Решение № 858 от 11.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. Бургас, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20242100501931 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№4770/22.11.2024г., подадена от Д. Х. С., ЕГН **********, гр. Поморие, ул.“Цар Калоян“ №6, чрез назначения особен представител адв.Хубавина Япаджиева – БАК, със съдебен адрес:гр.Поморие, ул.,,Цар Иван Александър“№4, ет.1, офис 5, срещу Решение №110/04.11.2024г., постановено по гр.д.№817/2022г. по описа на Районен съд – Поморие.

С горецитираното решение, съдът е приел за установено по отношение на ответника Д. Х. С., че дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210 със седалище и адрес на управление, гр.Бургас, кв. „Победа”, ***, сграда „Метални панели и конструкции”, представляван от изпълнителния директор Цветан Василев Мирчев, сумата 890.23 лв., представляваща незаплатена от ответника стойност на ползвани от последния, в качеството му на абонат на ищеца с абонатен № 846299, ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, по фактури, издадени от ищцовото дружество за периода от 25.11.2020 г. до 25.07.2022 г., с отчетен период по фактури от 03.06.2014 г. до 04.07.2022 г., за обект на потребление в гр.Поморие, ***, както и дължи сума в размер 136.33 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците по фактурите в размер на законните лихви върху тях за периода от 26.12.2020 г. до 20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, 1 считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.09.2022 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 255/03.10.2022 г., по ч.гр.дело № 568/2022 г., по описа на РС – Поморие.

С горецитираното решение, съдът е осъдил С. да заплати на ищцовото дружество сума в размер 895 лв., представляваща разноски по делото, както и направените от ищцовото дружество разноски в производството по ч.гр.дело № 568/2022 г., по описа на РС – Поморие в размер на 75 лв.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност.

Посочва се, че въззиваемото дружество предявило иск за установяване на вземане на ищеца против Д. Х. С., в размер 890.23 лв., представляващо стойността на ползваните от ответника, в качеството му на абонат с абонатен № 236091 и потребител на ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, по фактури, издадени от ищеца за периода от 25.11.2020 г. до 25.07.2022 г., с отчетен период по фактури от 03.06.2014 г. до 04.07.2022 г., за обект на потребление в гр.Поморие, ***, по партида с абонатен № 846299, както и на вземане в размер 136.33 лв., представляващо обезщетение за забавено плащане на главниците по фактурите в размер на законните лихви върху тях за периода от 26.12.2020 г. до 20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.09.2022 г., до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 255/03.10.2022 г., по ч.гр.дело № 568/2022 г., по описа на РС-Поморие.

Твърди се, че с отговора на исковата молба, ответната страна направила възражение за погасяване по давност на вземането по първата фактура №0041014829/25.11.2020г. на стойност 966.75 лв. с ДДС(с посочени три отчетни периода – 03.06.2017г.-31.12.2018г.; 01.01.2019г.-31.12.2019г. ;

02.01.-20.11.2020г.).

Цитират се разпоредби от Общите условия / ОУ / на ВиК Бургас, регламентиращи определянето на момента, от който се начисляват лихви за забава и от който започвала да тече тригодишната давност за задължението.

Посочва се, че при срочните задължения, падежът настъпвал с изтичане на срока, а при безсрочните, длъжникът следвало да бъде изрично поканен от кредитора. Подчертава се, че тригодишната давност започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като лихви се начислявали от деня, следващ деня на забавата до окончателното изплащане на вземането.

Заявява се, че въззиваемото дружество не изпълнило задълженията си съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, за издаване ежемесечни фактури, а издало една 2 обща фактура на 25.11.2020г., обхващаща задължения за м. юни 2014г. и следващите месеци на посочените три отчетни периода.

Твърди се, че тъй като изискуемостта на вземането настъпвала след издаване на фактура, на 25.12.2020т., започвал да тече 30-дневният срок за плащане, а давността – едва от 25.01.2021г.

Навеждат се доводи, че началото на давностния срок се поставяло в зависимост от поведението на търговеца- издавайки фактури на много покъсен етап, което създавало тежест за потребителите.

Във връзка с отправено преюдициално запитване до СЕС относно това, дали е нарушено правото на Съюза, тъй като ВиК-Бургас не изпълнявал задължението си за издаване ежемесечни фактури, т.е. не съобразявал правото на потребителя да му бъдат издавани фактури за всеки месец на потребление поотделно по сходно дело е направено искане за спиране на производството.

Излага се становище, че произнасянето по същото би било от значение за правилното решаване на спора по делото,

В указания законов срок, е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество – „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, чрез юрисконсулт Я. С., с който същата се оспорва изцяло.

На първо място се излагат съображения за правилност на обжалваното решение, като се твърди, че същото не страда от посочените в жалбата пороци.

Навеждат се доводи във връзка с твърденията на жалбоподателя за изтекла погасителна давност. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез извършената по делото експертиза.

Твърди се, че исковата претенция не била погасена по давност, тъй като съгласно чл.31, ал.2 от ОУ, вземането на оператора на ВиК услуга ставало изискуемо от момента на фактуриране на услугата (Решение №387/21.04.2022г. по в.г.д.№584/2021г. на БОС).

Посочва се, че вземанията на дружеството възниквали с издаването на фактура, което се осъществявало след отчитането на измервателния уред.

Пояснява се, че същите се трансформирали като изискуеми в 30-дневен срок след датата на фактуриране(чл.33, ал.2 от ОУ).

Отбелязва се, че по фактура №0041014829/25.11.2020г. било извършено частично плащане, което водело до прекъсване на давността.

Подчертава се, че изискуемостта на вземанията по същата настъпвала на 25.12.2020г.

Излага се становище относно направеното искане за спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 във вр. чл.631 от ГПК, като се развиват съображения за неоснователност. Твърди се, че процесният случай не попадал в приложното поле на чл.631, ал.1 от ГПК и делото не следвало да бъде спряно. Заявява се, че в нормата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК изчерпателно се посочвали основанията за спиране на производството и сред тях не 3 фигурирало наличието на висящо производство по отправено преюдициално запитване пред СЕС. Развиват се подробни съображения в тази насока.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване решението на районния съд като правилно и законосъобразно.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Страните не са направили доказателствени искания пред настоящата инстанция.

С определение №243/28.01.20205 г съдът е постановил спиране на производството по в.гр.д.№1931/2024 до произнасяне на СЕС по Дело С294/24.

След постановяване на решение от 10.07.20205 по посоченото дело, производство е възобновено.

Въззивната жалба е подадена против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане по същество.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД за приемане на установено по отношение на въззивника Д. Х. С., че дължи на въззиваемото дружество сумата от 890.23 лв, представляваща незаплатена от С. стойност на ползвани от последния, в качеството му на абонат с абонатен № 846299, ВиК услуги – доставена, отведена и пречистена вода, по фактури, издадени за периода от 25.11.2020 г. до 25.07.2022 г., с отчетен период 03.06.2014 г. до 04.07.2022 г., за обект на потребление в гр.Поморие, ***, както и сумата в размер 136.33 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на главниците по фактурите в размер на законните лихви върху тях за периода от 26.12.2020 г. до 20.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 27.09.2022 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 255/03.10.2022 г. по ч.гр.дело № 568/2022 г., по описа на РС – Поморие. Твърди се, че ответникът, като собственик на водоснабден недвижим имот с адм. адрес гр.Поморие, ул.

„Цар Калоян“ №6 не е заплатил на ищеца стойността на доставена, отведена и 4 пречистена вода за собствения му имот в периода 03.06.2014 г. до 04.087.2022 г., за които услуги са издадени фактури в периода от 25.01.2020 г. до 25.07.2022 г. Претендира се и законна лихва върху главницата, както и съдебно-деловодните разноски в заповедното производство.

По делото е приложено ч.гр.д.№568/2022 по описа на ПРС, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед №255 за изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК от 03.10.2022г. Същата е връчена на длъжника, сега ответник, по чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на съобщение и на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането. В едномесечния срок това е сторено.

Исковете са с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 ГПК.

Ответникът е оспорил исковете с писмен отговор в законовия срок, чрез назначения му от съда особен представител адв. Х. Я.. Изразява становище, че липсват доказателства за твърдението, че е клиент на дружеството, както и че не се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение. Посочва се, че липсват доказателства да реално доставено, ползвано и отчетено количество вода. Направено е възражение за погасяване по давност на вземането по ф.

№0041014829/25.11.2020г, тъй като е за период от повече от пет години, а представлява вземане за периодично плащане и към датата на предявяване на исковата претенция е погасено по давност. С тези мотиви моли за отхвърляне на исковата претенция за главницата и по чл.86 ЗЗД.

С обжалваното решение ПРС е уважил изцяло предявените искове.

По отношение на възражението за давност е приел, че вземането е периодично и се погасява с тригодишна давност. Същата е била прекъсната с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнени, поради и което не е изтекла.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания за неправилност на решението, съдът намира следното:

Видно от служебно изготвена справка чрез отдалечен достъп по данни за физически лице в АВ Служба по вписванията – Поморие ответникът е собственик на водоснабдения имот.

5

По делото е ангажирана съдебно-техническа експертиза. ВЛ инж.

Доневски посочва, че процесният имот е с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие, с адм. адрес гр.Поморие, *** и представлява северозападна стая на партерния етаж на триетажна жилищна сграда. За имота има открита партида с аб. №846299 с титуляр Д. Х. С. – ответник по делото. Също така посочва, че всеки обект от сградата има отделно измервателно устройство, всяко от които е директно свързано с ВиК мрежата, няма общ водомер. На ВЛ не е осигурен достъп до процесния имот и всички данни са му предоставени от ищеца. Посочва, че за целия период е отчетено количество консумирана вода за конкретния обект в размер на 320 куб.м., остойностено от водния оператор.