Определение № 3300 от 25.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3300 гр. Варна, 25.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20233100501707 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна частна жалба вх. № 52390/12.07.2023 г. подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, чрез процесуалния му представител адв. Н. Б. АК-Варна, против определение № 7779/27.06.2023 г. по гр. д. № 2532/2023 г. на ВРС, 9-ти състав, в частта му в която не е прието възражение вх.№ 43644/09.06.2023 г. по чл. 414 А от ГПК, депозирано от „Енерго - Про Продажби“ АД, в частта за разноските в общ размер на сумата от 425 лева, съставляваща 400 лева адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал. 1, т. 2 ЗАдв. и 25 лева държавна такса по заповедното производство.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Правят се оплаквания, че въззивникът не е дал повод за завеждане на делото, поради което и не дължи разноски в общ размер на 425 лева. Твърди, че в качеството си на длъжник не е получавал покана за извънсъдебно уреждане на спора, като едва след получаването й би изпаднал в забава. Позовава се на Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г., по тълкувателно дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Прави се възражение за нарушение на принципа за добросъвестност, изведен в чл. 3 от ГПК, тъй като за дълг от 57 лева е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което налагало извод, че целта на производството била не толкова разрешаването на спора, колкото присъждането на разноски при предвидим за ищцовата страна положителен резултат от изхода на делото, което счита за недобросъвестно упражняване на правото на разноски по чл. 78 от ГПК.

Моли се за отмяна на определение № 7779/27.06.2023 г. по гр. д. № 2532/2023 г. на ВРС в обжалваната част и обезсилване на издадената заповед за изпълнение изцяло.

В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Х. Н., чрез процесуалния му представител адв. Н. К., в който оспорва частната жалба като неоснователна, а наведените твърдения, като несъстоятелни. Излагат се подробни аргументи идентични с направените в становището по чл. 414 А, ал. 3 от ГПК.

1

Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено определение № 7779/27.06.23 г. по гр. дело № 2532/2023 г. на ВРС.

Прави се възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, за да се произнесе взе предвид следното:

При извършената служебна проверка на допустимостта на жалбата, настоящият състав намира, че същата е процесуално недопустима, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото (т. 1) и в случаите, изрично посочени в закона (т. 2). Обжалваното определение, с което съдът не е приел (счел е за неоснователно) възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК, в частта за разноските в общ размер на 425 лева, представляващи 400 лева адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. и 25 лева държавна такса за заповедното производство, че не дължи разноски за заповедното производство, не попада в нито една от предвидените в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК категории.

На обжалване по реда на глава ХХІ-ва от ГПК подлежи разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаването на изпълнителен лист (чл.

407 ГПК), вкл. и за разноските за заповедното производство, който акт на съда е законна последица от констатацията му за основателност, респ. за неоснователност на възражението на длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК, че не дължи разноски за заповедното производство при произнасянето му в хипотезата на чл. 414а, ал. 4, изр. второ ГПК.

Съобразно изложеното настоящият състав намира, че частната жалба е подадена срещу акт, за който законът не предвижда да бъде обжалван по реда на частното обжалване, поради което е и процесуално недопустима. Образуваното по недопустима жалба производство подлежи на прекратяване.

При този изход на делото на въззивника не се следват разноски.

Въззиваемият не е претендирал разноски пред настоящата инстанция.

Мотивиран от изложените съображения, ОС-Варна

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 1707/2023 год. по описа на ОСВарна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2