Решение № 511 от 08.01.2024, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. Плевен, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц. М. ЯНКУЛОВА-С.А

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500576 по описа за 2023 година

С решение № 844/09.06.2023 г. по гр.д.№ 20224430105247 по описа за 2022 година на ПлРС е допусната на основание чл.34 от ЗС съдебна делба между А.

П. М. и Н. П. М. върху следните недвижими имот и земеделски земи, находящи се в землището на с.*****, област Плевен: ДВОРНО МЯСТО с площ от 750 кв. м. , съставляващо УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ находящ се в с. *****, общ. Д.Д., обл. Плевен, съставляващ имот № XV- 155 от кв. 47 по плана на селото, заедно с построената в същото дворно място:

ЖИЛИЩНА СГРАДА, при граници и съседи на имота: улица, УПИ XVII-154 на В. Х. Т., УПИ IX-153 на Ц. Д. Н. и н-ци на Н. В., УПИ X -157 на И. Й. Ц. и Б. Ц. Ц., УПИ XIV156 на н-ци на Х.Д.У., при квоти: 7/8 /седем осми/ идеални части за А. П. М. и 1/8 /една осма/ идеални части за Н. П. М., както и делба на поземлени имоти в землището на с. *****, общ. Д.Д., обл. Плевен: НИВА с площ 5.500 дка , ТРЕТА категория в местността „****“ , съставляващ имот № 018009 по плана на земеразделяне, при съседи: имот № 018010- нива на Д.

А.ова Т.; имот № 018003 нива на наел. на Т. Х. Т.; имот № 018008- нива на А.

Ц. М.; имот № 18005- нива на наследниците на К. В. Х.; Имотът е образуван от имот № 018004, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, 1 представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор ***, в местността „****“ , целия с площ 5.500 кв. м., одобрен със заповед № РД-18676/12.03.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план: №018009, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване- НИВА, категория на земята- трета, при 10 съседи: имоти с идентификатор: ***, ***, ***,

***,***,*** НИВА с площ 3.501 кв. м. /три хиляди петстотин и един кв.м/, ТРЕТА категория в местността „******“ , съставляващ имот № 079008 по плана на земеразделяне, при съседи: имот № 079006- нива на Н. А. Н.; имот № 079007- нива на А. Ц. М.; имот №000219полски път на наел. на Стоп. от Общината. Имотът е образуван от имот № 079002, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** , в местността „******“ , целият с площ 3.501 кв. м. , одобрен със заповед № РД-18676/12.03.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план: 079008 , трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване- НИВА, категория на земята- трета, при съседи:

***, ***, ***, ***, ОВОЩНА ГРАДИНА с площ 0.452 дка, ТРЕТА категория в местността „Р.“ , съставляващ имот № 047036 / нула четиридесет и седем нула тридесет и шест/ по плана на земеразделяне, при съседи: имот № 047035 - ов. Градина на наследниците на Я. М. С.; имот № 000073- полски път на насл. на П. Й. Т.; имот № 047060овощна градина на наследниците на Д. Н. Д.; имот №047061- ов. градина на Н. С. Б., а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор *** , в местността „Р.“, целият с площ 452 дка /четиристотин петдесет и два кв. м/, одобрен със заповед № РД-18- 676/12.03.2018 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план: 047036 , трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползванеОВОЩНА ГРАДИНА, категория на земята- трета, при съседи:***, ***, ***, ***, при квоти: _ общо 7/12 идеални части идеални части за А. П. М., ЕГН:**********, с постоянен адрес: с. *****, общ.

Д.Д., обл. Плевен, ул. ****** и общо 5/12 идеални части за Н. П.

М..Назначена е и съдебно-техническа експертиза за пазарната стойност на допуснатите до делба има и съставянето на проект за разделянето им.

2

Депозирана е въззивна жалба от Н. П. М., чрез назначения й особен представител, срещу решение № 844/09.06.2023 г. по гр.д.№ 20224430105247 по описа за 2023 година на ПлРС, което се обжалва изцяло.Излагат се доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се искане да бъде отменено същото като неправилно с произтичащите от това законни последици, тъй като същото е необосновано, постановено в нарушение на закона и процесуалните правила.

За въззиваемата страна А. П. М. процесуалният представител е депозирал отговор на въззивната жалба, в който е изразено становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Прави се искане да се потвърди изцяло обжалваното решение, като бъдат присъдени и направените съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваните такива са валидни и допустими, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че са нарушени процесуалните правила, като съдът не е обсъдил възраженията, направени още с отговора на исковата молба, не е открито и проведено производство по оспорване като нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД на сделките, обективирани в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, том II, рег.№ 2191, дело №174 от 2011 г. и нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 131, том IV, рег.№ 6837, дело № 490 от 2019 г.Не са обсъдени и анализирани от съда посочените обстоятелства, въз основа на които да определи квотите при които да бъде допусната делбата.

В отговора на исковата молба от страна на Н. М. е посочено, че и в двата случая имотите са продадени на символични цени, които са многократно пониски от реалните пазарни цени на тези имоти, което е основание за оспорване на тези сделки, предвид разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД.

Посочено е от въззивницата, че предвид близкородствените връзки с въззиваемия, ищец в първоинстанционното производство, е възможно в случая да се касае за симулативна сделка, с която е прикрито дарение, с оглед 3 на чл.26, ал.1 от ЗЗД.

ГПК от 2009 г. запазва въззивното производство като такова - т.е. като съд по същество, втора - първа инстанция.Ограниченият въззив намира израз в установените ограничения при събиране на доказателствата по делото - арг. чл.131, 133 ГПК, чл. 269 ГПК и в предметната рамка на проверка за правилността на съдебния акт с въведените с въззивната жалба оплаквания арг. чл. 260, т. 3 ГПК.

Ето защо въззивният съд следва да се произнесе по релевираните от въззивницата Н. М. възражения за нищожност на сделките, обективирани в нотариалните актове от 2011 г. и 2019 г., като прецени тяхната допустимост, респ.основателност.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.04.2011 г. е видно, че А. Ц. М. - лично и в качеството си на пълномощник на Д. А.ова Т. са продали на съсобственика А. П. М. следните свои собствени ¾ идеални части от недвижим имот, а именно: дворно място с площ от 750 кв.м., съставляващо УПИ, находящ се в с.*****, обл.Плевен, съставляващ имот № ХV-155 от кв.47 по плана на селото, заедно с построената в същото дворно място жилищна сграда, за продажна цена в размер на 4 081.87 лв., която сума продавачите –лично и чрез пълномощник са получили напълно и в брой от купувача, преди подписването на нотариалния акт, като данъчната оценка на имота възлиза на 5 442.50 лв., като за продаваните ¾ идеални части сумата възлиза на 4 081.87 лв.

От приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 02.12.2019 г. е видно, че В. Й. М. е продала на А. П. М. следните свои собствени недвижими имоти, съставляващи земеделска земя, находяща се в землището на с.*****, обл.Плевен, а именно: 1.1/6 д.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, в местността „****“, целия с площ от 5 500 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - трета; 2.1/6 ид.ч. от 1/6 д.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, в местността „Х.“, целия с площ от 3501 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята – трета; 3. 1/6 ид.ч. от 1/6 д.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, в местността „Р.“, целия с площ от 452 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване 4

– овощна градина, категория на земята – трета, като тези недвижими имоти се продават за сумата от 300 лв., която сума продавачът е получил от купувача, напълно и в брой, при подписване на нотариалния акт, като данъчната оценка на 1/6 ид.ч. от имотите, които се продават, е на стойност от 221.86 лв.

Следва да бъдат съобразени в тази насока от въззивния съд разпореждането на първоинстанционния съд от 25.04.2023 г., протоколът от с.з. от 06.06.2023 г.

В обжалваното решение е прието, че направените възражения от страна на процесуалния представител са неотносими към спора, тъй като сделките са направени между наследници по права линия на общия наследодател и не е необходимо да бъдат предложени на всички останали съсобственици.

В процесния случай чл.33 от ЗС, респ. чл.76 от ЗН са неприложими, тъй като двете горепосочени сделки, обективирани в нотариалните актове от 2011 г. и 2019 г., са извършени между съсобственици по отношение на процесните имоти, а не е налице продажба на тези идеални части на трето за съсобствеността лице.

Въззивницата Н. М. се явява съсобственик по отношение на процесните недвижими имоти, обективирани в нотариалните актове от 2011 г. и 2019 г., но тя се явява трето лице, а не страна по сделките, обективирани в същите два нотариални акта.

Поради това следва да се отговори на въпроса в кои случаи това трето лице, което има качеството на съсобственик, има правен интерес да релевира възражение за нищожност на сделка „покупко-продажба“ с оглед на чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

В процесния случай релевираните възражения за нищожност от въззивницата са чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, според която разпоредба нищожни са договорите, които противоречат на добрите нрави, респ. чл.26, ал.2, предл.5-то от ЗЗД, според която нищожни са привидните договори.

По отношение на въпроса допустим ли е иск за нищожност на сделка, предявен от лице, което не е страна по сделката, респ. може ли да се релевира възражение за нищожност на сделка от такова, то по приложението на чл.26, ал.2 ГПК се приема, че никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална 5 субституция; че правен интерес от предявяване на иска е налице само по отношение на притежателите на материалните права, засегнати от правния спор; че третото лице, което не е страна по сделката не разполага с иск за прогласяване на нищожността й, тъй като с извършване на сделката правната му сфера не е засегната.

По отношение на делбеното производство, каквото е и процесното, е допустимо разглеждане на възражения за нищожност на договори, които бранят правата на лицето, което ползва това процесуално средство за защита, но не и възражения за нищожност, които бранят правата на трето лице, което не участва в производството.Това е така, защото само и единствено от волята на лицето, чиито права възражението брани, зависи дали да се позове на последиците от нищожността, както и да ангажира доказателства за нейното установяване. Този извод следва от общото правило, че на нищожността на едно правно действие може да се позове само лице, което има правен интерес от установяване на нищожността с оглед правните последици от това.Съсобственик има интерес от установяване нищожността на договор, въз основа на който другият съсобственик е придобил правото на съсобственост върху имуществото, предмет на делбата, само ако това би довело до увеличаване на размера на дела му в съсобствеността, респ. би обосновало извода, че оспорващото договора лице е едноличен собственик на това имущество т (определение № 35/28.01.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 3280/2021 г., ІІ г.о., определение № 126/1.02.2016 г. на ВКС по гр.д.№ 6301/2015 г., ІІІ г.о., определение № 50733/12.10.2022 г. на ВКС по гр.д.№ 5065/2021 г., ІІІ г.о.) С оглед на гореизложеното въззивният съд счита, че въззивницата Н. М. няма правен интерес да релевира възражения за нищожност на сделката, обективирана в нотариалния акт от 04.04.2011 г. на основание чл.26, ал.1, пр.3 и ал.2, пр.5 от ЗЗД, тъй като това не би довело до увеличаване на нейната квота (притежаваната идеална част в съсобствеността по отношение на УПИ, находящ се в с.*****, обл.Плевен), поради следното.