Решение № 929 от 17.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100501387 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 12679/14.11.2022г. по гр.д. №66799/2021г. на СРС, 167 състав са осъдени ЧСИ М. И. Б. и ПЧСИ К. Д. К. да заплатят солидарно на Л.

Л. Х., на основание чл. 441 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 74, ал. 1 вр. чл. 37, ал. 3 ЗЧСИ сумата 273 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно действие от страна на ЧСИ М.

Б. и ПЧСИ К. Д. К. по изп.д. № 20218380407570, изразяващо се в издаване на постановление за налагане на глоба с изх. № 58659/14.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 24.11.2021г. до окончателното изплащане на сумата и са отхвърлени предявените от ЧСИ М. Б. и ПЧСИ К. Д. К. срещу ЗД „Евроинс“ АД обратни осъдителни искове с правно основание чл. 435 КЗ вр. чл. 469, ал. 3 КЗ вр. чл. 25, ал. 1 ЗЧСИ за заплащане на сумата 273 лв. С решението са присъдени разноски съобразно изхода на спора.

Решението е обжалвано от ответниците в частта за уважаване на главния иск, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че СРС неправилно е приложил ТР № 3/10.07.2017г. на ВКС, ОСГТК, тъй като същото е прието преди изменението на нормата на чл. 528 ГПК, когато не е съществувала възможност за налагане на глоба. Оспорват се изводите в обжалвания акт, че ищцата е изпълнила задължението си по чл. 528, ал. 2 ГПК, тъй като нормата не предвижда осигуряване присъствието на детето на конкретно място. Сочи се, че съдебният изпълнител може по своя преценка да предприеме уредените в 1 закона способи за принуда при изпълнение на задължението за предаване на дете – а именно да потърси съдействието на ДСП и полицията за принудително предаване или да наложи глоба на длъжника за неизпълнение.

Излагат се доводи, че глобата не е същински способ за изпълнение, а само средство за дисциплиниране на длъжника. Твърди се, че са неправилни изводите на първоинстанционния съд, че ищцата е изпълнила задължението си, тъй като след развода е имала задължение да насърчава детето да има редовни контакти с другия си родител. Отделно се поддържа, че не е налице процесуална незаконосъобразност на действието на съдебния изпълнител по налагане на глоба, независимо от изхода на производството по чл. 435 ГПК.

Моли се съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли иска, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата Л. Л. Х. оспорва въззивната жалба като неоснователна, по изложени в писмен отговор съображения.

Поддържа, че е налице процесуално незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител чрез издаване на постановление за глоба, което впоследствие е отменено по реда на съдебния контрол. Твърди, че е изпълнила задължението си по чл. 528, ал. 2 ГПК, поради което не е било налице законово основание за налагане на глоба. Излага доводи, че е налице фактическия състав за уважаване на иска и моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС/.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По същество жалбата е неоснователна.

Предявен е иск с правно основание 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 273 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие незаконосъобразно действие на ПЧСИ К. К. по издаване на постановление за глоба с изх. № 58659/14.07.2021г. по изп.д. № 20218380407570 по описа на ЧСИ М. Б..

За да уважи иска, СРС е приел, че е налице противоправно действие на ответника К. К., извършено в качеството му на ПЧСИ, за което солидарно отговоря и ответникът М. Б., в качеството му на ЧСИ, а именно – незаконосъобразно издадено постановление за налагане на глоба изх. № 58659/14.07.2021г. по изп.д. № 20218380407570, което е било обжалвано от 2 ищцата и отменено с решение № 328/16.09.2021г. по в.ч.гр.д. № 10967/2021г. по описа на СГС, в производството по което ищцата е направила разноски в общ размер на исковата сума от 273 лв., от които 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение; 48 лв. – такси в полза на ЧСИ на основание т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ и 25 лв. –държавна такса към СГС.

Фактическият състав за уважаване на иска включва следните елементи: установявяне противоправно поведение на ответника К., действащ като ПЧСИ при ответника Б., изразяващо се в издаване на процесуално незаконосъобразно постановление за глоба, което е отменено по реда на съдебния контрол; претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски по обжалване на процесното постановление за глоба. Искът е деликтен, като противоправността се изразява в процесуалната незаконосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, предмет на преценка в настоящото производство. В това отношение настоящият съдебен състав не е обвързан от решение № 328/16.09.2021г. по в.ч.гр.д. № 10967/2021г. по описа на СГС, което не се ползва със сила на присъдено нещо относно законосъобразността на процесуалното действие по издаване на постановлението за глоба.

По делото е безспорно установено, че с постановление за глоба изх. № 58659/14.07.2021г. по изп.д. № 20218380407570 по описа на ЧСИ М. Б., издадено от ПЧСИ К., на ищцата е наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 528, ал. 6 ГПК, с оглед неуспешно предаване на детето К. И. П. на бащата И.Й.П., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.05.2021г. по гр.д. № 21914/2020г. по описа на СРС, 83 с-в. Постановлението за глоба е отменено по реда на чл. 435 ГПК с решение № 328/16.09.2021г. на СГС, І – И състав, в сила от 16.09.2021г., като със същото е оставено без уважение искането на жалбоподателката Л. Л. Хамед за присъждане на разноски в размер на 225 лв. С определение № 3758/01.11.2021г. на СГС по гр.д. № 10967/2021г. е оставена без уважение молбата на Л. Л. Х. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, чрез присъждане на разноски в размер на 225 лв., по съображения, че същите не следва да бъдат възлагани на взискателя, а могат да бъдат търсени в производство по чл. 441 ГПК.

По делото са представени доказателства и за заплащане на сумата 48 лв. – такси, определени от съдебния изпълнител.

С оглед изложеното и предвид липсата на доводи в тази връзка в жалбата, съдът намира за безспорно установено по делото настъпване на претендираните имуществени вреди от въззиваемата – ищца в общ размер на сумата 273 лв., от които 225 лв., направени разноски в съдебното производство и 48 лв. – такси по изпълнението.

Налице е и причинна връзка между посочените имуществени вреди и процесуално незаконосъобразното действие по налагане на глоба на помощник - съдебния изпълнител, което действие е било отменено като незаконосъобразно от съда. Вредите са пряка последица от незаконосъобразно издаденото постановление от помощник – съдебния изпълнител. Съгласно 3 константната практика на ВКС, преки вреди са тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т.е. тези, които увреденият не би претърпял, ако не е незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. В случая заплатените такси и разноски по издаване и обжалване на постановлението за глоба на длъжника са в пряка – причинно следствена връзка с отмененото действие. По арг. чл. 37, ал. 3 ЗЧСИ, е налице солидарна отговорност между ответниците.

Неоснователен е довода в жалбата, че в обжалвания акт неправилно е приложено ТР № 3/10.07.2017г. на ВКС, ОСГТК, тъй като същото е прието преди изменението на нормата на чл. 528, ал. 5 ГПК /ДВ, бр. 86/2017г./. СРС е изложил мотивите на цитираното ТР относно вида и спецификите на задължението за предаване на дете, като действително към този момент нормата на чл. 528, ал. 7 ГПК не е предвиждала възможност за съдебния изпълнител за налагане на глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение на задължението на длъжника за предаване на дете, а само за неизпълнение на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК /да съобщи на съдебния изпълнител в 3 дневен срок от връчване на поканата готов ли е да предаде детето, какви пречки за своевременно изпълнение на задължението съществуват и в кое място и време е готов да предаде детето/ – арг. от ал. 3 на чл. 528 ГПК. С изменението на чл. 528, ал. 7 ГПК, ДВ, бр. 86/27.10.2017г. е предвидена глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК за всяко неизпълнение на длъжника, каквато е наложена с постановлението за глоба. Съгласно чл. 527, ал. 3 ГПК, когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение глоба до 400 лв. Указанията на ВКС в ТР № 3/2017г. относно същността на глобата по чл. 528, ал. 3 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК – че същата представлява санкция за неизпълнение на задължението по чл. 528, ал. 2 ГПК от страна на длъжника, а не изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението, са актуални при съответно приложение за конкретното неизпълнение и за глобата по чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК.

Неоснователно е и оплакването в жалбата, че не е налице противоправност, респ. процесуално незаконосъобразно поведение на съдебния изпълнител, както и че първоинстанционният съд е пререшавал спора, който е бил предмет на производството по чл. 435 ГПК. Процесуалната законосъобразност може да бъде проверявана както в производството по чл. 435 ГПК, така и в настоящото производство по чл. 441 ГПК, като настоящият съдебен състав не е обвързан от мотивите на решението по чл. 435 ГПК. В случая са правилни изводите на СРС, че по делото не са налице доказателства за поведение на длъжника по смисъла на чл. 527, ал. 3 ГПК, което да обоснове налагане на сочената глоба.

Издаването на постановлението е обосновано с констатации в протокол за предаване на дете от 02.07.2021г., съставен в присъствието на бащата И.Й.П., майката Л. Л. Х., детето К. И. П. и социалния работник от ДСП – МладостЕ.А. В протокола се сочи, че детето не желае да дойде с бащата И.П., както и че детето е видимо стресирано. От доказателствата по делото се установява, че от страна на длъжника Л. Л. Х. е било налице изпълнение на задължението 4 й по чл. 528, ал. 2 ГПК, тъй като след получаване на поканата за доброволно изпълнение, от нея е била подадена молба вх.№ 42678/14.06.2021г., с която е заявила, че е готова доброволно да предаде детето в определеното време и място, на адреса по местоживеене, като е готова да окаже необходимото съдействие. С молба вх. № 46899/30.06.2021г. от длъжника Л. Х. е заявено, че е готова да предаде доброволно детето в определеното време и място на 02.07.2021г., на адреса по местоживеене, като от нейна страна няма пречки за предаване на детето на бащата. Сочи се в молбата, че бащата и детето нямат близки отношения, защото никога не са живели заедно – в предходните 11 години бащата е живял в гр. Пловдив, а детето и майката – в гр. София. С молбата е заявено искане от длъжника до съдебния изпълнител да изиска информация - официален доклад от ДСП „Младост“ относно положението на детето и взаимоотношенията му с баща му. С оглед изложеното, не са били налице предпоставките на чл. 528, ал. 5 вр. чл. 527, ал. 3 ГПК за налагане на глоба на длъжника за неизпълнение на задължение за предаване на дете на 02.07.2021г. и посоченото действие на помощник – съдебния изпълнител е процесуално незаконосъобразно.