември 2019 г. станала неволен свидетел на ПТП на пътя от град С. до град Б.. Заявява, че движейки се зад лек автомобил марка „БМВ“ възприела как последният предриел маневра по изпреварване на лек автомобил „Алфа Ромео“, който завил рязко вляво и го ударил. След като лекият автомобил марка „БМВ“ приключил предприетата маневра лекият автомобил „Алфа Ромео“ го ударил втори път отзад. Свидетелката сочи, че след това лекият автомобил „БМВ“ почти спрял, при което другият автомобил го изпреварил и прибирайки се го навлязъл отново рязко в траекторията му на движение, с което го ударил в предната лява част.

Свидетелят В.С. К. дава сведения, че е участвал в ПТП, настъпило през зимата на 2019г. малко преди входа на гр. Б.. Сочи, че лекият автомобил „БМВ“ го доближавал с бърза скорост, поради което свидетелят подал звуков сигнал, същият го отминал и го закачил съвсем леко от лявата му страна. Заявява, че тръгнал след автомобила, но водачът му рязко спрял, при което го ударил отзад. Сочи, че след това, заобикаляйки лекия автомобил „БМВ“ го ударил и от неговата лява страна. Участниците съставили протокол за инцидента.

Събраните свидетелски показания с разпита на свидетелката А.П. относно механизма на ПТП следва да бъдат кредитирани като дадени от незаинтересовано от изхода на делото лице, възпроизвеждащо непосредствено възприети от него обстоятелства, кореспондиращи помежду си в частта относно мястото, времето и обстоятелствата по настъпване на ПТП, както и подкрепени изцяло от приетите писмени доказателства. Поради несъответствието им с последните и след внимателния им анализ като непоследователни и вътрешно противоречиви съдът не кредитира показанията на свидетеля К. в частите, в които същият заявява, че първото съприкосновение между двата леки автомобила е настъпило поради навлизане на лекият автомобил марка „БМВ“ в траекторията на управлявания от свидетеля лек автомобил, а вторият – поради рязкото му спиране.

3

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на водача на л. а. "Алфа Ромео", с ДК № [РЕГ. №].

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното в случая поведение на В. К. се явява в нарушение на вмененото на водача на МПС съгласно чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължение преди предприемане на маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От друга страна ал. 2 на същата цитирана разпоредба предвижда, че при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея.

Няма данни по делото, че водачът В. К. да е положил необходимата грижа за това, напротив, от показанията на другия разпитан свидетел А.П. се установи, че той рязко се е отклонил и е навлязъл в съседната пътна лента на изпреварващия го в този момент лек автомобил марка „БМВ“, което предполага, че не е съобразил конкретната пътна обстановка.