Решение № 813 от 15.07.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. Варна, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И.а като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20243100500538 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. Х. П. и П. Х. П., двамата от гр.

Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 9/03.01.2024 год., постановено по гр. дело № 20223110111956 по описа на РСВарна за 2022 год., с което са отхвърлени предявените от всеки един от въззивниците против И. И. Н. от гр. Варна обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответника да им заплати сумите от по 275 лева на всеки един (общо 550 лева на двамата), с които ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците в резултат на ползването без основание в периода 01.01.2022 год. – 31.08.2022 год. на собствен на ищците при равни квоти помежду им недвижим имот, находящ се в с. Ш., община Д. ., Варненска област, представляващ поземлен имот с идентификатор ........ по КК на с. Ш., община Д. ., Варненска област, с площ от 207 кв. м., при описани в решението граници на имота, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от претендираните суми, считано от подавнето на исковата молба – 01.09.2022 год. до окончателното им изплащане.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на доказателствата.

1

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая била налице хипотезта на чл. 63, ал. 2 ЗС и на чл. 64 ЗС тъй като по делото липсват доказателства ищците да са прехвърляли на ответника собственост върху земята под вече съществуваща постройка, липсват и твърдения от ответника в този смисъл. Твърди се също, че ищците, в качеството си на собственици на земята, не са учредявали и право на строеж в полза на ответника, нито са му разрешвали да строи в имота им, при което и ответникът няма качеството и на суперфициар по отношение на построената в техния поземлен имот еднофамилна жилищна сграда на два етажа.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете им да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез процесуален представител, въззиваемият И. Н. И. от гр. Варна – ответник по исковете – оспорва жалбата, счита решението за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.

Излага, че след като е безспорно установено по делото, че сградата в имота на ищците е собственост на ответника (обстоятелство, изрично заявено от ищците в исковата им молба) и че същата е въведена в експлоатация на 10.07.2012 год., както и че ищците не са предявявали (и не предявяват) претенции към собствеността на сградата, то при тези безспорни обстоятелства е налице хипотезата на чл. 64 ЗС, както правилно е приел и първоинстанционният съд. При положение, че ищците не са били съгласни с факта, че имотът им е застроен, те следвало да защитят правата си по исков ред, а изразеното от тях несъгласие било без значение за извода за налична в техния имот сграда, която е собственост на ответника. Навежда, че след като теренът е застроен, но собственикът на терена не твърди да е собственик на сградата, той няма на разположение иск за неоснователно обогатяване за ползването без основание на имота му от собственика на сградата, а разполагал с други вещни искове.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител, а въззивникът П. Х. П. и лично, поддържат въззивната си жалба.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, поддържа подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от К. Х. П. и П. Х. П., двамата от гр. Варна, срещу И. Н. И. от гр. Варна обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на всеки един от двамата ищци сумата от 275 лева (550 лева общо на двамата), с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на всеки един от ищците, в резултат на ползването без основание в периода 01.01.2022 год. – 31.08.2022 год. на собствен на ищците при равни квоти помежду им недвижим имот, находящ се в с. Ш., община Д. ., Варненска област, представляващ поземлен имот с идентификатор ........ по КК на с. Ш., община Д. ., Варненска област, с площ от 207 кв. м.

2

Наведени са твърдения, че ищците са съсобственици при равни квоти от по 1 / 2 ид. част на поземлен имот с идентификатор ........ по КК на с. Ш., община Д. ., Варненска област, с площ от 207 кв. м. Първоначално имотът им е бил заснет в кадастралната карта като част от имот с идентификатор ....... по КК на с. Ш., общ. Д. ., в който имот през 2012 год. е била построена двуетажна жилищна сграда, която е собственост на ответника. По-голямата част от площта на жилищната сграда попада в собствения на двамата ищци поземлен имот с идентификатор ........ по КК на с. Ш., община Д. ., Варненска област, с площ от 207 кв. м. Твърди се, че ответникът ползва без основание поземления имот на ищците и за периода 01.01.2022 год. – 31.08.2022 год. дължи на ищците сумата от 550 лева (по 275 лева на всеки ищец), с които суми ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищците.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания – за осъждането на ответника да заплати на всеки един от ищците сумата от по 275 лева, с които неоснователно се е обогатил за тяхна сметка в резултат на ползването без основание за периода 01.01.2022 год. – 31.08.2022 год. на собствения им поземлен имот с идентификатор ........ по КК на с. Ш., община Д. ., Варненска област, с площ от 207 кв. м., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихвавърху всяка от претендираните суми, считано от предявяване на исковете (01.09.2022 год.) до окончателното им изплащане.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, уточнен по реда на чл. 101 ГПК във въззивното производство, ответникът И. И. е оспорил исковете. Оспорва ищците да са собственици на процесния имот, като твърди, че е собственик на 1/4 ид. част от поземления имот с идентификатор ........ по КК на с. Ш., общ. Д. ., а влязлото в сила решение по гр. дело № 16514/2016 год. на РС-Варна, с което е бил уважен предявен от двамата ищци против неговата майка Г. И.а ревандикационен иск за процесния имот, му е непротивопоставимо, тъй като той не е бил страна по това дело. Именно поради тази причина и извършеният срещу ответника на дата 22.12.2021 год. въвод на ищците във владение на имота по изп. дело № 20218950402687, образувано по изп. лист, издаден въз основа на влязлото в сила решение по гр. дело № 16514/2016 год. на РС-Варна, е бил отменен с влязло в сила Решение № 231/07.03.2024 год. по в. гр. дело № 2107/2023 год. на ОС-Варна и ищците са били осъдени да му предадат владението върху 1 / 4 ид. част от поземления имот с идентификатор ........ по КК на с. Ш., общ. Д. .. Навежда още, че е суперфициарен собственик, с оглед изричните изявления на ищците в исковата им молба, че именно той е собственик на сградата, построена и в имота с идентификатор ........ по КК на с. Ш., общ. Д. ., на който ищците твърдят да са собственици, и като такъв не дължи обезщетение на собствениците на земята, тъй като именно в това се изразявала същността на суперфицията – сградата се притежава от един правен субект, а земята – от друг. Без значение било въз основа на какви факти се е стигнало до това положение (сделки или придобиване на собственост на оригинерно основание), след като се е стигнало дотам, един субект да е собственик на сграда, а друг е собственик на поземления имот, то за собственика на сградата (в чуждия имот) не следвала никаква санкция, тъй като съгласно чл. 64 ЗС той има право да ползва чуждия 3 поземлен имот, при което и исковете на ищците са поначало неоснователни, като се настоява за отхвърлянето им.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат исковете си, а ответникът – чрез процесуален представител – оспорва исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното:

С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 149/15.12.2021г., том І, дело № 133/2021 г. на Варненски нотариус, Г. М. И.а, майка на ответника И. Н. И., му е прехвърлила собствеността върху 3 / 4 ид. части от жилищна сграда на два етажа, съставляваща обект с идентификатор ........1 по КК на с. Ш., общ. Д. ., със застроена площ от 71 кв. м, построена в .. , кв. 7 по плана на вилна зона Ш., съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация №17/10.07.2012год. на Главен архитект на Община Д. ., а съгласно Скица на АГКК, СГКК - Варна разположена в поземлени имоти с идентификатори ....... и ........ по КК на с. Ш., срещу задължението на приобретателя И. Н. И. да я гледа и издържа до края на живота й.

От приложената скица на сграда № ......... г. , изд. от СГКК - Варна, е видно, че къщата, съставляваща обект с идентификатор ........1 по КК на с. Ш., общ. Д. ., попада в два поземлени имота – в поземлен имот с идентификатор ....... и в поземлен имот с идентификатор ........ по КК.

С Решение № 531/12.02.2018г. по гр. дело № 16514/2016г. по описа на РС-Варна, влязло в законна сила на 02.05.2019г., е бил уважен предявен от настоящите ищци К. и П. П.и против Г. М. И.а, майка на ответника И. И. ревандикационен иск и същата е осъдена да им предаде, на основание чл. 108 ЗС, владението върху собствен на ищците имот, представляващ реална част с площ 207 кв. м. от ПИ с идентификатор ....... по КККР на вилна зона „Ш.”, Община Д. ., област Варна, одобрени със Заповед № РД-18-34/16.06.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници на реалната част: ПИ ид.№ ***, път и останалата част, попадаща в ПИ с идентификатор ......., придобит от ищците К. и П. П.и по наследство от Х. П. С. и Р. К. С.а, възстановени собственици по силата на решение от 11.01.1994 г. по гр. дело № 2-а по описа на ОС-Варна за 1993 г.

Решението е вписано в СлВп-Варна под № 12, том 8, рег. № 12562, дело № 1849/15.06.2020 год. по описа на СлВп-Варна, като въз основа на това решение имотът е заснет (отразен) в КК на с. Ш., общ. Д. . като поземлен имот с идентификатор ........, а в кадастралния регистър з а негови собственици са вписани ищците, настоящи въззивници – К. Х. П. и П. Х. П..

От протокол за въвод във владение № 746/22.12.2021 г. по изп. дело № 20218950402687, образувано въз основа на изп. лист, издаден по гр. дело № 16514/2016 год. на РС-Варна, е видно, че ищците са въведени във владение на идентификатор ........ по КК на с. Ш., общ. Д. ., представляващ обособена реална част с площ от 207 кв. м. от имот с идентификатор ....... по КК на с. Ш., общ. Д. ., съгласно влязло в законна сила решение по гр. дело № 16514/2016г.

4 по описа на РС-Варна, като въводът е извършен и срещу настоящия ответник И. И., който при въвода е бил намерен в имота.

С решение № 231/07.03.2024 год. по в. гр. дело № 2107/2023 год. на ОСВарна, ищците, настоящи въззивници, К. Х. П. и П. Х. П. са осъдени да предадат на въззиваемия И. Н. И., на основание чл. 76 ЗС, владението върху 1 / 4 ид. част от поземления имот с идентификатор ........ по КК на с. Ш., общ. Д.

..

От заключението на съдебно-оценителната експертиза от 27.11.2023 год., изслушана в първата инстанция, е установено, че размерът на обезщетението, изчислено като стойността на пазарният наем, което се дължи за ползване на поземления имот с идентификатор ........ по КК на с. Ш., общ. Д.

., с площ от 207 кв. м., находящ се във вилна зона „Ш." от ответника И. Н. И., за периода 01.01.2022г. до 31.08.2022г. е 268 лева.