Решение № 19353 от 27.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19353 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря КРИСТИНА Д. Н. като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110175151 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД срещу С. о., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.410 от КЗ за сумата от 328.05 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка № 470424242430651, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът поддържа, че на 28.05.2024 в гр. С. водачът Т. Д., управлявайки л.а. марка „Ауди“, модел А7 с ДК. №СВ****ХА се движел по ул. „И.“ и попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно за движение[1]дупка, вследствие на което на МПС са нанесени материани щети –задна дясна гума и др. Твърди, че процесният автомобил е застрахован при ищеца по застраховка „Б. Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица №470424020010102/23.03.2024, със срок на покритие от 23.03.2024 г. до 22.03.2025 г. Твърди, че вредите са описани в декларация за настъпване на застрахователно събитие и застрахователна преписка №470424242430651 и опис-заключение по щета. Твърди, че е определил възстановителна стойност в размер от 328.05 лева.

Поддържа, че с доклад по щета е одобрена сумата от 328.05 лева от ищеца и е изплатена на собственика с платежно нареждане от 06.06.2024.Твърди, че до ответника е изпратена регресна покана от 16.10.2024 за възстановяване на застрахователното обезщетение по застрахователна преписка №470424242430651, получена на 21.10.2024.Твърди, че С. о. не е предприела действия за заплащане на задължението. Поради това предявява претенцията си по съдебен ред.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. о. оспорва предявения иск. Иска на основание чл.219 от ГПК да бъде привлечено като трето лице помагач на негова страна ДЗЗД „В. С.. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника ДЗЗД „В. С. и в частност и „В. К. Г.“ ЕООД, като дружество партньор в ДЗЗД, изразява становище за неоснователност на предявения иск, поради липса на яснота за механизма на настъпване на описаното ПТП, както и за това каква е конкретната причина за настъпването му.

1

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съобразно приложимата материално правна норма, доводите и възраженията на страните, в тежест на ищеца е да докаже правоотношение по валиден застрахователен договор с увредения, покриващо процесния застрахователен риск, възлагане на определена работа от С. о. на друго лице – нейни служители и работници, във връзка с общинската пътна мрежа, настъпването на вреди на процесния лек автомобил, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на С. о. – бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, на което е настъпило ПТП-то и представляващо част от общинската пътна мрежа, с изпълнението на която работа причинените на лекия автомобил вреди се намират в причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на възложената работа и ищеца като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения. В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума в срок, както и оборване на презумпцията за виновност на изпълнителите на възложената работа. В тежест на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване на ПТП от застрахованото лице.

Безспорни между страните е наличието на договор за а застраховка „Б. Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица №470424020010102/23.03.2024 г., със срок на покритие от 23.03.2024 г. до 22.03.2025 г. между ищеца и собственика на л.а. марка „Ауди“, модел А7 с ДК. №СВ****ХА, както и, че сумата от 328.05 лева е изплатена на собственика с платежно нареждане от 06.06.2024 г. от ищеца по процесната щета.

От представената по делото застрахователна полица №470424020010102/23.03.2024 г., със срок на покритие от 23.03.2024 г. до 22.03.2025 г. се установява правоотношение между ищеца и увреденото лице по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ при Общи условия, с покрит застрахователен риск „Пълно каско“, с обект лек автомобил марка „Ауди“, модел А7 с ДК. №СВ****ХА. Видно от приложените по делото Общи условия за застраховка на МПС „Каско Стандарт“, процесното събитие представлява покрит застрахователен риск – пътно-транспортно произшествие по Клауза Пълно каско. Видно от Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 28.05.2024 г., подадено от водача Т. Г.а Д., застрахователят е уведомен за настъпило събитие. На 06.06.2024 г. ищецът изплатил на увреденото лице, застрахователно обезщетение в размер на 328.05 лв. С Регресна покана изх. № 2302/16.10.2024 г. ищецът поканил ответника С. о. да му заплати сумата от 328.05 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение. С писмо от 25.10.2024 г. ответникът отказал плащане, поради недоказаност на деликтната му отговорност.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по САТЕ се установява, че причините за настъпване на произшествието е преминаване на автомобила през необезопасена дупка на пътното платно. Вещото лице дава заключение, че така представения механизъм на ПТП обуславя настъпването на посочените щети, т.е. налице е причинно-следствена връзка между произшествието и вредите. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, определена на база средни пазарни цени към датата на произшествието е 386.09 лв., с ДДС.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Т. Г.а Д., водач на автомобила към момента на настъпване на произшествието. Посочва, че е имал само един инцидент, в който си спукал гумата, управлявайки лек автомобил марка „Ауди“, модел А7 с ДК. №СВ****ХА. На слизане от улица 202 към улица Първа Българска армия, попаднал в дупка и шахта, които били една до друга и си спукал гумата. Не си спомня точната дата, но било през деня. Времето било слънчево и сухо. Нямало никаква сигнализация или 2 обозначение. Не си спомня дупката да е била изрязана за ремонт. Спукал задна дясна гума, джантата също била изкривен, гумата направо била срязана. Движел се с около 50 км.ч. Не можел да избегне дупката, тъй като в лявата лента имало друг автомобил. Дупката била с дълбочина около 15 см.

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установи наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, по договор за имуществена застраховка „Каско“, настъпването на покрит застрахователен риск – ПТП, в срока на застрахователното покритие, настъпили щети на застрахованото имущество и причинна връзка между събитието и вредите. Безспорно от представената застрахователна полица се установява, че произшествието е покрит застрахователен риск – пътнотранспортно произшествие по смисъла на параграф 6, т.30 от ПЗР на ЗДвП – „Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, вредите от което се покриват от застрахователя, съгласно договорената клауза. Настъпило е в периода на застрахователното покритие – на 28.05.2024 г. и за което не се спори между страните. Произшествието съставлява покрит риск по смисъла на приложимите към договора Общи условия.

Възраженията на ответника относно неуведомяването на органите на Пътна полиция и липсата на съставен протокол за ПТП са неоснователни, доколкото съобразно приложимите Общи условия уведомяване на органите на МВР и представянето на протокол за ПТП се изискват съобразно вида на застрахователното събитие. Установява се и механизма на настъпване на произшествието – съдът няма основание да не кредитира показанията на свидетеля – той не е пристрастен и заинтересован по конкретния спор по делото, тъй като застрахователното обезщетение е платено, а за други отношения между свидетеля и ищеца няма данни. Той потвърждава обстоятелствата, отразени в заявлението за щета, като съдът съобразява и това, че както декларираните обстоятелства, така и показанията си свидетелят е дал под страх от наказателна отговорност. В случая произшествието не е посетено от органите на полицията и не е съставен протокол за ПТП, но по делото няма данни съставянето на такъв да е било задължително – чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС и чл.125, т.8 ЗДвП изискват службите по контрол на МВР да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди.

Анализирани събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, дават основание на съда да зачете описания в исковата молба, уведомлението за щета, заключението на вещото лице и показанията на свидетеля механизъм на настъпване на произшествието. Съдът приема, че инцидентът е настъпил в участъка на бул. „И.“ , поддържането на който участък в процесния период е възложено от ответника на третото лице – помагач на ответника – ДЗЗД „В. С. договор за изпълнение на обществена поръчка № СОА23-ДГ-55-508/02.08.2023 г. за възлагане извършването на ремонтни дейности по бул.

„И.“. Ответникът не доказа механизъм на ПТП, различен от описания в събраните по делото доказателства, нито процесните увреди да са били налични към датата на ПТП. Не се установи и съпричиняване на вредоносния резултат от водача на автомобила. Липсват доказателства автомобилът да се е движил с превишена или несъобразена с пътните условия скорост, която да не е позволявала на водача да забележи своевременно неравността върху пътното платно или да спре при нужда. Установи се, че в резултат на преминаването през неравността на пътното платно, на застрахованото при ищеца имущество са причинени щети, които, видно от заключението на вещото лице се намират в пряка причинноследствена връзка с описания механизъм на ПТП, с изключение на джанта задна дясна.

3

Безспорно между страните е изплащането на застрахователно обезщетение за тях на увреденото лице от ищеца.

Претенцията черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 410 ал. 1, т.2 КЗ, според която с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя на възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Ищецът се е суброгирал в правата на застрахования против възложителя на работата, при която са причинени уврежданията, до размера на изплатеното застрахователно обезщетение, поради което предявения иск по чл. 410, ал.1, т.2 КЗ се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен. В случая спорното право произтича от виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на С. о. за поддържане в изправност пътища – част от общинската пътна мрежа и тя носи отговорност за бездействията на тези лица. С. о. носи обезпечителногаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод изпълнението на възложената им от работа.