Определение № 733 от 16.10.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 733 гр. Габрово, 16.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Диян Д. Атанасов

Габриела Б. Илиева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20264200500423 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 278 ГПК и е образувано по частната жалба на адв. С. М. в качеството му на пълномощника на Е. Ю. С., срещу Разпореждане № 1860 от 20.07.2026 г. по ч. гр. д. № 192/2026 г. на Районен съд – Трявна.

С обжалваното разпореждане е допълнено, на осн. чл. 248 ГПК разпореждане №1419/21.05.2026 г. по ч.гр.д. №192/2026 г. по описа на ТРС, като „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление**********, е осъдена да заплати на адв. С. В. М., сумата от 60,00 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно правно съдействие и защита на длъжника Е. Ю. С., ЕГН **********, по ч. гр.д. №192/2026 г. по описа на Районен съд – Трявна. С разпореждането е отхвърлено искането за за присъждане на адвокатско възнаграждение за безплатно правно съдействие и защита на упълномощения адв. С. В. М. за горницата над 60,00 евро, до претендирания размер от 204,52 евро.

Твърди се, че съдът не е изложил мотиви за определянето на адвокатско възнаграждение под минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. и по-конкретно защо счита, че определянето на възнаграждение в минимален размер би довело до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията. Жалбоподателят счита, че намаленият размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 204.52 евро на 60.00 евро с обжалваното разпореждане нарушава ДФЕС, тъй като ще бъде далеч по-нисък от получаваното възнаграждение по сходни длъжности и професии.

Излага се, че след заплащането на данък печалба и осигуровки, ще останат около 30,68 евро, от които адвоката следва да заплати разходите, свързани с дейността му.

Така адвокатското възнаграждение ще бъде в значителна степен по-ниско от сходни длъжности и професии и ще доведе до нарушаване на конкуренцията в ущърб на адвоката. Излага се, че същото е в прекомерно нисък размер предвид извършените множество правни и фактически действия и положения труд за процесуалното представителство на Е. Ю. С. по ч. гр. д. № 192 от 2026 г. на РС - Трявна. Извършените 1 правни и фактически действия от страна на адв. са му отнели минимум 2 ч. труд, които следва да бъдат оценени и заплатени справедливо. По изложените съображения се прави искане въззивният съд да измени Разпореждане № 1860 от 20.07.2026 г. и да осъди “Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК: **********, да заплати на адвокат С. В. М. от АК - гр. П. адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА.

В законовия срок е подаден писмен отговор на частната жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД /заявител в заповедното производство/, чрез пълномощник юрк. И.И., с който частната жалба е оспорена като неоснователна. Твърди се, че проведеното заповедно производство не е с фактическа и правна сложност. Процесуалният представител на ответника е депозирал възражение, което съгласно чл. 414 от ГПК не следва да е обосновано. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд правилно е възприел практиката, че същия не е обвързан от предвиденото в НМРАВ по отношение на адвокатското възнаграждение, като в тази насока следва да се съобразят Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С427/16 и С-428/16.

Излага се, че е налице непропорционалност при заплащане на оказвана адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни резултати в разрез с принципите на конкурентност – по Закона за адвокатурата и по Закона за правната помощ. Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от ВАдС размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС. По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Поради изложеното се прави искане за оставяне на частната жалба без уважение.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по подаденото от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" АД заявление за издаване на Заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 ГПК против длъжника Е.

Ю. С., с предмет парично задължение по договор за кредит, цедиран от кредитодателя на заявителя по делото.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д. №192/2026 г. по описа на Районен съд – Трявна и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №158/16.03.2026 г., против която в законовия срок е подадено възражение от длъжника, чрез пълномощника си адв. С. М. С него е направено искане за осъждане на заявителя да заплати адвокатско възнаграждение на адв. М., на осн. чл.38 ал.2 ЗА, съгласно представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

С разпореждане №1008/14.04.2026 г., във връзка с постъпилото възражение, 2 съдът е указал на заявителя възможността да предяви установителен иск за вземанията си по издадената заповед в едномесечен срок от получаване на съобщението, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена на осн. чл. 415, ал. 5 ГПК.

В предоставения от съда срок заявителят не е представил доказателства за предявен иск относно вземанията по издадената заповед за изпълнение. Затова с разпореждане №1419/21.05.2026 г. РС – Трявна е обезсилил издадената от него заповед №158/16.03.2026 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №192/2026 г. на ТРС. В постановеното разпореждане съдът не се е произнесъл по направеното във възражението на длъжника искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.

С молба вх. №1835/26.05.2026 г. пълномощникът на длъжника е сезирал съда с искане за изменение на постановеното по делото разпореждане №1419/21.05.2026 г. чрез допълването му, на осн. чл. 248 ГПК, като се осъди заявителя да м у заплати адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро за оказана безплатна адвокатска помощ на длъжника в производството по настоящото дело.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна – заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД, която е представила писмен отговор, с който е оспорила основателността на искането, а при условията на евентуалност е изразила становище за основателност на искането до размер от 40,90 евро.

За да постанови обжалваното определение заповедният съд е изложил съображения, че искането е допустимо, а по същество – основателно, тъй като от приложения към възражението на длъжника ДПЗС е видно, че възражението от длъжника е подадено чрез адв. С. В. М., въз основа на приложен към него договор за правна защита и съдействие от 07.04.2026 г. за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата. За да определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗАдв, заповедният съд се е мотивирал с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г., като е приел, че съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа от упълномощения от длъжника адвокат, включваща единствено изготвяне и подаване на възражение по чл.414 ал.1 ГПК с бланкетно оспорване за недължимост на вземането, в полза на адв. М. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за безплатно правно съдействие и защита в размер на 60,00 евро. В останалата част до претендирания размер от 204,52 евро е отхвърлил молбата.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на заповедния съд.

Безспорно установено по делото е, че процесуалното представителство, осъществено от адв. М. като пълномощник на длъжника, е при условията на предоставена безплатна адвокатска помощ по ЗА. В тази хипотеза и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в правомощията на съда е да определи размера на адвокатското възнаграждение, а не на страната, която го претендира, с оглед на което е ирелевантно за спора в какъв размер се претендира от пълномощника.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, е формирана трайна съдебна практика на ВКС (определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 931/21.03.2025 г. по т. д. № 2282/2024 г. на ВКС, I т. о., Определение № 4625 от 30.09.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3101/2026 г., I г. о., ГК и др.), според която по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери, които могат да служат само 3 като ориентир при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Тези размери подлежат на преценка от съда, като от значение следва да са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.

Изводите на заповедния съд съответстват на практиката на ВКС, поради което е неоснователно възражението за немотивираност и неоснователност на извода му за наличие на предпоставките за определяне на адвокатско възнаграждение под минималния размер, визиран в наредбата.

Н а следващо място въззивният съд споделя и изводите на заповедния съд в обжалваното разпореждане, че с оглед извършените от процесуалния представител на длъжника действия по подаване на възражение по чл. 414 ГПК от името на длъжника, следва да се приеме, че претендираните от адв. М. съдебни разноски са несъизмерими както с извършените по делото процесуални действия, така и със заявения за зашита материален интерес от 109,54 евро. Пълномощникът на длъжника единствено е съставил възражение по чл. 414 ГПК, като е попълнил бланка по образец, без да излага мотиви за недължимостта на вземането. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, предвид масово разглежданите дела, касаещи потребителски кредити и богатата съдебна практика. Последващите действия по изготвяне на молба по реда на чл. 248 ГПК не са извършени във връзка със защита интереса на упълномощилия адв.

М. длъжник, поради което не следва да бъдат взети предвид досежно обема на извършена работа.

Поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1860 от 20.07.2026 г. по ч. гр. д. № 192/2026 г. на Районен съд – Трявна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4