Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 344 от 11.11.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Частно наказателно дело 1436/2025
Вид
Решение № 344
Подписан
11.11.2025
В сила
26.11.2025
Състав
Петър Митев

Цитирани разпоредби

  • чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.211 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Варна, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Митев при участието на секретаря Нели Ст. Йовчева в присъствието на прокурора Д. К. Д. като разгледа докладваното от Петър Митев Частно наказателно дело № 20253100201436 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС във връзка с постъпило на 29.09.2025г. удостоверение по чл.4 от Рамково Решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27.11.2008г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решение по наказателни дела, с които са налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в ЕС, издадено от съдебните власти на Германия и засягащо българска гражданка К. Т. Р. ЕГН: **********.

От представеното удостоверение се установява, че лицето се намира на територията на Република **********където изтърпява наказанието в затвор.

В съдебно заседание представителят на ВОП изразява становище за признаване на присъдата на съдебните власти на издаващата държава и приемане на изпълнението на наложеното на Р. наказание.

Засегнатото лице К. Т. Р., не се явява, пребивава в страната в която е осъдена където и изтърпява наложеното й наказание по присъдата, като е уведомена от Германските власти за датата на процеса.

Назначеният служебен защитник адв. А. от ВАК счита, че са налице условията за признаване на решението и приемане на изпълнението на 1 наложеното на Р. наказание в Р България, като бъде приспаднат срока на изтърпяната част в издаващата държава, до фактическото предаване на лицето в България.

Видно от справката от НБД Население, постоянният адрес на осъдената К. Т. Р. е в с. Попович, обл. Варна, поради което компетентен да разгледа делото по реда на чл. 7 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е Окръжен съд Варна.

Представеното Удостоверение е съставено по образец, съгласно Приложение № 1 към чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, в писмена форма, придружено от превод на български език, издадено е от компетентен орган и отговаря на изискванията, залегнали в разпоредбите на закона, като съдържа необходимата информация, съответстваща на данните в приложените наказателни решения, чието признаване и изпълнение се иска:

Видно удостоверението по чл.4 от Рамково решение 208/909/ПВР на съвета от 27 ноември 2008 г. за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз, както и от самото съдебно решение, Окръжен съд Хайделберг в Германия е постановил Решение № 2 Kls 240 Js 13160/23 с което К. Т. Р. родена на 24.12.1992г. е била осъдена за извършени общо 53 Д.ия на територията на **********че в периода от октомври 2021г. до м. май 2023г. е симулирала любовна връзка с около 30 години по-възрастно ощетено лице и чрез изопачаване на фактите, особено мними дългове го е накарала да и плати общо 1 576 889 евро, които Д.ия съставляват престъпление - измама по смисъла на § 263 ал.1 ал.3, изречение 1 и 2, точка 1 алтернатива 1 и точка 2, алтернатива 1.53 от Германския наказателен кодекс.

Издаващата държава е квалифицирала Д.ията като мошеничество. Вида на наложеното наказание е "лишаване от свобода" в размер на 4 години и 6 месеца, с обща продължителност на наказанието 1643 дни, като целият срок на лишаване от свобода изтърпян от Р. във връзка с наказанието по отношение на което е постановено съдебното решение е 780 дни, изчислено към дата 05.08.2025г.

Издаващият орган е посочил, че съгласно правото на издаващата държава наложеното на К. Р. наказание ще бъде изтърпяно изцяло на 16.08.2027 година.

2

Инкриминираните Д.ия съставляват престъпления и по националното законодателство. В този аспект е налице изискуемата по чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС двойна наказуемост.

Съгласно посочената разпоредба, съдебните актове, постановени в друга държава членка, се признават и изпълняват на територията на Република България, когато се отнасят за Д.ия, които съставляват престъпления и по българското законодателство / в случая по чл.211 от НК / когато независимо от разликите между съставите им техните основни признаци съвпадат.

Двойна наказуемост по ал.1 не се изисква за конкретно посочени престъпления, между които и мошеничество когато в издаващата държава те са наказуеми с лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години или за тях се предвижда мярка, включваща лишаване от свобода за максимален срок не по-малко от три години. В конкретния случай са налице и двете хипотези.

Съобразявайки данните в удостоверенията и съдебните решения, както и събраните по делото доказателства, съдът установи, че не са налице предпоставките по чл. 15, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС относно основанията за отказ от признаване и изпълнение, доколкото: удостоверението по чл. 3 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е достатъчно пълно; лицето е български гражданин с постоянно местоживеене в България, намира на територията на издаващата държава и не се изисква съгласие; признаването не е в противоречие с принципа "ne bis in idem"; съдебния акт е постановен за Д.ие което е престъпление и по българското законодателство, а също е визирано и в чл. 8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС; изпълнението на определеното със съдебния акт наказание не е погасено по давност, съгласно българското законодателство; осъденото лице не се ползва с имунитет по българското законодателство; съдебния акт е постановен спрямо лице съгласно българското законодателство е наказателно отговорно за Д.ията за които е постановен актът; налице е условието на чл. 15, ал. 1, т. 9, б. "в" от ЗПИИСАННЛСМВЛС; не са налице условията на чл.15, ал.1, т.10, т.11 и 12 от цитирания закон. Липсват и такива за частично признаване и изпълнение съобразно чл. 16 от същия закон.

Няма основание и не е необходимо наложеното в издаващата държава наказание да бъде приспособявано, тъй като срокът на същото не надвишава 3 максималния такъв по нашето законодателство.

Осъденото лице е изразила съгласие за изтърпяване в България на остатъка от така наложеното наказание от съдебния орган на издаващата държава за да бъде по-близо до семейството и децата си. В настоящия случай дори не се изисква съгласие на осъденото лице, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС съдебните актове са изпратени в държава членка – България, чийто гражданин е К. Р. и в която същата има местоживеене /постоянен и настоящ адрес/.

Изложените фактически и правни изводи сочат, че са налице основанията за признаването и приемане за изпълнение на съдебното решение № 2 Kls 240 Js 13160/23 на Окръжен съд Хайделберг в Германия от 20.03.2024, влязло в сила на 02.10.2024г. с което на българската гражданка К. Т. Р., ЕГН:

********** за извършено престъпление съгласно § 263 ал.1 ал.3, изречение 1 и 2, точка 1 алтернатива 1 и точка 2, алтернатива 1.53 от Наказателния кодекс на издаващата държава Германия е наложено наказание "лишаване от свобода", в размер от 4 години и 6 месеца с обща продължителност на наказанието 1643 дни.

Изпълнението на горното съдебно решение неизтърпяната в Германия част от срока на наказанието. е само относно

Осъдената Р. следва да изтърпи в Р България остатъка на наказанието който е от момента на фактическото и предаване в България за изпълнение на съдебното решение, представляващ неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", чийто срок в издаващата държава изтича на 16.08.2027година.

Съобразно правилото на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС анкцията следва се изпълни при първоначален общ режим, като на основание чл. 12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС се приспадне изтърпяната част от наказанието, считано от началото на наказанието до момента на фактическото предаване на К. Т. Р. от Германия в България за изпълнение на съдебното решение.

Изтърпяването на останалата част от наказанието в България ще способства за ресоциализацията на осъдената.

Предвид изложеното

ЗПИИСАННЛСМВЛС, съдът и на

4 основание чл.

12, ал.8 от

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в Република България Решение № 2 Kls 240 Js 13160/23 на Окръжен съд Хайделберг в Германия от 20.03.2024, влязло в сила на 02.10.2024г. с което на българската гражданка К.

Т. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес в с. Попович, обл. Варна за извършено престъпление – измама по смисъла на § 263 ал.1 ал.3, изречение 1 и 2, точка 1 алтернатива 1 и точка 2, алтернатива 1.53 от Наказателен кодекс на издаващата държава **********съставляващо престъпление и по българското законодателство е наложено наказание "лишаване от свобода" в размер на 4 години и 6 месеца с обща продължителност на наказанието 1643 / хиляда шестстотин четиридесет и три / дни.

Като изпълнението на горното съдебно решение е само относно неизтърпяната в Германия част от срока на наказанието и осъдената К. Т. Р. следва да изтърпи в Република България остатъка представляващ неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода“.

ПРИСПАДА на основание чл. 12, ал.9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС срока на изтърпяната част, считано от началото на наказанието до момента на фактическото предаване на осъдената К. Т. Р. в Република България за изпълнение на съдебното решение.

Препис от решението да се изпрати на засегнатото лице.

След влизането на съдебния акт в сила незабавно да се изпратят препис с превод на немски език на компетентния орган на издаващата държава и преписи на Министерство на правосъдието, Върховна касационна прокуратура и Окръжна прокуратура Варна.

Решението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд гр.

Варна в 14-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 5