Определение № 21396 от 08.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21396 гр. София, 08.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506563 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 236614/24.07.2026г от адв. А.Д., САК, личен номер 1000768210 против определение № 17237/07.05.2026 г., постановено по гр. дело № 54760/2025г по описа на СРС, 175 състав, с което е оставено без уважение искането на адв.Д. да бъде изменено постановеното по същото дело решение № 4902/13.03.2026 г., в частта на разноските, в която ответникът „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485 е осъдено да заплати на адв. Д. сумата от 120 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата Т. Й. Б. безплатна правна помощ в производството пред СРС. Моли съда да го отмени като неправилно, тъй като размерът на разноските бил произвоно определен.

Ответникът по частната жалба „МАКРОАДВАНС" АД – гр.София, ЕИК 201127485 я счита за неоснователна, размерът на определеното от съда възнаграждение бил съобразен с фактическата и правна сложност на делото тъй като извършената от нея адвокатска защита е в обем, по-голям от определеното й адвокатско възнаграждение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира следното:

Обжалваният съдебен акт е определение и като такова подлежи на обжалавне в едноседмичен срок от връчването му на страните. Обратният извод не следва от разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК, предвиждаща, че 1 определението по чл.248 от ГПК подлежи на обжалавне по реда на обжалване на решението, но не и в сроковете за обжалване на решението, в който смисъл са разясненията по т. 24 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и формираната трайна и безпротиворечива съдебна практика, като напр. определение № 568 от 20.07.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 992/2023 г., II т. о., ТК, в което изрично е възприета и предходната практика в този смисъл определение № 209 от 10.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3151/2020 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 406 от 26.10.2020 г. по ч. гр. д. № 3128/2020 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, определение № 151/23.03.2012 г. по гр. д. № 208/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I ГО, определение № 8 от 8.01.2018х. по ч. т. д. № 2848/2017 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, определение № 348 от 26.06.2017 г. по ч. т. д. № 1382/2017 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО и др.

След като частният жалбоподател е спазил указания му от съда срок на обжалване, въззивната инстнация намира частната жалба за допустима, като подадена и от надлежна страна с правен интерес.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното:

Районният съд е бил сезиран с предявени от Т. Й. Б., чрез адв. Д. искове против „МАКРОАДВАНС" АД – гр.София, ЕИК 201127485 да бъде признат за недействителен сключения между тях Догово за потребителски кредит № 176297/10.08.2022 г., а в условията на евентуалност - прогласяване недействителност на чл. 10, ал. 1 от същия, за дължима неустойка.

В подадения по делото отговор от дружеството е било направено възражение за допустимвост на исковете, което не съдържа наведени конкретни доводи и обстоятелства, не е било обсъждано в проекта за доклад и в постановеното съдебно решение. Ответникът е признал исковете.

С постановеното по делото съдебно решение първоинстанционният съд е прогласил за нищожен процесния договор, като при произнасянето си в частта по дължимите разноски е посочил, че ответникът е дал повод за предявяване на иска, тъй като той е изготвил процесния договор и го е предоставил на потребителя – ищец. Присъдил е разноски в полза адв. Д. – авдокатско възнаграждение за защита на ищцата в първоинстанзионното производство, и с обжалвания акт е остабил без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските.

2

Въззивната инстанция намира за правилно обжалваното определение. в което са изложени подробни мотиви, а такива са налице и в постановеното съдебно решение, в чатта за разноските. Правилно районният съд е отчел спецификите наразглевания от него спор, който не е с фактимеска и правна сложност. Едновремнно с това въззивната инстнация констетира, че от ищцата са образувани и други въззинти производства по спорове по потребителски договори и по всички тях й е била предоставена безплатна адвокатска помощ от адв. Д.. От конкретнита искова молба, по окято се е произнесъл СРС не може да се сутовят конкретните причини, наложили търсенето именно на съдебна защита, ато никъде от ищцата не се твръди тя да е възраявала пре ответника или да е оспорвала която и да е от постигнатите помежду им уговорки и тези нейни възражения да не са били уважени. Поради това въззивната инстанция напълно споделя мотивите в обжалвания акт по опделеното адвокатско възнаграждение, което съответства и на правната и на фактическата сложност на спора. Ето защо същият следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17237/07.05.2026 г., постановено по гр. дело № 54760/2025г по описа на СРС, 175 състав, с което е оставено без уважение искането на адв.А.Д., САК да бъде изменено постановеното по същото дело решение № 4902/13.03.2026 г., в частта на разноските, в която ответникът „МАКРОАДВАНС“ АД, ЕИК 201127485 е осъдено да заплати на адв. Д. сумата от 120 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата Т. Й. Б. безплатна правна помощ в производството пред СРС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4