Решение № 15550 от 04.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15550 гр. София, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ....... като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20261110107602 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на М. Г. Б., ЕГН **********, срещу ..........

ЕИК ............, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата 3 388,87 евро, равностойна на 6 628,06 лв., представляваща платена при начална липса на основание сума по Договор за потребителски кредит № .......... от 20.09.2024 г., поради твърдяната недействителност на договора, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 20.09.2024 г. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № .........., по силата на който е предоставен кредит в размер на 3 200 лв. Договорът е сключен за срок от 18 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 50 %, годишен процент на разходите от 63,21 % и обща сума, дължима от потребителя, в размер на 4 821,24 лв.

Поддържа, че съгласно чл. 6 от договора кредитополучателят е бил длъжен в двудневен срок от сключването му да предостави обезпечение под формата на безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на посочени в договора кумулативни изисквания.

При непредоставяне на обезпечение в определения срок съгласно чл. 18, ал. 1 от договора кредитополучателят дължал неустойка в размер на 6 074,21 лв.

Ищцата излага, че поставените изисквания към обезпечението били прекомерно тежки и практически неизпълними в предвидения двудневен срок. Кредиторът предварително е предвиждал, че обезпечение няма да бъде предоставено, поради което неустойката не представлявала действителна санкция за случайно бъдещо неизпълнение, а предварително предвиден и сигурен разход по кредита.

1

Сумата била включена в погасителния план и разсрочена за заплащане заедно с главницата и възнаградителната лихва. Така вместо посочената в договора обща сума за плащане от 4 821,24 лв. кредитополучателят следвало да заплати общо 10 962 лв.

Поддържа, че неустойката е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, който е бил известен на кредитора още при сключване на договора и е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите.

Тъй като посоченият в договора ГПР от 63,21 % не отразявал действителното оскъпяване на кредита, ищцата счита, че договорът не съдържа вярно посочен годишен процент на разходите и е недействителен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Поддържа още, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и неравноправност по смисъла на чл. 143 и следващите ЗЗП. Според ищцата неустойката не изпълнява обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, тъй като размерът не е свързан с действително претърпени вреди и се начислява независимо от точното изпълнение на основното задължение за връщане на кредита.

Твърди, че е заплатила на ответника общо 9 828,06 лв., равностойни на 5 025 евро. При недействителност на договора съгласно чл. 23 ЗПК дължала единствено чистата стойност на получения кредит от 3 200 лв. Поради това сумата от 6 628,06 лв., равностойна на 3 388,87 евро, била получена от ответника без основание и подлежала на връщане.

Моли предявеният иск да бъде уважен изцяло и претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .......... е подал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен.

Ответникът първоначално е направил възражение за нередовност на исковата молба поради непосочване на банкова сметка на ищцата съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК. По това възражение съдът се е произнесъл с определението по чл. 140 ГПК, като е приел, че непосочването на банкова сметка не представлява нередовност, препятстваща разглеждането на иска.

По съществото на спора ответникът не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № .......... от 20.09.2024 г., предоставянето на сумата от 3 200 лв., уговорените параметри на кредита и извършването на посочените от ищцата плащания.

Поддържа, че договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Преди сключването му на ищцата бил предоставен стандартен европейски формуляр, съдържащ информация относно основните параметри на кредита. Ищцата сама избрала кредитния продукт и условията му, а сключването на договора било отразено в представения лог файл.

Ответникът твърди, че годишният процент на разходите е изчислен правилно и не надвишава максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Според ответника уговорената неустойка не представлява разход по кредита и не следва да бъде включвана при изчисляването на ГПР. Тя била дължима единствено при неизпълнение 2 на самостоятелното задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение след сключването на договора. Към момента на сключването му кредиторът не можел да знае дали ще настъпи неизпълнението, пораждащо задължението за неустойка.

Излага, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляването на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора.

Поддържа, че неустойката е индивидуално уговорена, ясно е посочена в договора и изпълнява присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С нейното разсрочване кредиторът улеснил потребителя, като му предоставил възможност да я заплаща заедно с месечните погасителни вноски.

Ответникът оспорва твърденията, че клаузата е неравноправна, че противоречи на добрите нрави или че чрез нея се заобикаля законът. Поддържа, че е извършена оценка на кредитоспособността на ищцата и че тя е разполагала с правото да се откаже от договора в срока по чл. 29 ЗПК.

Моли иска да бъде отхвърлен и претендира присъждане на разноски. При евентуално уважаване на иска прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № .......... от 20.09.2024 г., че ответникът е предоставил на ищцата кредит в размер на 3 200 лв., че договорът съдържа задължение за предоставяне на обезпечение и клауза за неустойка при непредоставянето му, както и че ищцата е извършила плащания в общ размер от 9 828,06 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът приема за установено следното:

На 20.09.2024 г. между .......... като кредитор и М. Г. Б. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № ........... Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора кредиторът е предоставил на ищцата кредит в размер на 3 200 лв. при следните основни параметри: фиксиран годишен лихвен процент от 50 %; годишен процент на разходите от 63,21 %; срок от 18 месеца; 18 месечни погасителни вноски; обща сума за плащане от 4 821,24 лв., от които 3 200 лв. главница и 1 621,24 лв. възнаградителна лихва.

В чл. 3, ал. 3 от договора е включен погасителен план. В него за всяка от осемнадесетте вноски наред с частите за главница и договорна лихва е посочена и отделна част, обозначена като „неустойка“. За първите четири вноски договорната погасителна вноска без неустойка е в размер на 133,33 лв., а частта за неустойка е по 475,67 лв. За останалите четиринадесет вноски договорната погасителна вноска е по 306,28 лв., а частта за неустойка е по 302,72 лв. По този начин всяка месечна сума за плащане при непредоставяне на обезпечение е определена в размер на 609 лв.

Същевременно в чл. 18, ал. 1 от договора размерът на неустойката е посочен като 6 074,21 лв. Разликата спрямо сбора на отделните части, включени в погасителния план, произтича от предвидената отстъпка от 66,55 лв.

3

Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора кредитополучателят се е задължил да обезпечи кредита с едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана търговска банка, със срок от сключването на договора до шест месеца след падежа на последната погасителна вноска и обезпечаваща общата сума за плащане по кредита; или поръчителство на едно или две физически лица.

При един поръчител същият е следвало да има осигурителен доход не по-малък от трикратния размер на минималната работна заплата, а при двама поръчители всеки от тях е следвало да има осигурителен доход не по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата. Поръчителите не е следвало да бъдат поръчители по други договори с кредитора, да са кредитополучатели по неизпълнени договори с него или да имат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „редовен“. Те е следвало да представят и документи, удостоверяващи получаваните от тях доходи. Срокът за представяне на обезпечението е бил два дни от сключването на договора.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при непредоставяне на обезпечение в двудневния срок или при представяне на обезпечение, което не отговаря на договорните изисквания, кредитополучателят дължи неустойка от 6 074,21 лв. В чл. 18, ал. 2 е посочено, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение и служи като обезщетение за причинените на кредитора вреди. В чл. 18, ал. 3 е предвидено, че неустойката представлява отделно от главницата и лихвата вземане и на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не се включва при изчисляването на ГПР. В чл. 18, ал. 4 е включена декларация на кредитополучателя, че размерът на неустойката е определен преди сключването на договора след проведени преговори между страните. В чл. 18, ал. 5 е предвидена възможността неустойката да бъде заплатена разсрочено.

От представените платежни документи и от отделеното като безспорно обстоятелство се установява, че ищцата е заплатила на ответника общо 9 828,06 лв., равностойни на 5 025 евро. Не се твърди и не се установява ищцата да е получила от ответника друга сума извън главницата по кредита от 3 200 лв.

Предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД във връзка с чл.

22, чл. 23, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 ЗПК.

За уважаване на иска ищцата следва да установи предаването на претендираната сума в имуществото на ответника, а ответникът следва да установи правното основание, което оправдава нейното получаване и задържане. Извършването на плащанията и техният размер не са спорни между страните.

Спорът се концентрира върху въпроса дали процесният договор за потребителски кредит е действителен и дали сумите, платени над чистата стойност на кредита, са получени от ответника на валидно договорно основание.

Процесният договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Ответникът е търговско дружество, което в рамките на професионалната си дейност предоставя кредити, а ищцата е физическо лице, което не е действало в рамките на 4 търговска или професионална дейност.

Разпоредбите на ЗПК, чрез които са въведени изискванията на правото на Европейския съюз за защита на потребителите при сключване на договори за кредит, имат императивен характер. Съдът е длъжен служебно да следи за тяхното спазване, както и за наличието на неравноправни клаузи в договора, независимо от конкретния обем на възраженията на потребителя.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат използваните допускания при изчисляването.

По силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, включително лихви, комисиони, възнаграждения и всякакви други преки или косвени разходи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Действително чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изключва от изчисляването на ГПР разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора. За да се приложи това изключение обаче, плащането трябва действително да представлява последица от бъдещо, несигурно и отклоняващо се от нормалното развитие на правоотношението неизпълнение, а не предварително предвиден и практически неизбежен елемент от цената на кредита. Наименованието, дадено от страните на определено вземане, не е решаващо за неговата правна квалификация. Съдът следва да изследва действителната икономическа и правна функция на плащането, предпоставките за възникването му и начина, по който то е включено в изпълнението на договора.В случая неустойката не е предвидена като възможно и непредвидимо вземане, което би възникнало само при изключително развитие на отношенията. Още при сключването на договора кредиторът е определил точния размер, разпределил я е между всички осемнадесет погасителни вноски и е включил във всяка вноска конкретна част за нейното погасяване. Погасителният план не съдържа единствено абстрактно посочване на възможните последици при бъдещо неизпълнение, а предварително определя конкретния размер на всички плащания, които потребителят следва да извърши с начислената неустойка.