Решение № 124 от 23.06.2021, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Административно наказателно дело 42/2021
- Вид
- Решение № 124
- Подписан
- 23.06.2021
- В сила
- 24.07.2021
- Състав
- Милена Асенова Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл.34, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 ал.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189,ал.5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 124 гр. Горна Оряховица , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Милена Ас. Карагьозова като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно наказателно дело № 20214120200042 по описа за 2021 година Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С. Г. ИЛ. атакува издадения електронен фиш Серия К № 4219280 на ОД на МВР – Велико Търново. Излага доводи в жалбата за отмяна на електронния фиш.
В съдебно заседание жалб.И. не се явява.
ОТВЕТНИКЪТ ПО ЖАЛБАТА ОД на МВР гр. Велико Търново – редовно призована страната, не изпраща процесуален представител и не заема становище.
Районна прокуратура В.Търново– Т О Горна Оряховица – редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.09.2020 г. в 21:29 часа на територията на община Лясковец на път I-4/София-Варна/ при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 1 лек автомобил „Мерцедес Ц22 0ЦДИ” с рег. № СВ **** РА , движещ се в посока към град Варна със скорост 89 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Видно от справката за регистрацията и собствеността, приложена на л.8, собственик на заснетия лек автомобил към датата на нарушението е жалбоподателя С.И.. Този факт не се оспорва от послед ната.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против собственика бил издаден електронен фиш серия К № 4219280, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 89 км/ч.
На 29.12.2020г. е регистрирана жалба против фиша/л.3/, като в съпроводителното писмо към преписката е посочено, че не е получаван документ, удостоверяващ датата на връчване на ЕФ/л.2/. В този случай, следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност приетите писмени доказателства.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган от лице, което има право да обжалва електронния фиш.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Спазени са процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.
Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /София2 Варна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр.Варна” удовлетворява изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението.
При справка в интернет относно определяне местонахождението на този пътен участък, се съдържа следната информация:
„Републикански път I-4 е първокласен път от Републиканската пътна мрежа на България с направление от запад изток в Северна България, преминаващ по територията на 5 области: Ловешка, Габровска, Великотърновска, Търговищка и Шуменска област. Общата му дължина е 264,3 km (на 7-мо място по дължина в България), като по цялата си протежение съвпада с Европейски път Е772”.
За експерта по делото също не е представлявало проблем да се ориентира относно местонахождението на процесния пътен участък.
В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.
От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р-2687/08.02.2016г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВРВелико Търново до директора на дирекцията (л.12) се установява, че участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видеорадарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от 3 министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.13), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. Срокът на валидност на удостоверението за одобряване на типа средство за измерване е от 08.12.2010 до 08.12.2020 г. и включва датата на заснемане на процесното нарушение.
От протокол за проверка № 49-С-ИСИС/27.08.2020г. (л.1 1) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с МАС № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.
От анализа на приетите като писмено доказателство методически указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.14 и сл. от делото) се установява, че използваното за установяване и заснемане на нарушението техническо средство отговаря на изискванията за стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л. 7 от делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 09.09.2020 г. в 21:29 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег.
№ СВ ****РА се е движел със скорост 9 2 км/ч. с отчетен впоследствие толеранс от -3км/ч./. Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I - 4 в участъка от км 152+000 до км 155+00, актуална към посочената във фиша дата на нарушението/л.32/, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен 4 знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч. От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху фотоснимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер. От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м.
Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337. В тази насока е и заключението на ВЛ А./л.45-47 и сл. от делото/.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.
Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДвП, съобразно която собственикът на моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение.
След като е установено по безспорен начин, че въпросният автомобил, с който е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя, този факт е намерил отражение в приложената на л.8 справка. Липсват данни, а и не се твърди от страна на жалб.И., същата да е депозирала декларация, съобразно чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която да посочи данни за лице, извършило нарушението и да предостави копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, което е управлявало превозното средство, с което е извършено конкретното нарушение. След като не е упражнила правото си да възрази и да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало на посочената дата автомобила, с което е извършено нарушението и да предостави копие от свидетелството за управление на МПС на конкретното физическо лице, извършило процесното нарушение, няма законово ограничение и следва именно жалбоподателката като собственик да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с това бездействие , а именно - издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността й като собственик на автомобила, с който автомобил е извършено конкретното административно нарушение.
От заключението по допуснатата експертиза, с която е и онагледен пътния участък, вещото лице А. н е е констатирал ограничение във 5 видимостта, което обосновава обективно възможността на водача в един определен момент да възприеме и да се съобрази с предписанието на пътен знак В26 и същият е бил длъжен да стори това. Експертът разяснява в съдебно заседание, че и по-рано указаното ограничение от 80км./ч. също не е съобразено от водача , използвайки разстоянието от знак В26, ограничаващ скоростта на движение на 80км./ч. до знак В 26, ограничаващ скоростта на движение на 60км./ч. -л.48 от делото/.
Описаното в електронния фиш деяние е квалифицирано правилно като административно нарушение по чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП.
Санкцията, определена с разпоредбата на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП към момента на нарушението е в абсолютен размер от 100лв. относно превишаване на скоростта с над 21 до 30 км./ч. , поради което не се налага излагане на съображения относно размера на наложената глоба. Такава е предвидена за превишаване на разрешената скорост извън населено място, какъвто е процесния случай, а превишението е в рамките на 29 км./ч., поради което глобата в размер от 100лв. е законосъобразно определена.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 9 2 км/ч с -3км/ч до приетата за установена скорост от 89 км/ч е в интерес на жалбоподателя И., тъй като изключва възможните неблагоприятни за нея последици от допустимата грешка на измерване със стационарната видеорадарна система MultaRadar SD 580 (т.1.4 от цитираните по-горе методически указания).
В конкретния случай не следва да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Приетото за установено превишение на скоростта от 29 км/ч надвишава значително границата от 10 км/ч, над която деянието съставлява административно нарушение по чл.182, ал.2 от ЗДвП. Липсват многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради това не може да се приеме, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения по чл.182, ал.2 от ЗДвП, което да даде основание за квалифицирането му като маловажен случай на такова нарушение.
На снимковия материал не фигурира друго МПС.
6
Относно сроковете за установяване на нарушението: От справката на л.9 е видно, че електронният фиш е издаден на 03.12.2020 г., а посочената във фиша дата на извършване на нарушението, съвпадаща с датата на неговото заснемане е 09.09.2020г. При това положение следва да се приеме, че към момента на издаване на електронния фиш не е бил изтекъл шестмесечният давностен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН, броен от заснемането на нарушението.
Разпечатката съдържа 44 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9612d790-3e68-4ada-9a86-11aeab75cc18