Решение № 481 от 14.10.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. София, 14.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20201100109672 по описа за 2020 година

Предявени са искове с правно основание чл. 439 ГПК - да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи вземания, предмет на изпълнително дело № 20207480401065 на ЧСИ М.И., peг. № 748, с район на действие Окръжен съд – Монтана: 500 000 лв., представляваща главница и 15596,03 лв., представляваща направените в съдебното производство разноски, присъдени с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 80685/2010 год. по описа на Районен съд – Монтана, поради погасяване по давност.

ИЩЕЦЪТ - И.П.М., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Н. СТ. СТ., твърди, че е длъжник по заведено срещу него изпълнително дело № 20207480401065 на ЧСИ М.И., peг.

№ 748, с район на действие Окръжен съд - Монтана, с взискател “И.А.Б.” АД, ЕИК *****.

Посочва, че съгласно връчената му покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, общият размер на търсените от него суми към 18.08.2020 г. възлиза на 1 076 021,11 лв., от които: 500 000 лв., представляващи главница, 517 796,97 лв., представляващи законна лихва за периода от 18.05.2010г. до 01.09.2020 г., 12 721,76 лв., представляващи неолихвяеми вземания, 15 966,03 лв., представляващи направените и присъдени в съдебното производство разноски; 280 лв., представляващи направените разноски по изпъълнителното дело и 29 256,35 лева, представляващи такси по тарифата към ЗЧСИ. Излага, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен лист, издаден на 03 юни 2010 година от Районен съд - Монтана въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 80685/2010 год. по описа на същия съд. Първоначално въз основа на този изпълнителен лист е било образувано друго изпълнително дело с № 20107860401196 по описа на Частен съдебен изпълнител 1

М.М., peг. № 786 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд. Изпълнителното дело е образувано на 03.11.2010 год., като взискателят е предоставил права на частния съдебен изпълнител по чл.18 от ЗЧСИ и е поискал извършването на публична продан на недвижими имоти. На 15.11.2010 год. ищецът получил покана за доброволно изпълнение чрез баща си П.С. М.. На 18.11.2010 год. ЧСИ извършил опис на недвижими имоти - два урегулирани поземлени имота в гр. София, ул. „*****. Посочва, че това е последното изпълнително действие, предприето по изп.д. № 20107860401196 по описа на ЧСИ М.М., peг. № 786 на КЧСИ с район на действие СГС. На 17.01.2011 год. производството по изпълнителното дело е било спряно по искане на взискателя. На 29.05.2012 год. представител на взискателя е подал молба с искане за налагане на възбрана върху недвижим имот, находящ се в с.Мокреш, област Монтана. На 30.05.2012 год. взискателят е поискал възобновяване на изпълнителното дело и извършването на публична продан на сграда, построена в имот в гр.София, ул. „****. С молба от 13.05.2014 год. представител на взискателя е поискал запор на банкова му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, а с молба от 15.04.2016 год. - налагане на възбрана върху склад в с.Мокреш, област Монтана. Сочи, че по нито една от изброените по-горе четири молби не са предприети действия по принудително изпълнение. Поддържа, че на 13.08.2020 год. взискателят е поискал връщането на изпълнителния лист по изп.д. № 20107860401196 по описа на Частен съдебен изпълнител М.М., peг. № 786 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, след което е образувал изпълнителното дело при ЧСИ М.И.. С оглед изложеното ищецът намира, че не дължи сумите от 500 000 лв., представляваща главница и 15596,03 лв., представляваща направените в съдебното производство разноски, присъдени с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 80685/2010 год. по описа на Районен съд – Монтана, поради погасяване по давност, тъй като последното извършено изпълнително действие по изпълнителното производство е от 18.11.2010 год. Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ - “И.А.Б.” АД, ЕИК: *****, представлявано от Р.Г.С. - главен изпълнителен директор и М.А.Г. - изпълнителен директор, чрез пълномощника си К.В.С. юрисконсулт в дирекция "Проблемни кредити", оспорва предявените искове по основание и размер. Излага, че по силата на Договор за кредит за оборотни средства № 00 321206/27.04.2009г. (Договора), Банката е предоставила на кредитополучателя „К.**“ ЕООД кредит в размер на 500 000,00 лв. Поръчител по договора е И.П.М.. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Договора кредитът е предоставен за период от 18 месеца, считано от датата на сключването му, с краен срок за погасяване 27.10.2010 г. На 18.05.2010 г. Банката е подала до Районен съд - Монтана заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 80685/2010 г. съдът е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните суми: 500 000 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея от 18.05.2010 г.; 12 721,76 лв. лихва за забава за периода 01.01.2010 г. - 17.05.2010 г., както и 15 596,03 лв. разноски в заповедното производство. Поддържа, че въз основа на издадения изпълнителен лист, на 03.11.2010 г.

Банката се е присъединила по изпълнително дело № 20107860401196 по описа на ЧСИ М.М., 2 peг. № 786 на КЧСИ, с район на действие СГС, по което длъжник е бил „К.**“ ЕООД. След редовното връчване на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника на 15.11.2010 г., същата е влязла в законна сила на 29.11.2010 г., тъй като не е подадено възражение срещу нея по реда на чл. 414 от ГПК. Излага, че на 22.06.2010 г. между Банката от една страна, „К.**“ ЕООД, И.П.М., П.С. М., С.Ц. М.а и „П. М-****“ ЕАД от друга, е сключено Споразумение изх. № 143/24.06.2010 г., с което е договорен нов погасителен план за погасяване задълженията към Банката от страна на длъжниците. Съгласно това споразумение на 15.12.2013 г. се дължи последна вноска за лихва в размер на 52 887, 08 лв. и последна вноска за главница в размер на 565 289 лв. Въз основа на подписаното споразумение е спряно изпълнението по изп. д. № 201078604001196 по описа на ЧСИ М.М., peг. № 786. По изпълнително дело № 201078604001196 по описа на ЧСИ М.М., peг. № 786 по отношение на ищеца са искани да бъдат приложени следните изпълнителни способи: с молба от 29.05.2012 г. е поискано налагане на възбрана върху недвижим имот в с. Мокреш, обл. Монтана, собственост на ищеца; с молба от 13.05.2014 г. е поискано налагане на запор върху банкова сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД и отново възбрана на недвижим имот; с молба от 15.04.2016 г. е поискано налагане на възбрана върху склад в с. Мокреш, обл.

Монтана. Ответникът навежда, че след връщане на изпълнителния лист от ЧСИ М., въз основа на същия на 17.08.2020 г. по молба на Банката е образувано изпълнително дело № 20207480401065 по описа на ЧСИ М.И., peг. № 748 на КЧСИ с район на действие ОСМонтана, като по това изпълнително дело са наложени възбрани върху недвижими имоти, собственост на ищеца, запор върху вземанията по банковата му сметка в „Обединена Българска Банка“ АД и му е връчена покана за доброволно изпълнение. Твърди, че при така описаната фактическа обстановка доводите на ищеца, че вземанията за погасени по давност са неоснователни. В тази връзка поддържа, че в настоящия случай към момента на присъединяване на изпълнителния лист срещу ищеца по изп. д. № 201078604001196 по описа на ЧСИ М. М. - 03.11.2010 г., е действало ППВС № 3/1980г., съобразно което след образуването на изпълнителното дело давност не тече за съдебно признатите вземания.

Сочи, че това изпълнително дело е било висящо към датата на постановяване на тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Намира, че посоченото постановление се прилага за вземания, установени със влязла в сила заповед за изпълнение, като поддържа, че в хипотезите, предвидени по чл. 416 от ГПК, настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 от ГПК. (Решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г., Т.К.,1 Т. О. на ВКС). Съответно твърди, че заповедта за изпълнение по действащия към момента ГПК е приравнена по правни последици към влязлото в сила съдебно решение в случаите, когато не е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК и тя е влязла в сила. В този смисъл се позовава на практиката, възприета в Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 3

1528/2018 г., ВКС, IV г.о. Излага, че ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че давността за вземането се прекъсва само с предприемането на всяко едно изпълнително действие и от този момент започва да тече нова давност има действие за настоящия случай едва от 26.06.2015 г., когато е постановено като в тази връзка се позовава на практиката на ВКС обективирана в решение № 51/21.02.2019 г. по гр. д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. и определение № 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д.

№ 3982/2019 г., III г. о. Ищецът излага и че съгласно чл. 3, т. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С решение от 03.04.2020 г. Народното събрание удължава срока на обявеното извънредно положение върху цялата територия на Република България до 13.05.2020 г. /ДВ бр. 33/07.04.2020 г. На основание § 13 от ПЗР на Закона за здравето (ДВ бр. 44 от 13.5.2020 г.) сроковете, спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат от изтичане на 7 дни от обнародване на този закон. По силата на цитираните разпоредби давностните срокове са спрели да текат за срок от два месеца и седем дни, т.е. давностните срокове за вземанията на Банката от ищеца изтичат на 02.09.2020 г. Изпълнителното дело при ЧСИ М.И. е образувано на 17.08.2020 г., като с молбата за образуване вх. № 12545 от 17.08.2020 г. е поискано налагане на възбрани върху конкретно посочени недвижими имоти, което води до извода, че е вземането по процесния изпълнителен лист не е погасено по давност. Извън посоченото горе ищецът твърди, че вземането на Банката не е погасено по давност и предвид факта, че ищецът е приел условията и подписал горепосоченото споразумение, в текста на чл. 1, ал. 4, от което са посочени размерите на дължимите суми, с което той изрично е признал съществуването на вземането. Съгласно чл. 2, ал. 1 и от споразумението последната вноска по разсроченото плащане на дълга е на 15.12.2013г., а съгласно чл. 116, б. „а“ от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника. На това основание 5-годишната давност изтича на 15.12.2018 г. По изпълнително дело № 201078604001196 по описа на ЧСИ М.М., peг. № 786 по отношение на ищеца са искани да бъдат приложени следните изпълнителни способи: с молба от 29.05.2012 г. е поискано налагане на възбрана върху недвижим имот в с. Мокреш, обл. Монтана, собственост на ищеца; с молба от 13.05.2014 г. е поискано налагане на запор върху банкова сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД и отново възбрана на недвижим имот; с молба от 15.04.2016 г. е поискано налагане на възбрана върху склад в с. Мокреш, обл.

Монтана, т.е. през цялото това време давност за вземането не е текла. В тази връзка поддържа, че релевантно е самото искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие, а не факта дали съдебният изпълнител е предприел същото или не като в тази връзка се позовава отново на приетото с т.10 на ТР № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълк. д.№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС. С оглед горното моли съда да отхвърли предявените искове и претендира разноски за производството.