Решение № 2385 от 27.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2385 гр. София, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20261110207426 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба срещу НП № 26-4332-002288/23.03.2026г. на СДВР, срещу Б. Х. Х., ЕГН: **********, в качеството му на ползвател, с който му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 383. 47 евро /750, 00 лв/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за административно нарушение на основание чл. 21, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 182, ал.

1, т. 6 от ЗДвП, извършено на 18.08.2025 г.

В жалбата жалбоподателят твърди, че е изтекъл срокът по чл. 34 от ЗАНН, а именно три месечния от открИ.е на нарушителя. Оспорва се дочната дата и час на нарушението. Сочи се, че на снимката са отразени и други лекия автомобили и не става ясно дали имено той е авторът на нарушението. На следващо място сочи, че не е посочено ясно мястото на изъреното нарушение, което въпрепятства да научи в какво е обвинен. Оспорва техническата изправност на застемащото устройство и компететнтноста на АНО. Моли за отмяна на ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М., с пълномощно по делото. В пледоарията си по същество поддържа жалбата с излоежните в нея доводи. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител .

Депозирани са писмени бележки. Претендира се юрисконсултско вънаграждение, релевирано е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

1

На 18.08.2025 г. около 15:44 часа в гр. София, на бул. Александър Малинов с осока на движение от ул. Самара към ул. Околовръстен път жалбоподателят е управлявал л.а. ,,***'' с рег. № ,,***'', собстеност на фирма „,,***''“ ЕООД, с ЕИК: ******** и ползвател „,,***'' Монтажен“ ООД, ЕИК:

******* и до бл. 620 се движен с превишена скорост 109 км/ч след приспаднат толеранс -3 % в полза на водачаот 113 км/ч, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място. Нарушението е установено и заснето с АТСС CORDON M2 # MD 1196 . Актът е съставен по писмен материал по преписка К – 6-3990025г. и поълнена 1 бр. декларация по чл. 188 от ЗДвП от жалбоподателя – ползвател.

За нарушението бил съставен АУАН, а в последствие и обжалваното понастоящем НП.

Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е ,,***'' АД.

Видно от декларация по чл. 188 от ЗДвП жалбоподателят е управлявал лекия автомобил на проценста дата.

Възприетата фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите И. Б. и Г. С.; декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, протокол за използване на техническо средство от 18.12.2024 г., копие на удостоверение с одобрен тип средство за измерване, протокол от периодична проверка, ежедневна форма на отчет на наряда, справкакартон на водача, Заповеди на министъра на вътрешните работи, и справка за собственост на лек автомобил ",,***''", с рег. №СВ ,,***'' РС, справкана Български институт по метрология; снимки.

Съдът се позовава в правните си изводи и върху показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Б.. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК полицейският служител изрично потвърди, че изложените в АУАН фактически констатации отговарят на обективната действителност. Сподели спомен относно реда, следван при извършване на проверката- отчитането и установяването на процесното нарушение, както и неговия автор, респ. съставяне на АУАН. Категоричен бе свидетелят, че макар измерването да не е извършено лично от него, той е придобил непосредствени впечатления за нарушението при преглед на съхранените в техническото устройство за заснемане кадри, отразили както пътния участък, в който е извършен контрол върху скоростта. Б. заявява, че той е приел декларацията на жалбоподателя, в който последният сам е посочил себе си като водач на моторното превозно средство към датата на нарушението, както и че са му предоставени за преглед материалите по преписката и клипът. Показнаията му кореспондират и с показанията на свидетеля при съставя на АУАН. Показанията на полицейските служители са вътрешно непротиворечиви и кореспондират с приложените по делото писмени доказателства – декларация по чл. 188 от ЗДвП, ежедневна форма на отчет на нарядите, протокол за използване на АТСС, удостоверения за одобрен тип мобилна система, протоколи за метрологична проверка и веществените доказателствени средства, съставени в хода на контролната дейност – снимков материал – извлечение от заснетия с техническото средство клип.

Обсъжданите гласни доказателствени източници отразяват фактите с присъщата на съхранен спомен логическа последователност. Те не са самоцелни, нито отразяват тенденция да се обслужва единствено набедяваща нарушителя версия. Липсват данни, дискредитиращи тяхната достоверност, поради което съдът ги поставя в основата на своите изводи по съществото на 2 конкретния казус.

Съдът се доверява и на представените заповеди, касаещи компетентността на контролните и на наказващия органи. От представените документи от Български институт по метрология и ОПП – СДВР, в частност удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протоколи за първоначална и последваща проверка на техническо средство, часови график на нарядите, а така също и приложения снимков материал се извеждат характеристиките, респ. факта на тариране на ползвания измервателен уред, както и зададените му параметри за работа. Категорично установим е и алгоритъмът, следван при фиксиране на превишената скорост, надлежно отразен и в извлечения от паметта на техническото средство клип, при който е видно нейното определяне именно след приспадане на толеранс от 3 км/ч допустимо отклонение при измерването.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Дори и да се приеме за лаконично, въвеждането на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Отразени са дата, място – в достатъчна степен индивидуализирано спрямо общодостъпен, известен обект и конкретно поведение, които се отнасят към предявеното на жалбоподателя нарушение, ведно с основанията за ангажиране именно неговата отговорност като собственик на МПС. Така въведени, обстоятелствата предлагат достатъчна по обем информация, необходима за адекватното упражняване правото на защита на жалбоподателя, като го ориентират недвусмислено, че 3 отговорността му е ангажирана именно за поведение, несъобразено с въведени чрез пътен знак ограничения на скоростта в рамките на конкретно населено място. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че краткото, но ясно отразяване на относимата фактология напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното постановление.

Административно-наказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно - от открИ.е на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок. Ето защо е спазен регламентът на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. В тази насока не може да бъде споделено възраженитео на жалбоподателят, че АУАН е издаден след изтичане на три месечния срок от открИ.е на нарушителя. Това е така по следните аргументи: Съгласно ТП № 1/27.02.2015 г на ОСНК на ВКС и на ОСС на Втора колегия на ВАС, в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Следователно, за административните нарушения се прилага погасителната давност по чл. 34 от ЗАНН, с изтичането на която се погасяват правомощията на органите да образуват административно наказателно производство и да налагат административно наказание, както и абсолютната погасителна давност, която е уредена само в чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН. Погасителната давност и абсолютната погасителна давност имат за предмет погасяване на административно-наказателни правомощия, съответно погасяване на административно-наказателна отговорност, поради което видът на акта, с който се реализират правомощията нямат правно значение. За административните нарушения се образува производство в срок от една година от извършване на нарушението, освен ако преди нейното изтичане е изтекъл три месечния срок от открИ.е на нарушителя. С изтичането на едногодишния срок, дори да не е изтекъл три месечния срок от открИ.е на нарушителя, правомощията за образуване на административно наказателно производство се погасяват. Казано по друг начин предвиденият в чл. 34 от ЗАНН тримесечен срок /давностен/ започва да тече от открИ.е на нарушението и е в отношение на поглъщане с едногодишния срок от извършване на нарушението. В конкретния случай, от извършване на нарушението не е изтекъл едногодишния срок. Не е изтекъл и три месечния срок от установяване на нарушителя, доколкото видно от представената по делото декларация по чл. 188 от ЗДвП, с която е открит нарушителя, е със дата 18.02.2026г., на която дата е съставен и АУАН. В този смисъл Решение № 3314 от 19.05.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 2516/2023 г. и Решение № 7353 от 4.03.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 8528/2024 г.