Решение № 417 от 02.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Бургас, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Т. Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Т. Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100500258 по описа за 2025 година

С Решение № 2572/03.12.2024г., постановено по гр. дело 3503/2024г., Районен съд - Бургас е осъдил М. Ж. Я. да заплати Етажна собственост с адрес гр. ******, ул. „*********” № **, вх. **, представлявана от председателя на управителния съвет Ч. С. Х., сумата от 130 лева, представляваща такси за управление и поддържане на общите части на ЕС, находяща се в гр. *****, ул.

„******” № **, вх. **, за периода от месец април 2022г. до месец май 2024г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.

С цитираното решение, съдът е осъдил Т. Я. Я. да заплати Етажна собственост с адрес гр. *******, ул. „*******” № **, вх. **, сумата от 130 лева, представляваща такси за управление и поддържане на общите части на ЕС, находяща се в гр. ******, ул. „******” № **, вх. **, за периода от месец април 2022г. до месец май 2024г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.

1

С цитираното решение, съдът е осъдил и Я. Г. С. да заплати на Етажна собственост с адрес гр. *****, ул. „*****” № **, вх. **, сумата от 130 лева, представляваща такси за управление и поддържане на общите части на ЕС, находяща се в гр. ****, ул. „******” № **, вх. **, за периода от месец април 2022г. до месец май 2024г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 01.06.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС.

Против постановеното решение, е депозирана въззивна жалба от М.

Ж. Я., Т. Я. Я. и Я. Г. С..

С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се излагат съображения за неговата неправилност.

Отправя се искане първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, като бъдат отхвърлени заявените претенции на ищцовата етажна собственост.

Изразява се несъгласие с извода на съда, че от представения по делото протокол се установява провеждането на ОС на ЕС на 18.02.2015г., на което всички собственици са изразили съгласие за увеличаване таксата за поддръжка и управление на общите части от четири на пет лева. Навеждат се доводи във връзка с приложение на нормата на чл. 16 от ЗУЕС и специалните изисквания, касаещи изготвянето и съдържанието на протокола.

Във въззивната жалба се твърди, че районният съд не е обсъдил възраженията на ответната страна относно липсата на доказателствена стойност на приложените към исковата молба писмени доказателства и е постановил необоснован съдебен акт. В жалбата е направен подробен анализ съпоставка на видовете документи и материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи такива. Излага се становище досежно спецификата на производството по чл. 193 - 194 от ГПК.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – въззивниците Т. Я. и Я. С. се явяват лично и със своя процесуален представител поддържат жалбата и считат, че 2 постановеното съдебно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови ново съдебно решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Ответната страна - Етажна собственост, с адрес: гр. ******, ул.

,,*******“ № **, вх. ** не депозира писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността й.

В съдебно заседание не изпраща представител.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са три обективно и субективно съединени иска от Етажна собственост с адрес – гр. ******, ул. „******“ № **, вх. **, представлявана от Управителя Ч. С. Х. против М. Ж. Я., Т. Я. Я. и Я. Г. С., с които се претендира да бъде осъден всеки един от ответниците да заплати на Етажната собственост сума в размер на от по 130 лева за всеки един от тях, представляваща дължима такса за управление и поддръжка на общите части на Етажната собственост за периода от месец април – 2022г. до месец май – 2024г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.06.2024г. до окончателното плащане.

В исковата молба се посочва, че с Решение на ОС на ищцовата ЕС, проведено на 18.02.2015г. е била определена такса в размер на 5 лева на човек за покриване на разходите за управление и поддържане на общите части на входа, но ответниците за периода от месец април – 2022г. до месец май – 2024г.

– тоест – за период от 26 месеца не са заплащали своята дължима такса за управление и поддържане на общите части.

Ответната страна по предявените искове – М. Я., Т. Я. и Я. С. – всички чрез своя процесуален представител оспорват претенциите и сочат, че не отговаря на истината, че на 18.02.2015 е било свикано и провеждано събрание на ЕС, не е било взето решение и за свикване и провеждане на ОС на ЕС. В писмените отговори се посочва, че протоколите не съдържат мястото на провеждане на общите събрания, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина по който са гласували лицата и техен подпис. В писмените отговори се посочва, че за да бъдат задължени етажните 3 собственици да изпълняват взети решения на Общо събрание, то те трябва да бъдат удостоверени от валиден протокол, съдържащ реквизитите първо на документ и второ на документа по чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, каквито документи в настоящия случай липсват.

За да уважи предявените претенции против тримата ответници, първоинстанционният съд е приел, че по делото не са наведени твърдения, че решенията на проведените Общи събрания не са влезли в сила, нито са ангажирани доказателства в тази насока. Съдът е приел, че по делото не се установява ответниците да са уведомили Управителя на ЕС за отсъствието си по реда на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, поради което и за етажната собственост не е налице ангажимент да ги кани за общо събрание, отделно от останалите собственици на самостоятелни обекти, респективно – да ги уведомява за проведените събрания и за взетите решения, отделно и лично, на посочен от него адрес или електронна поща. Първоинстанционният съд е приел в своите мотиви, че за ответниците са възникнали задължения да заплатят сумите, посочени в исковата молба.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания.

При тази служебна проверка, Окръжен съд - Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт и счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

По отношение на изложените съображения за неправилност на атакуваното решение, съдът съобрази следното:

На основание чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, а на основание т. 10 от цитираната разпоредба са задължени да заплащат разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата.

По делото е представено копие от Протокол № 1 от 18.02.2015г., от който е видно, че е проведено Общо събрание на Етажната собственост, от 4 което е видно, че входната такса от 4 лева се е увеличила на 5 лева на човек такса за управление и поддържане на общите части. Представен е и Протокол, подписан от страна на Домоуправителя и протоколчик на събранието, от който е видно, че на 19.02.2015г. във входа на Етажната собственост на видно място е обявен протокола от проведеното Общо събрание от 18.02.2015г.

Следва изрично да се отбележи, че по делото няма данни взетите решения на ОС на ЕС да са атакувани по реда на чл. 40 от ЗУЕС, поради което и следва да се приеме, че те са влезли в законна сила и следва да бъдат изпълнявани от етажните собственици. Всички наведени съображения, както в писмения отговор на ответните страни, така и във въззивната жалба относно незаконосъобразността на проведеното Общо събрание, както и относно незаконосъобразността на представения по делото Протокол от проведеното Общо събрание от 18.02.2015г. са свързани именно с възражения, които страните е следвало да заявят при атакуване законосъобразността на проведеното ОС на ЕС по реда на чл. 40 от ЗУЕС, което както бе посочено не е сторено и предвид изтичането на преклузивните срокове, свързани с иска по чл. 40 от ЗУЕС няма как да бъде направено и съответно – разгледано и обсъждано в настоящото производство – десет години след като това събраните е било проведено и съответно е взето решение в посочения по-горе смисъл.

От друга страна – безспорно е и обстоятелството, че задължението на етажните собственици да заплащат суми, които да служат за управление и поддръжка на етажната собственост произтича пряко от законовата норма на чл. 6, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС и взетото решение на ЕС не създава задължение за заплащане на такса за поддръжка и управление, а единствено установява размера на тази такса.

В конкретния случай – по делото не се спори, че тримата ответници обитават имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. *****, ул.

„*******“ № **, вх. **, ет. ** и за периода от месец април – 2022г. до месец май – 2024г. не са представени доказателства, че са погасили своите задължения за заплащане на дължимите за целия период от време месечни такси за поддръжка и управление на Етажната собственост, както и не са представени доказателства, че са налице обстоятелства, които да освободят всеки един от ответниците, че тази такса не се дължи от тях. За да съществува 5 едно вземане, то следва да е възникнало и да не е погасено и както бе посочено – по делото не са представени доказателства, от които да се направи извод, че ответниците са заплатили своите законови задължения да заплатят дължимите към Етажната собственост такси за поддръжка и управление на етажната собственост за процесния период от време, поради което и следва да се приеме, че задълженията им продължават да съществуват и не са погасени, поради което и предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени, като бъдат осъдени ответниците да заплатят на Етажната собственост претендираните суми – сума от по 130 лева, дължима от всеки един от тях за периода от месец април – 2022г. до месец май – 2024г. – тоест – за 26 месечен период от време.

На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД основателна е претенцията и за заплащане на законна лихва върху дължимите суми.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че Районен съд – Бургас е достигнал до правните и фактически изводи, до които достига и Окръжен съд – Бургас в настоящото решение, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК въззивната инстанция препраща и към изложените от първоинстанционния съд мотиви.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, предвид обстоятелството, че депозираната въззивна жалба е оставена без уважение, разноските за настоящото производство следва да бъдат присъдени на ответната страна, но по делото не е отправено искане за присъждането им, не са и представени доказателства за това, поради което и съдът не се следва да се произнася по повод на тях.

Предвид обстоятелството, че в настоящото производство са предявени три обективни иска, всеки един от тях с цена на иска под 5 000 лева, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас